Вейо Мери Veijo Meri | |
Вейо Мери, 1960 г. | |
Роден | 31 декември 1928 г. |
---|---|
Починал | 21 юни 2015 г. |
Професия | писател, поет, драматург, сценарист, преводач |
Националност | Финландия |
Активен период | 1954 – 2015 |
Жанр | драма, исторически роман, лирика, хумор, документалистика |
Известни творби | „Въже от Манила” |
Награди | |
Съпруга | Ева Кюлянпя (1959 – 2015) |
Деца | 3 |
Уебсайт | |
Вейо Мери в Общомедия |
Вейо Мери (на фински: Veijo Meri) е финландски лингвист, преводач, сценарист, драматург, поет и писател на произведения в жанра исторически роман, социална драма, лирика, хумор, биография, автобиография и документалистика. Признат е за един от най-влиятелните в модернисткото движение.[1][2][3][4][5][6]
Вейо Вайньо Валво Мери е роден на 31 декември 1928 г. във Виборг, Финландия, в семейство на кадрови военен.[2] Заедно с по-малкия си брат израстват в атмосферата на казармата „Валкярви“, която е вдъхновение за романа му „Синът на сержанта“ от 1971 г. Завършва средно образование през 1948 г. в гимназията на Хямеенлина. През есента за кратко влиза в казармата за отбиване на военната си служба, но е уволнен след контузия на крака. Следва история в Хелзинкския университет.[1] Като студент започва да пише поезия и разкази и печели студентския литературен конкурс.[6] В периода 1957 – 1959 г. работи за издателство „Отава“, след което става писател на свободна практика.[4] В периода 1975 – 1980 г. работи като преподавател по творческо писане.
Автор е на разкази, романи, пиеси, есета, биографични разкази и др. Първата му книга, сборникът с разкази „Свободен следобед“, е издаден през 1954 г. и е за войник, който се скита безцелно по фронтовата линия.[1]
Първият му роман „Въже от Манила“ е издаден през 1957 г. Той представя изпълнена с черен хумор и нестандартни ситуации история за пътуването на войника Йозе Кепиля с влак от фронта до дома, вземайки със себе си въже, за което е готов да рискува живота си, въпреки че няма никаква полза от него. Романът третира темата за вечната истина, че войната е безсмислена и абсурдна и не може нищо на никой да даде, а само взема.[1][2][4][6]
Темата за войната и нейния абсурд заема голяма част от произведенията му.[1] В романа „Събитията от 1918 г.“ от 1960 г. описва финландската гражданска война като верига от объркани и несвързани действия. В романа „Шофьорът на полковника“ от 1966 г. представя история, в която шофьор минава на зигзаг през военните зони в повече от половината Финландия, за да вземе незначително куфарче, което един полковник случайно е забравил.[2][4]
В романите си „Жена в огледалото“ от 1963 г. и „Семейството“ от 1968 г. разглежда темата за съвременните психологически взаимоотношения. Автор е и на биографията на финландския писател от 19-ти век Алексис Киви. Прави преводи на „Хамлет“ и „Майстор Улуф“ на фински език.[2][5]
Творчеството на Вейо Мери е преведено на 24 езика по света.[3][5] Той получава Държавната награда за литература седем пъти (1958, 1961, 1962, 1964, 1969, 1974, 1976), както и наградата за литература на Северния съвет (1973), медала „Про Финландия“ (1967), наградата „Алексис Киви“ (1972), наградата „Ейно Лейно“ (2004) и наградата за признание на Асоциацията на финландските писатели (2005). През 1990 г. удостоен с почетна докторска степен от Хелзинкския университет. През 1997 г. е избран за почетен член на Съюза на финландските писатели. На 13 февруари 1998 г. е назначен академик от президента на Република Финландия.[3]
През 1959 г. се жени за Ева Кюлянпя, гимназиална учителка, с която имат трима сина.[7][6]
Вейо Мери умира след продължително боледуване на 21 юни 2015 г. в Хелзинки.[3]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Veijo Meri в Уикипедия на фински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|