Кърт Вонегът Kurt Vonnegut | |
Кърт Вонегът през 1972 г. | |
Роден | 11 ноември 1922 г. |
---|---|
Починал | 11 април 2007 г. |
Професия | писател |
Националност | САЩ |
Активен период | 1952 – 2007 |
Жанр | сатира, научна фантастика |
Известни творби | „Кланица-5“ (1969), „Закуска за шампиони“ (1973) |
Съпруга | Джейн Мари Кокс (1945 – 1971) Джил Кременц (1979 – 2007) |
Деца | Марк Вонегът Едит Вонегът Нанет Вонегът |
Подпис | |
Уебсайт | |
Кърт Вонегът в Общомедия |
Кърт Вонегът (също Курт Вонегът, Курт Вонигът) (пълно име: Кърт Вонегът младши, на английски: Kurt Vonnegut, Junior) е американски писател, романист и сатирик, изявяващ се и в сферата на изобразителното изкуство.
Роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 г. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941 – 1943 година, където е колумнист в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война.
Писателят е жив свидетел на бомбардировката над германския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри Кланица-5.
След войната Вонегът завършва Чикагския университет, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скънектади, щат Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик.
През март 2007 г. Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст и рисунки в книгите си (пример: Закуска за шампиони). Езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето (виж: Кланица-5), а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.
Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Най-често използвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своеобразна критика на индустриалното и технократско общество – някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът загубил смисъла си.
Пътуванията във времето и пространството са достъпни и за героите на Вонегът, но при тях тази възможност е резултат на преживяна травма. Друга техника от този вид е съчетаването на сюжетната линия на романа с кратките фантастични разкази на писателя Килгор Траут.
Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или се добавят подробности, които постепенно изграждат образа, при което редовните читатели биха могли да откриват във всеки следващ роман неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.
По-известни повтарящи се герои на Вонегът са:
Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира Пътешествията на Гъливер. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.
Редките случаи на утопии са по-скоро връщане към миналото. В романа Никога вече самота обществото е преодоляло самотата чрез образуване на изкуствени роднински връзки и възстановяване на феодални или робовладелски социални структури. В Галапагос хората претърпяват обратна еволюция, превръщат се в нещо като тюлени, загубват всички атрибути на цивилизацията, за да се възстанови загубената хармония с природата.
|