Джовани Легренци

Джовани Легренци Giovanni Legrenzi
италиански композитор
Роден	12 август 1626 г. Клузоне, Италия
Починал	27 май 1690 г. (63 г.) Венеция, Венецианска република
Религия	Католическа църква
Националност	Италия
Работил	композитор, органист
Музикална кариера
Стил	опера, класическа музика
Инструменти	орган, тръбен орган
Джовани Легренци в Общомедия

Джовани Легренци (лат. Giovanni Legrenzi, роден в Клузоне, Италия, покръстен на 12 август 1626 г., починал на 27 май 1690 г. във Венеция, Италия) е италиански бароков композитор и органист, принадлежащ към втората венецианска школа. Един от най-видните композитори във Венеция от края на 17 век, оказал голямо влияние върху развитието на идиомите на късния барок в Северна Италия. В своята оркестровка отдава предпочитание на струнната група.

Биография

Роден е в Клузоне, близо до Бергамо. Покръстен е на 12 август 1626 г. Легренци прави първите си стъпки в музиката с помощта на своя баща, който е цигулар и композитор. Изявява се като органист в църквата „Санта Мария Маджоре“ от 1645 до 1656 г. През 1656 г. отива във Ферара, където е капелмайстор в Академия дело Спирито Санто до 1665 г. Сведенията за живота му от 1665 до 1681 г. са оскъдни. Отказват му работа във Виена, Милано, Парма, Болоня, Венеция и др. Той самият отказва предложения за работа в Модена и Бергамо.

През 1681 г. е назначен за втори капелмайстор в базиликата „Сан Марко“ във Венеция, а през 1685 г. става главен капелмайстор. Сред неговите ученици са Антонио Вивалди, Антонио Лоти, Франческо Гаспарини и Джовани Варискино.

Легренци твори в много от жанровете, които са актуални в Северна Италия в края на 17 век. Композира оперна и камерна музика, автор е на вариации на инструментална музика и на църковна музика (меси, мотети, кантати, трио сонати и др.).

Опери

Джовани Легренци е автор на следните опери, изписани с оригиналното си название:

• „L'achille in Sciro“ (1663)
• „Adone in Cipro“ (1676)
• „Anarchia dell' imperio“ (1683)
• „Antioco il Grande“ (1681)
• „Il Creso“ (1681)
• „Il divisione del mondo“ (1675)
• „Il due Cesari“ (1683)
• „Eteocle e Polinice“ (1675)
• „Germanico sul Reno“ (1676)
• „Giustino“ (1683)
• „Ifianassa e Melampo“ (1685)
• „Lisimaco riamato da Alexandro“ (1682)
• „Nino, il Giusto“ (1662)
• „Ottaviano Cesare Agusto“ (1682)
• „Il Pausanias“ (1682)
• „Publio Elio Pertinance“ (1684)
• „Totila“ (1677)
• „Zenobio e Radamisto“ (1665)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanni Legrenzi и страницата Giovanni Legrenzi в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.