Кулели Бургас

Кулели Бургас Πύθιο
Гара Кулели Бургас
Кулели Бургас 41.378889, 26.611667 Кулели Бургас Кулели Бургас
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Димотика
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	55 m
Население	556 души (2001)
Пощенски код	683 00
Телефонен код	25520
Кулели Бургас в Общомедия

Кулели Бургас или Кулелибургас (на гръцки: Πύθιο; на турски: Kuleliburgaz)^[1] е селище и важен жележопътен възел в Беломорска Тракия, днес в Гърция, на брега на река Марица, на 16 км източно от Димотика, на границата срещу гр. Узункьопрю в Турция. Селището е важна гара и железопътен възел, където се съединяват линиите София-Свиленград-Дедеагач и Солун-Дедеагач-Одрин-Цариград. Свързано е и с българската история и в годините 1912 – 1913 и 1915 – 1919 е било част от България.

История

За пръв път районът става български в 813 година след превземането му от хан Крум^[2][3] Българското господство е утвърдено и със завоеванията на цар Симеон Велики^[4] През ХI век, по време на византийското владичество, е част от византийската тема Тракия.^[5] В началото на ХIII век кръстоносците овладяват района. Само към 20 години след възстановяването на българската държава в 1206 г. цар Калоян възстановява българската власт в тукашните места. Българското господство е утвърдено от цар Иван Асен II.^[6]

През XIV век византийският аристократ Йоан Кантакузин издига тук на брега на Марица замъка си Питион, станал негов опорен пункт в Гражданска война във Византия довела турците на Балканския полуостров. Внушителния силует на развалините на замъка се издига и днес в околностите на Кулели Бургас и е неговата забележителност, по името на която гърците прекръстват населеното място след 1920 година.

В 1352 година тук става решаващата за съдбата на Европа Битка при Питион на съюзените българи, сърби и византийци с турците. Победата е османска. В 1361 година заедно с близката Димотика пада под османска власт и Димотика става първата османска столица в Европейските земи.

Атентатът в Кулели Бургас от 1903 година

През 19 и първите десетилетия на 20 век селището наред с близкото Каблешково е знакова станция на „Ориент Експрес“ Париж-Цариград след като линията построена от Барон Хирш в 1871 достига Кулели Бургас и в 1874 отстоящия на 112 км Дедеагач.

В хода на Илинденско-Преображенското въстание ВМОРО атакува турските железница при Кулели Бургас – френският посланик в Цариград, Констант, докладва че „В Одринския вилает близо до Кулели Бургас, станция на железопътната линия Цариград—Одрин, много пушечни изстрели се размениха между войниците и революционерите“^[7] разрушен е телеграфа и под ръководството на Михаил Герджиков организира и около 11:30 вечерта на 13 (н.ст. 26) август 1903 г. една техническа дружина на одринските боеви сили взривява на гара Кулели Бургас влак пътуващ за Цариград.^[8] В 1904 войводата Таньо Николов нанася удари по турската жп инфраструктура, като първо на 12 юни е взривен мостът при гара Бадома заедно с минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива, веднага след това правят и неуспешен опит за атентат и на гара Кулели Бургас.

На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика и района. В района на Кулели Бургаз българската конница и артилерия водят ожесточени боеве. Тук обхващайки и Каблешково атакуват 6-и конен полк и частите на бъдещия генерал Марко Андреев^[9] Гонитбата на конницата продължава над един километър, а неприятелят оставя на бойното поле посечени 108 души.^[10] Овладяната гара в Балканската война става важен пункт за българската армия.^[11] През Междусъюзническата война в 1913 г. турците извършват реокупация, която продължава до подписването на Българо-турска конвенция с който международен договор Турция на 6 септември 1915 го връща на България. БДЖ извършват редовни превози, линията Любимец-Дедеагач обслужват локомотиви закупени от австрийската фабрика STAATSEISENBAHN-GESELLSCHAFT (StEG) – Wien.^[12] През зимата на 1917 г. тук старши по пост на гарата е видния деец на ВМОРО ръководител на Бунархисарски революционен район и секретар на конгреса на Петрова нива Атанас Разбойников, именно в тези месеци той написва спомените^[13] си за Илинденско-Преображенското въстание на българите в Тракия. През 1920 г. Антантата (без съгласието на САЩ) предава Кулели Бургас заедно с цялото българско Беломорие на Гърция, в КулелиБургас се извършват изтезания на българи.^[14] В 1941 – 1944 гръцкият суверенитет е суспендиран и тук е неутрална зона между България и Турция. С Парижкия мирен договор в 1947 г. гръцките власти се връщат.

Икономика и съвременно състояние

Влак пристига на гара Кулели Бургас 2008 г.

Граничния ЖП мост на Кулели Бургас над Марица към турската гара Узункьопрю

Селището представлява важен жележопътен възел и ЖП гара където се съединяват линиите София-Свиленград-Дедеагач и Солун-Дедеагач-Одрин-Цариград. Тук е единствената съществуваща ЖП връзка на гръцко-турската граница по железопътния мост над река Марица към град Узункьопрю, разположен на отсрещния бряг срещу Кулели Бургас. Границата, обаче не може да се премине по друг начин освен с влак защото мостът е само железопътен и няма ГКПП, а гърците в 2008 г. спират новооткритите влакове свързващи България с Беломорска Тракия през Черномен,^[15] а също така и с Турция като на 13 февруари 2011 г. е спрян единствения влак т.нар. „Експрес на приятелството“ (Dostluk/Filia Express)^[16] оставен да работи по-малко от 6 години.

Под гръцко управление днес селището се обезлюдява и запада, от над 5000 души^[17] в първите десетилетия на ХХ век към 1981 г. се стопява почти 5 пъти на 1186 жители, за още 10 години в 1991 г. последната цифра намалява с близо 40% на 734 жители, а преброяването в 2001 отчита едва 556 жилели т.е. само за около 80 г. от населението са останали едва 11% и оживеният преди идването на гръцката власт град е превърнат в запустяващо село.

Забележителности на Кулели Бургас

• Руините на замъка „Питион“ от 14 век при който е станала известната решаваща за съдбата на Европа Битка при Питион на съюзените българи, сърби и византийци с турците в 1352 г.
• Гара Кулели Бургас, оцелялата в почти автентичен вид от времето на турското и българско управление и Ориент експрес

Вижте също

• Битка при Питион

Външни препратки

• Крепостта Питион – снимки и резюме, Terra Byzantica, византийска и поствизантийска култура и архитектура
• Kουλελί Bουργάς Nαχιέ (1878 – 1912), Kuleli Burgas Nahiyesi (1878 – 1912)

Източници

1. I. Zartaloudis, D. Karatolos, D. Koutelidis, G. Nathenas, S. Fasoulas, A. Filippoupolitis, A. Οι Ελληνικοί Σιδηρόδρομοι (Hellenic Railways). Μίλητος (Militos), 1997. ISBN 960-8460-07-7. σ. 115 – 123. (на гръцки)
2. Триумфален надпис за превземането на Димотика в 813 г. от хан Крум, София, Национален археологически музей при БАН
3. В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, стр. 93
4. България при Симеон Велики, Атлас история на България, Институт по картография при ГУГК. София 1974 г.
5. История на България, том III, Втора българска държава, София 1982, с. 25.
6. Цар Иван Асен II Дубровнишка грамота: „Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, ... да ходят по цялата страна на царството ми ... да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика,...“
7. Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968, Въстанието в спомените на участници в борбата стр. 453 – 454
8. Христо Силянов, Писма и изповеди на един четник, София 1984 стр.241
9. ген. м-р Марко Андреев
10. Ради Белянов, Харманлиец забива знамето на 6-ти конен полк при превземането на Одрин, 14 март 2011, Информационен портал на Харманли и региона harmanli-bg, архив на оригинала от 26 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150626142613/http://harmanli-bg.com/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F?start=16, посетен на 11 октомври 2012 
11. Пътеводител на Одрин”, 1920, c. 79^{[неработеща препратка]}
12. архивно копие, архив на оригинала от 15 март 2016, https://web.archive.org/web/20160315121538/http://railwaymodeling.com/bgrailways/traction/loc101-106.htm, посетен на 11 октомври 2012 
13. Тодор Браянов и Илия Славков, Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968, Въстанието в спомените на участници в борбата, София 1968, c.406
14. Живко Добревъ. Гръцката инквизиция, в. Устрем, 31 декември 1925 г.
15. Гърците спряха влака от Свиленград до Дедеагач. Блиц новини, Хасково, 2 октомври 2008
16. Достлук-Фила Експрес оперирал от юли 2005 до февруари 2011.
17. Энциклопедический словарь Брокгауза и Евфрона, Кулели-Бургас, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402094751/http://clova.ru/d1/w69082, посетен на 11 октомври 2012