Лестър Йънг

Лестър Йънг Lester Young
американски джаз саксофонист
Роден	27 август 1909 г. Уудвил, САЩ
Починал	15 март 1959 г. (49 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребан	Ню Йорк, САЩ
Етнос	афроамериканци
Награди	Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2004)
Музикална кариера
Стил	джаз[1][2]
Инструменти	саксофон, кларинет
Активност	от 1933 г.
Лейбъл	„Върв Рекърдс“, Commodore, „Савой Рекърдс“, Original Jazz Classics
Уебсайт	Страница в IMDb
Лестър Йънг в Общомедия

Лестър Уилис Йънг (на английски: Lester Willis Young) е американски джаз саксофонист, понякога и кларинетист. Прякорът му е През, който му е даден от Били Холидей като абревиатура от Президент.

Добива популярност като член на оркестъра на Каунт Бейзи. Един от най-влиятелните изпълнители на инструмента си. За разлика от много негови колеги с тежко свирене, Йънг работи с отпуснат, хладен тон и използва усложнени хармонии, като за него е характерен „свободно носещият се стил, спускайки се и гмуркайки се като чайка, залагайки на ниски и фънки рифове, които доставят удоволствие на танцуващи и слушащи“.

Известен е със своя хипстърски и интровертен стил. Популяризира голяма част от жаргона на хипстърите, който по-късно става неизменна част от музиката.^[3]

Биография

Детство

Малкият Лестър се ражда в Уудвил, Мисисипи.^[4] Израства в музикално семейство. Баща му, Уилис Хенди Йънг, е учител с добро име, брат му Лий Йънг е барабанист ^[5], а няколко други негови роднини свирят професионално музика. Още невръстен, семейството му се премества в Ню Орлиънс, Луизиана, а по-късно заживяват в Минеаполис, Минесота. Уилис по-късно кара сина си да опознае тромпета, цигулката и барабаните, ведно със саксофона.

Свири в семейния бенд, който носи името Йънг Фемили Бенд. С него участва във водевилни представления и на карнавали. Напуска семейния бенд през 1927 г., когато е на 18, тъй като отказва да прави концерти в Южните щати. Причината е, че законите Джим Кроу са в сила и в обществените сгради е наложена расова сегрегация.

С оркестъра на Каунт Бейзи

През 1933 г. се установява в Канзас Сити, където, след като свири за кратко в няколко бенда, той получава известност при Каунт Бейзи. Начинът му на свирене в бенда на Бейзи се отличава с отпуснат стил, който ярко контрастира на стегнатия подход на Колман Хокинс, изпълнителят на тенор саксофон с най-голямо влияние по това време.^[6]

Йънг напуска Бейзи, за да замени Хокинс в оркестъра на Флечър Хендерсън.^[7] Не след дълго напуска Хендерсън, за да свири шест месеца в бенда на Енди Кърк, след което се връща при Бейзи. Докато е при Бейзи, той прави записи с малък ансамбъл за Комодор Рекърдс на Милт Гейблър, The Kansas City Sessions. Макар че са записани в Ню Йорк (през 1938, събират се пак през 1944 г.), те носят името на групата Канзас Сити Севън и се състоят от Бък Клейтън, Дики Уелс, Бейзи, Йънг, Фреди Грийн, Родни Ричардсън и Джо Джоунс. Йънг свири на кларинет и на тенор в тези сесии. Той се изявява като майстор на кларинета, и личният му стил ясно проличава.^[8] Както Kansas City Sessions, работата му с кларинета от 1938 – 39 г. е добре документирана в записи с Бейзи, Били Холидей, малки ансамбли при Бейзи и органиста Глен Хардман.

След като кларинета на Йънг е откраднат през 1939 г., той се отказва от инструмента и това продължава до около 1957 година. През тази година Норман Гранц му дава един и го увещава да свири на него (с далеч по-различни резултати на този етап от живота на Йънг).

Напускане на Бейзи

Йънг си тръгва от бенда на Бейзи в края на 1940 г. Според един от слуховете, той отказва да свири с групата на 13 декември, което се пада петък, по суеверни причини, и това го кара да вземе решението да напусне. Когато това става, той поема ръководството на няколко малки състава, в които влиза брат му, барабанистът Лий Йънг, през следващите няколко години; от този период са достъпни концертни и радио записи.

През този период Йънг акомпанира на певицата Били Холидей в няколко студийни сесии, датиращи от 1940 и 1941 г., и също така за първи път прави малко записи с Нат Кинг Коул през юни 1942 г. Студийните му записи са сравнително редки през 1942 – 43, главно поради забраната за записване, наложена от Американската федерация на музикантите. Холидей дава на Йънг прозвището През, съкратено от Президент.

През декември 1943 Йънг се връща при Бейзи за 10-месечен период, който е предсрочно прекратен, тъй като е мобилизиран в армията по време на Втората световна война. Записите от този и следващи периоди подсказват, че Йънг е започнал да вкарва в по-голяма употреба пластмасовите пластинки, които му дават по-тежък, по-учестен откъм дишане тон (но въпреки това, достатъчно гладък, в сравнение с много други негови колеги). Той никога не се отказва напълно от дървената пластинка, но използва пластмасовата пластинка в значителна част от периода между 1943 и смъртта си. Друга причина за удебеляването на тона му по това време е промяната в наустника, от метален „Ото Линк“ към ебонитен „Брилхарт“. През август 1944 г. Йънг се появява в краткометражния филм на Гьон Мили Jammin' The Blues ('Блус импровизации'), заедно с барабаниста Джо Джоунс, тромпетиста Хери Едисън – Сладкото, и колегата му тенор саксофонист Илиной Джакет.

Източници

1. news.allaboutjazz.com
2. www.infoplease.com
3. "Charlie [Parker] was shy of hipster elaborations. He added nothing to the vocabulary, as did Lester Young, one of the great hip verbalists." Russell, Ross (1973). Bird Lives: The High Life and Hard Times of Charlie (Yardbird) Parker. DaCapo Press, p. 186
4. Gelly 2007, с. 1.
5. Gelly 2007, с. 3.
6. Frankie Trumbauer - Biography & History // Посетен на January 22, 2019.
7. Berendt, Joachim. The Jazz Book. Paladin, 1976. с. 79–80.
8. Feather, Leonard. The Book of Jazz: From Then till Now. New York, Bonanza Books, 1965. ISBN 978-0818012020. с. 90.