Густав Лудвиг Херц Gustav Ludwig Hertz | |
германски физик | |
Густав Херц през 1925 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 30 октомври 1975 г.
Берлин, Германия |
Погребан | Хамбург, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Мюнхенски университет Гьотингенски университет Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Учил при | Хайнрих Рубенс Макс Планк |
Работил в | Берлински университет Технически университет - Берлин |
Награди | Нобелова награда за физика (1925) |
Семейство | |
Други роднини | Хайнрих Херц (чичо) |
Густав Лудвиг Херц в Общомедия |
Густав Лудвиг Херц (на немски: Gustav Ludwig Hertz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г. заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.
Роден е на 22 юли 1887 г. в Хамбург, Германия. След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в Берлинския университет. В периода 1912 – 1913 г. заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработва експеримент (днес известен като експеримент на Франк – Херц), който се оказва съществен при потвърждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 г. става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите Густав Херц е уволнен през 1935 г. От 1935 до 1945 г. работи за компанията „Сименс“.
Специалните части на Червената армия през април 1945 г. го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 г. се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на Института по физика.
Умира на 30 октомври 1975 г. в Берлин на 88-годишна възраст.
|
|