Наган

Наган (Nagant)
	Наган (Nagant)
	Наган, модел 1893 г.
Страна	Белгия
Тип	Револвер
История на производство и служба
Изобретател	Емил и Леон Наган
Създаване	1886 г.
Производство	1895 – ?
Конфликти	Руско-японска война; Зимна война; Корейска война; Виетнамска война; Първа световна война; Втора световна война
Произведени бройки	около 2 000 000
Габаритни характеристики
Маса	0,75 kg
Дължина	235 mm
Дължина на цевта	114 mm
Работни характеристики
Действие	двойно-действащ механизъм
Пълнител	7 патрона
Боеприпаси	7,62×38R mm
Мерни прибори	нарез в предния край и мушка на цевта
Скорострелност	14 – 21
Начална скорост	290 m/s
Ефективна стрелба	50 – 250 m
	Наган (Nagant) в Общомедия

Револвер система „Наган“ (или просто наган) е револвер, разработен от белгийските оръжейници братя Емил и Леон Наган (на френски език – Émile & Léon Nagant), който е на въоръжение в редица страни, от края на XIX до средата на XX век.

История на създаването

В последната четвърт на XIX век много държави започват да се замислят за превъоръжаване на своите армии.

По това време най-перспективното лично, късоцевно оръжие били револверите, които дават надеждност, многозарядност, простота на използването и лесна поддръжка. По това време белгийският град Лиеж бил един от европейските центрове на оръжейната промишленост. В този град бил разположен завод за производство на оръжие „Fabrique d’armes Emile et Léon Nagant“ – неголяма семейна фирма, която по това време се занимава с ремонт на холандско оръжие и създава ограничено количество собствено огнестрелно оръжие.

Наган и начин на зареждане на патрона в барабана

Първият револвер с оригинална конструкция на по-големия от двамата братя – Емил, е представен за изпитание на белгийското военно министерство и е бил приет на въоръжение в качеството на лично офицерско и подофицерско оръжие под названието „Револвер модел 1878 година“. Револверите от този вид били снабдени с шестзаряден барабан, използвали боеприпаси с калибър 9 mm и били снабдени с ударно-спусков механизъм с „двойно действие“, т.е. повдигането на ударника можело да става както от ръката на стрелеца, така и посредством натискане на спусъка. Зареждането и изхвърлянето на гилзата става ръчно поединично през видната на снимката горе вратичка (панта, въртящ заключващ елемент на ос) отдясно зад барабана.

За подофицерите от пехотата, кавалерията и помощния състав, по задание на ръководството на белгийската армия, бил разработен модел на този револвер с опростено действие, който не можел да стреля, използвайки усъвършенстваната система за запъване на петлето, а трябвало след всеки изстрел петлето да се изтегля назад за произвеждане на нов изстрел т.е. ударно-спусков механизъм с единично действие.

Този вариант получава наименованието „9 mm револвер Наган М/1883“.

Били произведени още няколко модификации на револвера с различни калибри и дължина на цевта. Скоро след това Емил Наган почти загубва зрението си в резултат на тежко заболяване и спира да работи по револвера, а усъвършенстването на конструкцията започва да разработва Леон Наган.

Модел 1886 година

Модел 1886 година бил с намалена маса на оръжието и значително подобрена надеждност, така например четирите пружини на ударно-спускателния механизъм били заменени от една „двуперна“ пружина. Също така в новия модел била отчетена съществуващата тенденция в развитието на късоцевните огнестрелни оръжия за намаляване на калибъра, и за новия модел бил избран най-разпространения в този момент калибър в света – 7,5 mm, зареден с бездимен барут.

Сравнение между три вида боеприпаси за късоцевно оръжие; най-вдясно е патрон калибър 7,62 mm със закрит патрон, разработен от Анри Пипер

Един от най-големите проблеми, който стоял пред конструкторите на оръжието, бил проривът (загубата) на барутни газове, които се отделят при изстрел, и част от които се губела през луфта, който конструктивно се намира между изхода на камерата на барабана и цевта. Загубата на газове води до намаляване на дулната скорост на патрона, намалена далекобойност и пробивна сила.

В конструкцията, разработена от друг белгийски оръжейник – Анри Пипер, е намерено решение, с което се подобрява обтурацията посредством движение на барабана напред преди и по време на възпроизвеждането на изстрел. Освен това той разработва патрон, който има особена конструкция, като куршума/ проектила е напълно потопен в гилзата, като ролята на обтуратор играе бутилковидната шийка на гилзата, която при изстрел влиза в началото на цевта вследствие на преместването на барабана малко напред по оста му [1] от специфичен механизъм и задържа барутните газове при изстрел към канала на цевта, което изключва възможността за загубата на газове (схеми – [2] [3] [4] [5] [6]). Този модел става класически, като последвалите модификации не внасят сериозни изменения в конструкцията. Изключение прави моделът с автоматично изхвърляне на гилзите, който е въведен сравнително късно – през 1910 година, и който не заинтригува особено клиентите заради все по-усъвършенстващите се полуавтоматични пистолети.

Конструкция

Всички револвери от система Наган притежават обща база и прилики:

наличен самоспускащ се ударно-спускателен механизъм (с изключение на подофицерските и войнишки модели);
монолитна, неръждаема рама;
цев, завинтена в рамата;
шомпол, който в бойно положение е скрит под барабана, а след стрелба играе роля на екстрактор (изхвърляч) на изстреляните гилзи;
механизъм, намиращ се в рамата, задействащ плосък спусък;
барабан, който при револвера е едновременно и пълнител, и магазин.

При най-разпространените модели (образец 1895 година) и при множеството модификации барабанът има 7 патрона.

Варианти

Бойни модификации

През 1914 г. за граничните войски е произведено ограничено количество карабини, базирани на познатия револвер, с дължина на цевта 300 mm и неразглобяем приклад;

През 1927 година за сътрудниците на съветското НКВД е разработен компактен модел на револвера, който е удобен за скрито носене. Значително е намалена дължината на цевта и ръкохватката. В периода 1927 – 1932 година са произведени малки партиди от револвер Наган, създаден по поръчка на НКВД за оперативни работници на ведомството с намалена маса и размери;

Модел със заглушител

Преди Втората световна война, за разузнавателно-диверсионни подразделения на Съветската армия, е произведен модел, снабден със заглушител за безшумно-безпламъкова стрелба, наречен „БРАМИТ“.

Спортна модификация

На основата на револвер образец 1895 г. съветския инженер Ефим Хайдуров произвежда спортен револвер „ТОЗ-36“, модифицироан през 1967 година. Характеризира се с удължен барабан и специален патрон. Произвеждани са също така и тренировъчни пистолети и такива, които използват малокалибрени боеприпаси.

Литература

А.Б. Жук „Револвери и пистолети“, 1990 г.
Списание „Оружие“, специално издание. № 9 – 2002 г.
„Ръководство по стрелба“, раздел „Револвер“ образец 1895 г. и пистолет образец 1930 г. Москва, 1938.
С.Л. Федосеев „Пистолетите и револверите в Русия“. М., 1992.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Наган