Луисвил (тежък крайцер, 1930)

„Луисвил“
USS Louisville (CA-28)
Тежкият крайцер „Луисвил“, 17 декември 1943 г.
Флаг САЩ
Клас и типТежък крайцер от типа „Нортхамптън“
ПроизводителPuget Sound Naval Yard в Бремъртън, САЩ.
Служба
Поръчан18 декември 1924 г.
Заложен4 юли 1928 г.
Спуснат на вода1 септември 1930 г.
Влиза в строй15 януари 1931 г.
Изведен от
експлоатация
17 юни 1946 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на борда: CL-28; от 1 юли 1931 г.: CA-28
ПозивнаNIFT
Водоизместимост9200 t (стандартна);
13 310 t (пълна)
Дължина183,0 m
Дължина по водолинията
177,4 m
Ширина20,1 m
Газене5,9 m
Броняпояс: 76 – 95 mm;
траверси: 63,5 – 38 mm;
палуба: 25 – 51 mm;
барбети: 38 mm;
кули: 63,5 – 19 mm;
бойна рубка: 32 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 водотръбни котли White-Forster
Мощност107 000 к.с. (79,8 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,5 възела
(60,2 km/h)
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1400 t
Екипаж621 души
Кръстен в чест наград Луисвил в щата Кентъки, САЩ
Прякор:Lady Lou[1] – „Лейди Лу“
Награди: 13 × Бойни звезди
Въоръжение
Артилерия3x3 203 mm;
Зенитна артилерия4x1 127 mm;
6x4 40 mm;
28x1 20 mm[~ 1][2]
Торпедно
въоръжение

2x3 533 mm ТА
Самолети2 катапулта;
4 хидросамолета
„Луисвил“ в Общомедия

Луисвил (на английски: USS Louisville (CA-28[~ 2])) е тежък крайцер на ВМС на САЩ от типаНортхамптън“. Построен е преди Втората световна война и участва в много от сраженията на Тихоокеанския театър на военните действия. Наречен е в чест на град Луисвил, щата Кентъки. Третият кораб във ВМС на САЩ с това име.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 4 юли 1928 г. във военноморската корабостроителницаПюджет Саунд“ в Бремъртън, щата Вашингтон[3]. Спуснат е на вода на 1 септември 1930 г. и на 15 януари 1931 г. влиза в строй като CL-28. Първият му командир е капитан 1-ви ранг (кептън) Едуард Дж. Маркуарт[4] Първоначално влиза в състава на 5-ти крайцерски дивизион на разузнавателните сили. На 1 юли 1931 г., в съответствие с Лондонското съглашение, неговият номер на борда е изменен от CL-28 на CA-28. Тогава крайцерът е преведен в подкласа на тежките крайцери[3].

Има учебно плаване през лятото на 1931 г. „Луисвил“ тръгва от Бремертон за Ню Йорк през Панамския канал. През 1932 г. участва в ежегодните флотски учения в района на Сан-Педро-Сан Диего[5]. Зимата на 1933 г. се насочва за Хаваите. През април 1934 г. крайцерът посещава портове в Централна Америка, Карибския басейн и източното крайбрежие. Пристигайки обратно в Калифорния в края на есента, „Луисвил“ участва в стрелби и тактически учения. През пролетта на 1935 г. е изпратен в Дъч Харбър (Аляска), оттам за Пърл Харбър за изпълнение на учебни задачи в състава на флота[5].

През 1936 г. е предаден на 6-ти дивизион, а на следващата година е върнат обратно в 5-ти[6]. В протежение на 2 години се занимава с подготовка в Тихия океан. В течение на 1938 г. „Луисвил“ прави поход по Тихия океан, със спирки на Хаваите, Самоа, Австралия и Таити. През есента на 1940 г. е временно преведен в 7-ми дивизион, но през цялата война се числи към 4-ти дивизион[6]. Зимата на 1940 г. участва в учения в Карибския басейн.

През 1940 г. – като неутрален кораб – извършва поход в Южна Африка, за да пренесе британско злато на сума 148 милиона долара за съхранение в САЩ[5]. Крайцерът е натоварен в Саймънстаун, и се отправя за Ню Йорк. След това „Луисвил“ е преведен в Тихия океан.

На 7 декември 1941 г., по време на нападението на японците над Пърл Харбър, „Луисвил“ е на преход от остров Таракан, конвоирайки за Пърл Харбър два парахода. Оттам е изпратен в Сан Диего и включен в 17-то оперативно съединение (TF 17)[4].

През март 1942 г. в състава на 11-то съединение (TF 11) „Луисвил“ участва в операциите в района на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови. След тези операции се връща в Пърл Харбър, оттам отплава за корабостроителницата Мар Айлънд (Сан Франциско), където получава допълнително въоръжение. На 31 май, в състава на 8-мо съединение (TF 8), крайцерът е изпратен в района на Алеутските острови и по време на Операция „Котедж“ обстрелва Киска[6].

На 6 юни 1942 г. отплава от Сан Диего, и до 22 юни подсигурява прехвърлянето на американски войски на Самоа. На обратния път участва в рейдовете над Гилбъртовите острови и Маршаловите острови. По време на тях „Луисвил“ губи един от своите самолети[5].

На 11 ноември крайцерът напуска Сан Франциско и съпровожда войскови транспорти за Нова Каледония, а оттам за Еспириту Санто, връща се южната част на Тихия океан, а още на 29 януари 1943 г. участва в боя при остров Ренел в състава на 67-мо съединение (TF 67)[5]. Вечерта на същия ден взема на буксир повреденият крайцер „USS Chicago (CA-29)[3].

През април 1943 г., в състава на 16-то съединение (TF 16), крайцерът отново е насочен към Алеутските острови. Там участва в битката за Ату. През януари 1944 г. кораба се връща в южната част на Тихия океан, където става флагман на контраадмирал Олдендорф. На 29 януари участва в бомбардировката на атола Вотие, а след това обстрелва Рой Намюр, и остава в района на Куаджалин до края на операциите на 3 февруари.

След това, през март, нанася удари по Палау, през април участва в боевете за атола Ениветак, островите Трук, през юни поддържа десанта на Сайпан и Тиниан, а след това за Гуам. В състава на 58-мо съединение (TF 58) оказва огнева поддръжка в хода на десанта на Пелелиу[7]. На 18 октомври участва в битката в залива Лейте. След това влиза в 77-мо оперативно съединение (TF 77). В нощта на 5 януари, на прехода към залива Лингаен, крайцера получава попадения от 2 камикадзета и понася големи загуби в личния състав. Сред ранените е и командира на кораба Хикс[8]. Повреденият крайцер е изпратен за Мар Айлънд за ремонт и се връща в района на бойните действия едва през април.

На 5 юни в боевете за Окинава крайцерът получава попадение от камикадзе. След ремонта, който завършва след войната, той е изпратен в Дариен (Манджурия) за евакуация на военнопленници[4], и през август-октомври подсигурява десанта на американските войски там. За службата в годините на войната „Луисвил“ е награден с 13 бойни звезди[6]. Съпровожда капитулиралите японски кораби от Циндао в Дзинсен (Корея). След войната патрулира крайбрежието на Китай. На 17 юни 1946 г. във Филаделфия крайцерът е изведен в резерва[8] и се премества в Атлантическия резервен флот. На 1 март 1959 г. е изключен от военноморските регистри, а на 14 септември е продаден на търг на корпорацията „Марлен Блуз“ (на английски: Marlene Blouse Corp), Ню Йорк[9]. Откаран е за скрап и е разкомплектован в Панама[2].

Командири на кораба

[редактиране | редактиране на кода]
Списък на командирите на кораба (всички командват в звание кептън)[9]
Име Оригина на името Встъпва в длъжност Издава длъжността
Маркуарт Е. Д. на английски: Marquart E. J. 15 януари 1931 декември 1932
Канага Б. Л. на английски: Canaga B. L. декември 1932 юни 1934
Матюсън Р. В. на английски: Mathewson R. W.
Лейтън Ф. Т. на английски: Leighton F. T.
Фарбер У. С. на английски: Farber W. S.
Джой Ч. Т. на английски: Joy C. T. октомври 1942 юни 1943
Уотърспуун А. С. на английски: Wotherspoon A. S. юли 1943
Хърт С. Х. на английски: Hurt S. H.
Тоунер-старши Д. К. на английски: Towner Sr. G. C.
Хикс Р. Л. на английски: Hicks, R. L.
Никсън Е. Б. на английски: Nixon E. B. февруари 1941 септември 1942[10]
  1. След модернизация.
  2. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
  1. U.S.S. Louisville Reunion Association Records, 1939 – 2005 – UofL Libraries // louisville.edu. 2022. Посетен на 10 May 2022. Lou
  2. а б US Cruisers List: Light/Heavy/Antiaircraft Cruisers, Part 1 // Архивиран от оригинала на 10 септември 2012. Посетен на 26 януари 2012. (на английски)
  3. а б в USS Louisville (CA-28, originally CL-28), 1931 – 1959 // Архивиран от оригинала на 10 септември 2012. Посетен на 24 януари 2012. (на английски)
  4. а б в USS Louisville (CA-28). History of the USS Louisville Cruiser // Архивиран от оригинала на 2012-10-30. Посетен на 25 януари 2012. (на английски)
  5. а б в г д USS Louisville III (CA-28) // Архивиран от оригинала на 3 октомври 2012. Посетен на 25 януари 2012. (на английски)
  6. а б в г История создания и боевой службы тяжелых крейсеров типа Northampton // Архивиран от оригинала на 10 септември 2012. Посетен на 24 януари 2012. (на руски)
  7. Peleliu, battle for (Operation Stalemate II) – The Pacific War's Forgotten Battle, September-November 1944 // Архивиран от оригинала на 10 септември 2012. Посетен на 24 януари 2012. (на английски)
  8. а б USS Louisville (CA 28) // Архивиран от оригинала на 10 септември 2012. Посетен на 25 януари 2012. (на английски)
  9. а б USS Lousville (CL/CA 28) // Архивиран от оригинала на 10 септември 2012. Посетен на 24 януари 2012. (на английски)
  10. Cruiser Photo Index CL/CA-28 USS LOUISVILLE – Navsource – Photographic History of the U.S. Navy // Архивиран от оригинала на 2012-09-10. Посетен на 2021-05-17.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Louisville (CA-28) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​