Кларибел Алегрия

Кларибел Алегрия Claribel Alegría
салвадорска писателка
Родена	12 май 1924 г. Естели, Никарагуа
Починала	25 януари 2018 г. (93 г.) Манагуа, Никарагуа
Учила в	Университет „Джордж Вашингтон“
Семейство
Деца	6
Уебсайт	claribelalegria.com
Кларибел Алегрия в Общомедия

Кларибел Алегрия (на испански: Claribel Alegría) е салвадорска писателка, родена в Никарагуа и живяла дълго време в Съединените американски щати.

Биография и творчество

Кларибел Алегрия е родена през 1924 г. в Естели, но малко по-късно родителите ѝ емигрират в Салвадор и тя израства в областта Санта Ана. През 1943 г. заминава за Съединените щати и през 1948 г. завършва философия и литература в Университета „Джордж Вашингтон“.

Тя подкрепя Сандинисткия фронт за национално освобождение и, след като през 1979 г. той взима властта в Никарагуа, се завръща в страната.

Произведения

• „Anillo de silencio“ (1948)
• „Vigilias“ (1953)
• „Acuario“ (1955)
• „Tres cuentos“ (1958)
• „Huésped de mi tiempo“ (1961)
• „Vía única“ (1965)
• „Cenizas de Izalco“ (1966)
• „Aprendizaje“ (1970)
• „Pasaré a cobrar y otros poemas“ (1973)
• „Sobrevivo“ (1978)
• „La encrucijada salvadoreña“ (1980)
• „Nicaragua: la revolución sandinista“ (1980)
• „Flores del volcán; Suma y sigue“ (1981)
• „No me agarran viva: la mujer salvadoreña en lucha“ (1983)
• „Álbum familiar“ (1984)
• „Para romper el silencio: resistencia y lucha en las cárceles salvadoreñas“ (1984)
• „Despierta, mi bien, despierta“ (1986)
• „Luisa en el país de la realidad“ (1987)

Тази статия за писател все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.