Белоградчик

Белоградчик
Белоградчик 43.625103, 22.686592 Белоградчик Белоградчик
Общи данни
Население	4601 души[1] (15 март 2024 г.) 207 души/km²
Землище	22,234 km²
Надм. височина	522 m
Пощ. код	3900
Тел. код	0936
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	03616
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Белоградчик Боян Минков (БСП – Обединена левица; 2023)
Адрес на общината
ул. „Княз Борис I“ 6 п.к. 3900 тел./факс: [phone] [e-mail] Уеб адрес www.belogradchik.egov.bg
Уебсайт	https://belogradchik.egov.bg
Белоградчик в Общомедия

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 31 декември 2020 година е 4339 жители,^[2] което го прави второто по големина населено място в областта. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 4645 души по настоящ адрес и 5482 души по постоянен адрес.^[3] Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на града е „Вечен и млад“.

География

Изглед към града

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник. Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превърнал в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата си твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.

В пясъчника и варовика се образували и над сто пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната пещера — Магура (дълга над 2500 м), е благоустроена: има осветление и обезопасителни съоръжения. Заедно с района наоколо Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона — пещера Венеца, в която има множество различни образувания с цветно осветление.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):^[4][5][6]

Белоградчик
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011	2013	2021
население	2192	3444	5178	6898	7256	6635	5838	5542	5415	5334	5173	5013	4080
Източници: Национален статистически институт,[4][7] „Citypopulation.de“[5] и „Pop-stat.mashke.org“[6]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

	Численост	Дял (в %)
Общо	5173	100,00
Българи	3489	67,44
Турци	3	0,05
Цигани	1083	20,93
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	574	11,09

История

Кръст – надгробен паметник, из Белоградчишките гробища; 1837 г. Четирикрилен. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Офицери от Пета пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, 1913 г.

Белоградчик през първата половина на XX век

„Ведерник“, 10 ноември 1930 г.

Античност

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).

Средновековие

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.

Османско владичество

Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

След Освобождението

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени.^[9]

При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-а пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

През 30-те години на XX век в гр. Белоградчик излиза вестник „Ведерник“.

Религии

Населението изповядва източноправославното християнство.

Храм „Св.вмчк Георги Победоносец“ е възстановен през 1868 г. след пожар.

През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

Политика

• 1995 – Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС)
• 1999 – Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП)
• 2003 – Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим)
• 2004 – Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
• 2004 – Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик)
• 2007 – Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП)
• 2011 – Борис Николов (Български социалдемократи) печели на балотаж срещу Людмил Антов (БСП)
• 2015 – Борис Николов (БСП)
• 2019 – Борис Николов (БСП, ДПС)
• 2023 – Боян Минков (БСП за България)

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Обществени институции

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Забележителности

Централният площад „Възраждане“

Читалище „Развитие“

Музеи

 Основна статия: Исторически музей (Белоградчик)

Исторически музей – Белоградчик разполага с фонд от над 6000 експоната. Помещава се в „Пановата къща“ (паметника на културата) – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810 г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж. Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си бита и народната култура, стремежа към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18. – 19. век.

Музеят разполага с три отдела: експозиция 18 – 19 век, Природа (Природонаучен музей), Художествена галерия „Вълчо Вълчев“.

Природонаучният музей разполага с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500. Представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България, вкл. много ендемитни и реликтни видове от Балканите и Европа.

Художествената галерия в Белоградчик е открита на 21.06.1983 година. Сградата, в която се помещава, е била банка, но през 1980 година се взема ре­шение за реконструирането и превръщането ѝ в Художествена галерия.

Разполага с три зали, като едната е за постоянна експозиция, а в другите две периодически се сменят експозиците с гостуващи изложби на художни­ци, майстори на народните и художествени занаяти.

Художественият фонд включва над 180 картини – живопис и графика. Тук могат да се видят оригинали на Владимир Димитров-Майстора, Сто­ян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров и Багит Бапишев. По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис. На 29 май 2019 г. е открит Салон за наивистично и интуитивно излуство.

Белоградчишка крепост

 Основна статия: Белоградчишка крепост

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I – III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.

Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Без почивен ден. Има печат на БТС.

Белоградчишки скали

 Основна статия: Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба и др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Астрономическа обсерватория

• Белоградчишката обсерватория е една от двете обсерватории на Института по астрономия, наред с Роженската.

Редовни събития

• Празникът на града е на Петровден.
• „Опера на върховете – Белоградчик и скали“ – ежегоден летен фестивал. Новаторска идея на режисьора акад. Пламен Карталов, чиито необичайни сценични решения и замисъл на авторска режисьорска интерпретация са свързани с раждането им сред магическата красота на Белоградчишките скали. Те дават на публиката възможност по друг начин да усети любимите си произведения. Заедно със спектаклите, които се провеждат в първия двор на крепостта, се предлага и специално културно събитие – посещение на пещерата Магурата за необикновения спектакъл пърформънс „ВАГНЕР МАГУРА – Богове, Великани, Джуджета и Валкюри“.

Първият летен фестивал е осъществен през 2016 г. от Софийска опера и балет и община Белоградчик.

Фолклор

Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър".

Спорт

Волейболният отбор на града – ВК Град, се подвизава във втория ешелон на българския волейбол – НВЛ Висша лига (волейбол). Футболният отбор - ФК Балкан се състезава в „А“ ОФГ Видин.

Личности

• Проф. Борис Асенов Николов, д-р на военните науки. Роден на 1 април 1924 г. в с. Сливовник, починал на 5 юни 1990 г. Първият доктор на военните науки в България. Съавтор на „Военен атлас“. Автор на няколко книги, между които „Война и география“ и „Средиземно море и неговите врати и ключове“, публикувани на много езици и използвани като задължително четиво във военните академии в Пекин и Анкара.
• Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), български революционер, войвода на ВМОРО^[11]
• Кирил Старцев (1895-1962), бивш кмет на Русе, роден в Белоградчик.

Побратимени градове

• Княжевац, Сърбия
• Дубно, Украйна

Фотогалерия

Панорамен изглед към Белоградчик

• Белоградчик
• 
  Автогарата
• 
  Централният площад
• 
  Читалище „Развитие“
• 
  Сградата на Общината
• 
  Белоградчишката крепост и скали
• 
  Белоградчишката крепост и скали
• 
  Белоградчишката крепост и скали
• 
  Белоградчишката крепост и скали

Източници

1. www.grao.bg
2. Население по градове и пол
3. www.grao.bg
4. Население – градове в България – „НСИ“
5. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
6. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
7. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
9. История на Сръбско-българската война 1885 г. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 710 – 712
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
11. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 115.

Библиография

• Емил Павлов. Белоградчик – красива природа и човешки традиции. – В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски“, 2005
• Белоградчик. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011

Външни препратки

• Стар сайт на Община Белоградчик Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine.
• Официален сайт на Община Белоградчик^{[неработеща препратка]}
• град Белоградчик Архив на оригинала от 2008-10-16 в Wayback Machine.
• Белоградчишки скали – информационен сайт
• Радио и телевизия в Белоградчик
• Герб на Белоградчик