Брянск

Брянск
Брянск
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
53.2425° с. ш. 34.3667° и. д.
Брянск
Брянска област
53.2425° с. ш. 34.3667° и. д.
Брянск
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Площ186,73 km²
Надм. височина190 m
НаселениеПонижение 373 310 души (2024)
Основаване985 1146
Първо споменаване1146 г.
Пощенски код241000
Телефонен код+7 4832
МПС код32
Часова зонаUTC+4:00
Официален сайтbryansk032.ru
Брянск в Общомедия

Брянск (на руски: Брянск) е град в Русия, административен център на Брянска област.[1]

Разположен е на 379 км югозападно от Москва по поречието на река Десна при вливането в нея на реките Болва и Снежет. Разделен е на 4 градски района: Бежицки, Володарски (включващ селището Болшое Полпино), Советски, Фокински (включващ селището от градски тип Белие Берега).

Спасо-Гробовската църква (началото на XX в.)

Първото споменаване на Брянск е през 1146 г. в Ипатевските летописи, като Дебрянск (също и като Дъбряньск, Дьбряньск и в други правописни форми).[2] Имената са производни на „дъбръ“, дума от славянски произход със значение на „ров“, „низина“ или „гъста гориста местност“;[3][4] районът е познат със своите гъсти гори, брянские леса, от които днес са останали много малко.

Точната дата на основане на Брянск не е известна, но косвени данни за нея могат да бъдат открити в ранни руски летописи от края на X в. Археологическите данни от разкопки край старото градище на Чашин курган през 1976 – 1979 година показват, че на територията на днешен Брянск възниква град в последната четвърт на X в.[5] На базата на тези и други данни се счита, че градът е основан през 985 г.

Брянск остава сравнително бедно селище до монголското нашествие в Русия. Той е най-северният от северските градове във владенията на черниговската династия на Рюриковичите. След като монголите убиват Михаил Черниговски и разрушават столицата му, неговият син премества столицата в Брянск. През 1310 г., когато монголите плячкосват града отново, той принадлежи на Смоленското княжество.

Алгирдас Литовски придобива Брянск по наследство през 1356 г. и го отстъпва на сина си, Димитрий I Старши. До края на века, градът е оспорван от Владислав II, Витовт Велики, Свитригайла и Георгий Святославович.

Великото московско княжество завладява Брянск след Ведрошката битка през 1503 г. Градът е превърнат в крепост, която играе важна роля през Смутните времена. Петър I присъединява Брянска към Киевска губерния (1709 – 1781), но Екатерина II решава да премести града към Орелска губерния през 1779 г. По нейно време е създаден и първият герб на Брянск.

През XVII и XVIII в. стопанството на Брянск, който се превръща в областен търговски център, се основава на Свенския панаир, най-големият в Западна Русия. Панаирът се провежда ежегодно под покровителството на Свенски манастир. Със закон започват да се произвеждат и боеприпаси за Руската имперска армия през 1783, с което Брянск се развива от областен пазарски град във важен производствен център на металургията и текстилната индустрия. Населението надхвърля 30 000 до 1917.

През 1918 Беларуската народна република предявява претенции за Брянск, но градът е завзет от болшевиките през 1919. По време на Втората световна война, Брянск е завзет от германците (от 6 октомври 1941 до 17 септември 1943) и е силно разрушен от бомбардировки. Около 60 000 съветски партизани действат във и около Брянск, нанасяйки тежки загуби на германската армия. Скоро след освобождението си Брянск става административен център на Брянска област (1944).

Днес Брянск е важен център на стоманената и машиностроителната промишленост, а има и много други големи фабрики. Важно място заема вагоностроенето и локомотивостроенето. Брянск има два университета, три театъра и техническа академия. Брянска област е умерено пострадала от аварията в Чернобил.

  • Станке Димитров (Марек), български комунистически лидер, загинал при самолетна катастрофа близо до града.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Евдокимов М.Ю. Брянск // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-05-12. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
  2. Ипатевски летописи // Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 2007-09-24.
  3. Черных П. Я.: Историко-этимологический словарь современного русского языка. Москва, Русский язык-Медиа, 2004
  4. Смолицкая Г. П.: Топонимический словарь Центральной России. Москва, Армада-пресс, 2002
  5. Справка Института археологии АН СССР о времени возникновения древнего Брянска, архив на оригинала от 4 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070704154445/http://www.tu-bryansk.ru/bryansk/history/1.htm, посетен на 24 септември 2007