„Луисвил“ | |
Тежкият крайцер „Луисвил“, 17 декември 1943 г. | |
Флаг | САЩ |
---|---|
Клас и тип | Тежък крайцер от типа „Нортхамптън“ |
Производител | Puget Sound Naval Yard в Бремъртън, САЩ. |
Служба | |
Поръчан | 18 декември 1924 г. |
Заложен | 4 юли 1928 г. |
Спуснат на вода | 1 септември 1930 г. |
Влиза в строй | 15 януари 1931 г. |
Изведен от експлоатация | 17 юни 1946 г., утилизиран |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
ИМО номер | Номер на борда: CL-28; от 1 юли 1931 г.: CA-28 |
Позивна | NIFT |
Водоизместимост | 9200 t (стандартна); 13 310 t (пълна) |
Дължина | 183,0 m |
Дължина по водолинията | 177,4 m |
Ширина | 20,1 m |
Газене | 5,9 m |
Броня | пояс: 76 – 95 mm; траверси: 63,5 – 38 mm; палуба: 25 – 51 mm; барбети: 38 mm; кули: 63,5 – 19 mm; бойна рубка: 32 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 8 водотръбни котли White-Forster |
Мощност | 107 000 к.с. (79,8 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 32,5 възела (60,2 km/h) |
Далечина на плаване | 10 000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1400 t |
Екипаж | 621 души |
Кръстен в чест на | град Луисвил в щата Кентъки, САЩ |
Прякор: | Lady Lou[1] – „Лейди Лу“ |
Награди: | 13 × Бойни звезди |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x3 203 mm; |
Зенитна артилерия | 4x1 127 mm; 6x4 40 mm; 28x1 20 mm[~ 1][2] |
Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
Самолети | 2 катапулта; 4 хидросамолета |
„Луисвил“ в Общомедия |
Луисвил (на английски: USS Louisville (CA-28[~ 2])) е тежък крайцер на ВМС на САЩ от типа „Нортхамптън“. Построен е преди Втората световна война и участва в много от сраженията на Тихоокеанския театър на военните действия. Наречен е в чест на град Луисвил, щата Кентъки. Третият кораб във ВМС на САЩ с това име.
Заложен е на 4 юли 1928 г. във военноморската корабостроителница „Пюджет Саунд“ в Бремъртън, щата Вашингтон[3]. Спуснат е на вода на 1 септември 1930 г. и на 15 януари 1931 г. влиза в строй като CL-28. Първият му командир е капитан 1-ви ранг (кептън) Едуард Дж. Маркуарт[4] Първоначално влиза в състава на 5-ти крайцерски дивизион на разузнавателните сили. На 1 юли 1931 г., в съответствие с Лондонското съглашение, неговият номер на борда е изменен от CL-28 на CA-28. Тогава крайцерът е преведен в подкласа на тежките крайцери[3].
Има учебно плаване през лятото на 1931 г. „Луисвил“ тръгва от Бремертон за Ню Йорк през Панамския канал. През 1932 г. участва в ежегодните флотски учения в района на Сан-Педро-Сан Диего[5]. Зимата на 1933 г. се насочва за Хаваите. През април 1934 г. крайцерът посещава портове в Централна Америка, Карибския басейн и източното крайбрежие. Пристигайки обратно в Калифорния в края на есента, „Луисвил“ участва в стрелби и тактически учения. През пролетта на 1935 г. е изпратен в Дъч Харбър (Аляска), оттам за Пърл Харбър за изпълнение на учебни задачи в състава на флота[5].
През 1936 г. е предаден на 6-ти дивизион, а на следващата година е върнат обратно в 5-ти[6]. В протежение на 2 години се занимава с подготовка в Тихия океан. В течение на 1938 г. „Луисвил“ прави поход по Тихия океан, със спирки на Хаваите, Самоа, Австралия и Таити. През есента на 1940 г. е временно преведен в 7-ми дивизион, но през цялата война се числи към 4-ти дивизион[6]. Зимата на 1940 г. участва в учения в Карибския басейн.
През 1940 г. – като неутрален кораб – извършва поход в Южна Африка, за да пренесе британско злато на сума 148 милиона долара за съхранение в САЩ[5]. Крайцерът е натоварен в Саймънстаун, и се отправя за Ню Йорк. След това „Луисвил“ е преведен в Тихия океан.
На 7 декември 1941 г., по време на нападението на японците над Пърл Харбър, „Луисвил“ е на преход от остров Таракан, конвоирайки за Пърл Харбър два парахода. Оттам е изпратен в Сан Диего и включен в 17-то оперативно съединение (TF 17)[4].
През март 1942 г. в състава на 11-то съединение (TF 11) „Луисвил“ участва в операциите в района на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови. След тези операции се връща в Пърл Харбър, оттам отплава за корабостроителницата Мар Айлънд (Сан Франциско), където получава допълнително въоръжение. На 31 май, в състава на 8-мо съединение (TF 8), крайцерът е изпратен в района на Алеутските острови и по време на Операция „Котедж“ обстрелва Киска[6].
На 6 юни 1942 г. отплава от Сан Диего, и до 22 юни подсигурява прехвърлянето на американски войски на Самоа. На обратния път участва в рейдовете над Гилбъртовите острови и Маршаловите острови. По време на тях „Луисвил“ губи един от своите самолети[5].
На 11 ноември крайцерът напуска Сан Франциско и съпровожда войскови транспорти за Нова Каледония, а оттам за Еспириту Санто, връща се южната част на Тихия океан, а още на 29 януари 1943 г. участва в боя при остров Ренел в състава на 67-мо съединение (TF 67)[5]. Вечерта на същия ден взема на буксир повреденият крайцер „USS Chicago (CA-29)“[3].
През април 1943 г., в състава на 16-то съединение (TF 16), крайцерът отново е насочен към Алеутските острови. Там участва в битката за Ату. През януари 1944 г. кораба се връща в южната част на Тихия океан, където става флагман на контраадмирал Олдендорф. На 29 януари участва в бомбардировката на атола Вотие, а след това обстрелва Рой Намюр, и остава в района на Куаджалин до края на операциите на 3 февруари.
След това, през март, нанася удари по Палау, през април участва в боевете за атола Ениветак, островите Трук, през юни поддържа десанта на Сайпан и Тиниан, а след това за Гуам. В състава на 58-мо съединение (TF 58) оказва огнева поддръжка в хода на десанта на Пелелиу[7]. На 18 октомври участва в битката в залива Лейте. След това влиза в 77-мо оперативно съединение (TF 77). В нощта на 5 януари, на прехода към залива Лингаен, крайцера получава попадения от 2 камикадзета и понася големи загуби в личния състав. Сред ранените е и командира на кораба Хикс[8]. Повреденият крайцер е изпратен за Мар Айлънд за ремонт и се връща в района на бойните действия едва през април.
На 5 юни в боевете за Окинава крайцерът получава попадение от камикадзе. След ремонта, който завършва след войната, той е изпратен в Дариен (Манджурия) за евакуация на военнопленници[4], и през август-октомври подсигурява десанта на американските войски там. За службата в годините на войната „Луисвил“ е награден с 13 бойни звезди[6]. Съпровожда капитулиралите японски кораби от Циндао в Дзинсен (Корея). След войната патрулира крайбрежието на Китай. На 17 юни 1946 г. във Филаделфия крайцерът е изведен в резерва[8] и се премества в Атлантическия резервен флот. На 1 март 1959 г. е изключен от военноморските регистри, а на 14 септември е продаден на търг на корпорацията „Марлен Блуз“ (на английски: Marlene Blouse Corp), Ню Йорк[9]. Откаран е за скрап и е разкомплектован в Панама[2].
Име | Оригина на името | Встъпва в длъжност | Издава длъжността |
---|---|---|---|
Маркуарт Е. Д. | на английски: Marquart E. J. | 15 януари 1931 | декември 1932 |
Канага Б. Л. | на английски: Canaga B. L. | декември 1932 | юни 1934 |
Матюсън Р. В. | на английски: Mathewson R. W. | ||
Лейтън Ф. Т. | на английски: Leighton F. T. | ||
Фарбер У. С. | на английски: Farber W. S. | ||
Джой Ч. Т. | на английски: Joy C. T. | октомври 1942 | юни 1943 |
Уотърспуун А. С. | на английски: Wotherspoon A. S. | юли 1943 | |
Хърт С. Х. | на английски: Hurt S. H. | ||
Тоунер-старши Д. К. | на английски: Towner Sr. G. C. | ||
Хикс Р. Л. | на английски: Hicks, R. L. | ||
Никсън Е. Б. | на английски: Nixon E. B. | февруари 1941 | септември 1942[10] |
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Louisville (CA-28) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |