| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
18 места в Европейския парламент | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Активност | 28,6% | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Изборите за Европейски парламент през 2007 г. в България са първите избори, с които България избира членове на Европейския парламент, след като страната е включена в Европейския съюз на 1 януари същата година. Изборите се провеждат на 20 май 2007.
Подобни избори през същата година се провеждат и в Румъния (на 25 ноември), другият нов член на Европейския съюз. Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат само в двете нови членки. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори.
За участие в изборите в България са регистрирани общо 14 партии и коалиции, както и двама независими кандидати. В началото на април в предварителните избирателни списъци са включени около 6 741 000 души. За разлика от други видове избори (парламентарни, общински, президентски) на тези избори е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция (български турци). Българските граждани, гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., нямат право да гласуват на изборите на 20 май 2007 г.
Две от партиите в управляващата коалиция – ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП, са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на отседналост. При подписването на новия закон и президентът Първанов изразява опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“.[1]
Право да участват в изборите като кандидат-депутати имат граждани на държави членки на ЕС, които са навършили 21 години, нямат гражданство в държава извън ЕС, имат постоянен адрес в България или (за не-български граждани) имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и най-малко през последните две години са живели постоянно в държава членка на ЕС.
Резултати от изборите за Европейски парламент в България на 20 май 2007 година
| ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
2007 • 2009 → | ||||||
№ | Кандидатска листа | Парламентарна група в ЕП | Гласове | Дял от гласовете | Мандати | |
1 | Зелена партия | - | 9 976 | 0,51% | 0 | |
2 | Съюз на свободните демократи | - | 14 392 | 0,74% | 0 | |
3 | Никола Иванов - независим кандидат | - | 2 782 | 0,14% | 0 | |
4 | Ред, законност и справедливост | - | 9 147 | 0,47% | 0 | |
5 | Коалиция на българските социалдемократи | - | 37 645 | 1,94% | 0 | |
6 | Демократи за силна България | - | 84 350 | 4,35% | 0 | |
7 | ПЕС - БСП и ДСХ | Партия на европейските социалисти (ПЕС) | 414 786 | 21,41% | 5 / 18
| |
8 | Съюз на демократичните сили | - | 91 871 | 4,74% | 0 | |
9 | Земеделски народен съюз | - | 29 752 | 1,54% | 0 | |
10 | ГЕРБ | Европейска народна партия – Европейски демократи (ЕНП-ЕД) | 420 001 | 21,68% | 5 / 18
| |
11 | НДСВ | Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) | 121 398 | 6,27% | 1 / 18
| |
12 | Атака | Извън парламентарна група | 275 237 | 14,20% | 3 / 18
| |
13 | Мария Серкеджиева - независим кандидат | - | 5 323 | 0,27% | 0 | |
14 | Движение за права и свободи | Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) | 392 650 | 20,26% | 4 / 18
| |
15 | Комунистическа партия на България | - | 18 988 | 0,98% | 0 | |
16 | Граждански съюз за нова България | - | 9 398 | 0,49% | 0 | |
действителни гласове | 1 937 696 | - | ||||
празни бюлетини и недействителни гласове | 17 750 | - | ||||
общо | 1 937 696 | 100% | 18 / 18
| |||
Брой на избирателите / избирателна активност | 6 691 080 | 28,60% | - | |||
получава мандати
не успява да получи мандат
| ||||||
Източник:Централна избирателна комисия, Европейски парламент[2] |
Избирателната активност е около 28,60%. За евродепутати са избрани:[3]
На изборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко (?) през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.
За първи път на избори в България, при вота за евродепутати се въвежда възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да стане, като избирателят отбележи на бюлетината предпочитанието (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от партията/коалицията си. Преференциалните гласове обаче ще се вземат под внимание само ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние.
Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия Ред, законност и справедливост (РЗС). През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет.