Време на насилие | |
Режисьори | Людмил Стайков |
---|---|
Сценаристи | Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов |
В ролите | Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева |
Музика | Георги Генков |
Оператор | Радослав Спасов |
Разпространител | Българска национална филмотека |
Премиера | 28 март 1988 г. |
Времетраене | 160 минути |
Страна | Народна република България |
Език | български |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb |
„Време на насилие“ [1][2] е български игрален филм (исторически, драма) от 1988 година на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов. Оператор е Радослав Спасов. Сценарият е написан по романа на Антон Дончев „Време разделно“. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.
Филмът е високобюджетна продукция, която играе централна роля в пропагандната кампания на тоталитарния режим в подкрепа на т.нар. „Възродителен процес“.[3]
1668 г. Османската империя е завладяла Югоизточна Европа, но свещената война за окончателното утвърждаване на исляма продължава. В Родопите е настанен военен корпус от еничари, предвождан от Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев). Заедно с него пътува и Венецианеца (Валтер Тоски), който вече е променил религията си. Местният владетел Сюлейман ага (Васил Михайлов) е убеден, че вярата не трябва да се променя по насилствен начин и е наказан със смърт за това. Сред хората, които трябва да се помохамеданчат, Караибрахим открива баща си (Константин Коцев), брат си Горан (Стойко Пеев), сестра си Елица (Калина Стефанова) и най-близкия си приятел Манол (Иван Кръстев). Това не го разколебава да наложи исляма по най-жесток начин. Той пуска поп Алигорко (Руси Чанев), който е осъзнал, че единственият начин българите да оцелеят и запазят езика и обичаите си, е да пожертват вярата си.
|