Кромержиж Kroměříž | |
Страна | Чехия |
---|---|
Площ | 50,975 km² |
Надм. височина | 201 m |
Население | 28 089 души (1 януари 2024 г.) |
Първо споменаване | 1110 г. |
Пощенски код | 767 01 |
МПС код | Z |
Официален сайт | www.mesto-kromeriz.cz |
Кромержиж в Общомедия |
Кромержиж (на чешки: Kroměříž) е град в Злински край, Чехия. Има около 28 000 жители. Известен е с двореца Кромержиж и неговите градини, които са обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Историческият център на града с дворцовия комплекс е добре запазен и е защитен от закона като градски паметник.
Селата Билани, Драхлов, Храдиско, Котойеди, Поступки, Тешновице, Травник, Важани и Зламанка са административни части на Кромержиж.
Кромержиж се намира на около 20 км северозападно от Злин. Около две трети от територията на общината се намират върху хълмовете Литенчице, източната част е в Горноморавската долина. Малка южна част се простира в планинската верига Чриби. Най-високата точка на територията е хълмът Обора, 322 м. Градът е разположен на двата бряга на река Морава.
Първото писмено споменаване на Кромержиж (под латинското му име Кромезир (Cromezir) е в документ, написан между 1107 и 1125 г., когато селището е закупено от епископа на Оломоуц Ян II.[1][2] Някои източници цитират акт на друг епископ на Оломоуц Индржих Здик от 1141 г. като първото безспорно писмено споменаване на Кромержиж.[3] През Средновековието градът е пазарно село на кръстопътя между пътя на кехлибара и пътя на солта. Намира се при брод през Морава, където се събира такса за преминаване.[1][3]
През XIII век Кромержиж става център на владение, собственост на епископството на Оломоуц. Рицарите хоспиталиери се установяват тук и през 1238 г. построяват църква и военно поделение. През 1241 и 1253 г. Кромержиж е разграбен от набези на татари, кумани и унгарци.[1] Селището се обезлюдява и се налага да бъде колонизирано.[2] Кромержиж последно се споменава като пазарно село в документ на Отокар II от Бохемия от 1256 г. След 1256 г. епископът на Оломоуц Бруно фон Шауенбург идва на власт над Кромержиж. Той се грижи за селището и допринася значително за неговото развитие. Той основава пазарния площад на хълма над първоначалното селище и го огражда със стени. Също така построява църквата „Свети Мориц“ и засажда лозя около селището. През 1266 г. Кромержиж за първи път се споменава като град.[3][1]
През 1322 г. на евреите е разрешено да се заселят в града. В средата на XVI век еврейската общност Кромержиж е най-голямата крепостна еврейска общност в Моравия. Епископите защитават общността заради приходите от нея.[4]
По време на управлението на епископ Станислав I Турзо резиденцията на местния епископ е ремонтирана и преустроена в късноготически и ренесансов замък. Неговите последователи допълнително облагородяват града и осигуряват скъпи ремонти на сградите.[5]
Градът и замъкът са силно повредени по време на Тридесетгодишната война. Ограбен е от шведски войски под командването на Ленарт Тощенсон през 1643 г. Голяма част от сградите са опожарени. Градът е допълнително повреден от голям пожар през 1656 г. Кромержиж се възстановява по време на управлението на епископ Карл II фон Лихтенщайн-Кастелкорн, който възстановява града и замъка. Замъкът първо е ремонтиран, а през 1686 г. напълно възстановен. Епископът също така ремонтира градските стени и основава монетен двор и представителни градини през 1666 – 1675 г. Кромержиж отново става важен град.[6]
Учредителният имперски конгрес заседава в Кромержиж през 1848 г. През август 1885 г. тук се провежда среща между австрийския и руския император.
|
В покрайнините на града има Земеделски изследователски институт (бивш Изследователски институт по зърно и др., основан през 1951 г.), който се занимава с изследване и развъждане на зърнени култури.[7]
В Кромержиж има болница и психиатрична болница. И двете са сред основните работодатели в града.
Магистрала D1 от Бърно до Острава минава през северната част на града.
Кромержиж се намира в етнографската област Хана. Има богат културен живот, което му печели прозвището „Атина на Хана“.[8] Традиционно в града се провежда международен фестивал на военната духова музика[9] и международен фестивал на духовната музика FORFEST.[10]
Галерията на двореца има колекция от около 500 картини и е сред най-значимите в Европа. Тя включва Одраване на Марсий, късна картина на Тициан.[11]
Футболният клуб „Ханачка Славия Кромержиж“ играе в Чешката национална футболна лига, второто ниво на футбола в Чехия.
Градът е най-известен с бароковия дворец Кромержиж с неговите ценни градини. Многоъгълната кула на двореца е основната забележителност, както и най-старата останка от стария епископски замък. Градините и дворецът в Кромержиж са добавени в списъка на обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г.[12]
Въпреки няколкото реконструкции след щетите от войната, църквата „Свети Мориц“ запазва ранноготическия си вид. В църквата е погребан епископ Бруно фон Шауенбург.[13]
Църквата „Успение Богородично“ е най-старата църква в града. Оригиналната църква от XIII век е разрушена по време на Тридесетгодишната война. Сегашната сграда е построена в късен бароков стил през първата половина на XVIII век. Има запазена камбанария от XIII век.[14]
Основният музей на града е Регионален музей Кромержиж. Има и експозиция за живота и творчеството на един от най-известните местни жители – Карел Крил.[15] В бившия епископски монетен двор от 1665 г. и днес има монетен двор.[16]
В двореца Кромержиж са заснети някои сцени от „Амадеус“ (1984), „Безсмъртна любима“ (1994), Četnické humoresky (1997), „Кралска афера“ (2012), „Анжелик“ (2013), „Мускетарите“ (2015) и „Мария Тереза“ (2017).[17]
Родени в Кромержиж
Кромержиж е побратимен с:[18]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kroměříž в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |