Министерство на финансите на България

Министерство на финансите

Сградата на министерството на финансите
Информация
АбревиатураМФ
Основаване5 юли 1879 г.*
Предходен органМинистерство на финансите и държавния контрол
Типминистерство
Юрисдикция България
СедалищеСофия, България
Бюджет624 млн. лева (2022)[1][2]
Отговорен министърЛюдмила Петкова, министър на финансите
Висшестоящ органМинистерски съвет на България
Уебсайтminfin.bg
Карта

Министерството на финансите (МФ) е българска държавна институция с ранг на министерство, която отговаря за формулирането и приложението на бюджета и на фискалната и финансова политика на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Г. С. Раковски“ № 102 в София.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на финансите започва да функционира от 5 юли 1879 г.,[3] когато с Указ №1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За първи министър на финансите е назначен Григор Начович. Подготвя и ръководи финансово-стопанските въпроси на държавата чрез изготвяне на държавни бюджети, управлява, организира и контролира дъжавните данъци, мита и налози. На непосредствено подчинение на МФ са териториалните данъчни и акцизни управления и митнически служби. През 1885 г. към МФ се създава „Отделение за държавните дългове“ (от 1912 г. автономно учреждение – ГДДГДД).[4]

Преобразува се с Указ № 59 от 1 февруари 1957 г., чрез сливането на Министерството на финансите (МФ) и Комисията за държавен контрол, в Министерство на финансите и държавния контрол. С излизането на закона за държавния контрол през 1958 г. министерството получава задача да следи за изпълнението на законите и нарежданията на Министерския съвет. За тази цел се създават държавен контрольор, заместник-държавен контрольор, старши държавен контрольор и завеждащ група. С указ № 203 от 16 март 1950 г. министерството отново е реорганизирано, като на негово място отново се появяват МФ и Комисия за държавен контрол.[5]

С Указ № 2656 от 19 август 1987 г. финансовото министерство се закрива, а функциите му поема Министерство на икономиката и планирането.[3] На 20 ноември 1989 г. (С Указ № 2556) МИП се закрива и на неговото място е възстановено старото – Министерство на финансите.

Структура

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на финансовото министерство.
  • Дирекция „Бюджет“
  • Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“
  • Дирекция „Вътрешен контрол“
  • Дирекция „Вътрешен одит“
  • Дирекция „Данъчна политика“
  • Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“
  • Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“
  • Дирекция „Държавни разходи“
  • Дирекция „Държавно съкровище“
  • Дирекция „Икономическа и финансова политика“
  • Дирекция „Информационни системи“
  • Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“
  • Дирекция „Национален фонд“
  • Дирекция „Правна“
  • Дирекция „Съдебна защита"
  • Дирекция „Финанси и управление на собствеността“
  • Дирекция „Финанси на общините“
  • Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне“
  • Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“

Ресорни агенции и комисии

[редактиране | редактиране на кода]

Предприятия, собственост на министерството

[редактиране | редактиране на кода]
  • Българска банка за развитие е собственост на Министерството на финансите. Тя е 99,99% държавна собственост. Предлага износно финансиране и финансиране за малки и средни предприятия, и за земеделски производители. Играе ролята на износно-вносна банка на България.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
  2. ↑ Това е бюджетът на МФ. Да не се бърка с държавния бюджет, който от своя страна е част от консолидираната фискална програма (КФП).
  3. ↑ а б Министерство на финансите на Република България. История
  4. ↑ Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София 2005, с. 254.
  5. ↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 258

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]