Жатец Žatec | |
Страна | Чехия |
---|---|
Площ | 42,677 km² |
Надм. височина | 233 m |
Население | 19 046 души (1 януари 2024 г.) |
Първо споменаване | 1004 г. |
Пощенски код | 438 01 |
МПС код | LN |
Официален сайт | www.mesto-zatec.cz |
Жатец в Общомедия |
Жатец (на чешки: Žatec) е град в окръг Лоуни в Устецки край в Чешката република. Има около 19 000 жители. Разположен е на река Охрже. Историческият център на града е добре запазен и е защитен от закона като градски паметник и отчасти като зона за градски паметници .
Жатец е известен с над 700-годишна традиция в отглеждането на благороден хмел Сааз, използван от няколко пивоварни.
Селата Бездеков, Милчевес, Радичевес, Търновани, Великов и Захоржи са административни части на Жатец.
Името „Жатец“ произлиза от старочешката дума záteč/zateč, която означава място на река, където се натрупва лед в стеснен канал.[1]
Жатец се намира на около 18 км западно от Лоуни и на 62 км северозападно от Прага. Намира се в селскостопански район на Мостовия въглищен басейн. Най-високата точка е 337 м над морското равнище. През града минава река Охрже. Мястото, където реките Охрже и Блъшанка се сливат, се намира на източната граница на общината.
Първото писмено споменаване на Жатец е в латинската хроника на Титмар Мерзебургски от 1004 г. През 1248 г. Жатец за първи път е титулуван като град. През 1265 г. той получава привилегиите на кралски град от бохемския крал Отокар II.[2]
През XVI век Жатец има около 5000 жители и е един от най-населените градове в кралството. През 1827 г. е построен верижен мост над Охрже, първият верижен мост в Бохемия.[2]
От избухването на хуситските войни през 1419 г. до Тридесетгодишната война градът е хуситски или протестантски, но след битката при Бялата планина (1620 г.) по-голямата част от чешките жители напускат града.[2] Той остава немски и римокатолически до 1945 г., когато немскоезичните жители са прогонени в Германия. На 3 юни 1945 г. около 5000 германски жители са събрани на градския площад и маршируват до Поповата порта, където са убити най-малко 763 души; оценките варират до 2000 жертви, убити от чехословашките военни в Жатец и по време на марша.[3]
Статистика на числеността на населението от 1869 г.[4][5]
|
Жатец и околностите му са известни с традицията си в отглеждането на хмел Сааз. Хмелът Сааз или хмелът Жатец е защитено наименование за произход.[6]
Традицията на варенето на бира започва тук през 1261 г.; отглеждането на хмел е документирано за първи път през 1348 г.[2] През 1800–1801 г. пивоварната Жатец започва своето производство, което продължава и до днес.[7]
Жатец се намира на железопътната линия Пилзен – Мост.
Жатец е домакин на Dočesná, фестивал на реколтата, свързан с хмела. Провежда се на градския площад всеки септември.[8]
От 1961 г. историческият център на Жатец е защитен като градски паметник. Той включва колекция от важни сгради и архитектурни стилове от романския период до ар нуво.[2]
От 2003 г. районът южно от историческия център също е защитен като градски паметник. Ценен е предимно с техническите си конструкции, свързани с отглеждането на хмел.[9]
Църквата „Успение Богородично“ е един от най-значимите паметници. Първоначално е построена в романски стил и някои от романските ѝ части все още са запазени. През 1724 – 1728 г. е добавен параклисът на Свети Йоан Непомук. Около 1740 г. западната фасада е преустроена в бароков стил.[10]
Традицията на отглеждане на хмел и пивоварството са широко представени в града. Има Музей на хмела и Музей на пивоварството. Храмът на хмела и бирата е туристически комплекс с няколко атракции, включително наблюдателна кула и малък астрономически часовник.
Жатец е използван като снимачна площадка за много исторически филми и телевизионни сериали, включително[11] „Йентл“ (1983), „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ (1992), „Клетниците“ (1998), „Оливър Туист“ (1999), „Жената на пазача на зоопарка“ (2016)[12] и носителя на Оскар „Джоджо Заека“ (2019).[13]
Жатец е побратимен с:[14]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Žatec в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |