Димитър Димитров | |
Министър на образованието | |
Мандат | 20 март 1991 – 5 септември 1992 г. |
---|---|
Министър-председател | |
1991-1992 | Никола Клюсев |
Наследник | Георги Ефремов |
Министър на културата | |
Мандат | 30 ноември 1998 – 28 декември 1999 г. |
Министър-председател | |
1998-2002 | Любчо Георгиевски |
Предшественик | Слободан Унковски |
Наследник | Любен Пауновски |
Лична информация | |
Роден |
13 ноември 1937 г.
|
Съпруга | Ратка Димитрова |
Деца | Никола Димитров |
Полит. партия | независим |
Образование | СУ „Св. св. Кирил и Методий“ |
Професия | учен • философ • политик |
Портал Политика | |
Димитър Димитров в Общомедия |
Димитър Николов Димитров (на македонска литературна норма: Димитар Николов Димитров) е учен, философ, писател, политик и дипломат от Северна Македония, с изявена българска ориентация.
Димитър Николов Димитров е роден на 13 ноември 1937 г. във воденското село Цакони (на гръцки Хриса), Гърция.[1] Изведен е от страната по време на Гражданската война в групата на така наречените деца бежанци. Завършва средното си образование в Скопие, след което продължава обучението си във Философския факултет на Скопския университет. Магистърска степен получава в Любляна, а докторска - в Загреб.
Работил е като гимназиален учител и редактор, а от 1967 година е университетски преподавател в Скопие.
Министър на образованието в първото правителство на страната, в правителството на Любчо Георгиевски е министър на културата (1998-1999), а по-късно е посланик в Москва.[2]
Димитров е женен за Ратка Димитрова, а техен син е дипломатът Никола Димитров, който през 2017 година е избран за министър на външните работи на Република Македония в правителството на Зоран Заев.
Първата му книга с разкази „Овчарче“ излиза в 1960 година. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година.[3]
През 1999 година сборникът му с есета и статии, посветени на миналото и настоящето на Република Македония „Името и умът“ е издаден на книжовен български език. В предговора към изданието Димитър Димитров отбелязва:
„ | От тази книга читателят едва ли ще научи нещо ново за нашите общи предци - за тях той вероятно знае повече. Тази страна на книгата е по-важна за македонския читател, който в пещерата на Платон виждаше техните сенки"[4] | “ |
|