Николай Чернишевски

Николай Чернишевски Николай Гаврилович Чернышевский
руски общественик, писател, икономист и философ
Роден	12 юли 1828 г. ^(стар стил) Саратов, Руска империя
Починал	17 октомври 1889 г. ^(стар стил) (61 г.) Саратов, Руска империя
Погребан	Саратов, Русия
Религия	атеизъм
Националност	Русия
Учил в	Санктпетербургски държавен университет
Литература
Жанрове	роман, есе, повест, мемоари
Известни творби	„Какво да се прави“ (1862 – 1863)
Повлиян	Висарион Белински, Александър Херцен, Лудвиг Фойербах, Лудвиг Бюхнер, Шарл Фурие, Клод Бернард, Михаил Бакунин, Робърт Оуен
Повлиял	Владимир Ленин, Николай Добролюбов, Светозар Маркович, Максим Горки
Семейство
Съпруга	Олга Василиева
Деца	Александър, Виктор, Михаил
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Николай Чернишевски в Общомедия

Николай Гаврилович Чернишевски (на руски: Николай Гаврилович Чернышевский) е виден руски общественик, писател, икономист и философ.^[1]

Биография

Родната къща на Чернишевски на картичка от началото на ХХ век

Роден е на 24 юли 1828 г. в Саратов, Руска империя. Израства в семейството на всестранно образован свещеник. Първоначално учи в дома си. Завършва Саратовската духовна семинария през 1845 г. и Историко-филологическото отделение на Петербургския университет през 1850 г.

Известно време (1851 – 1853 г.) преподава руски език и литература в Саратовската гимназия. През 1853 г. се запознава с бъдещата си съпруга и след женитбата си същата година се преселва в Петербург. В столицата Чернишевски става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания „Отечественные записки“ и „Современник“.

Върху формирането на мирогледа на Чернишевски силно влияят класиците на немската философия, английската политическа икономия и френския утопичен социализъм. Особено силно е влиянието на Висарион Белински и Александър Херцен. При завършването на университета той вече е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм.

Чернишевски защитава магистърска степен на тема: „Естетическите отношения на изкуството към действителността“, полагайки началото на материалистическата естетика в Русия.

Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на крепостничеството. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава реализма в литературата и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа.

Чернишевски на смъртния си одър.

След 1857 г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия. Заедно с Херцен става един от създателите на народничеството. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството на 19 февруари 1861 г. В най-известното си произведение – романа „Какво да се прави“ (1862 – 1863 г.) Чернишевски описва живота на хората от новото общество – „разумните егоисти“, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото.

Старият гроб на Чернишевски в Саратов

Гробът на Чернишевски в Саратов днес

Заради своята политическа и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден през 1864 г. на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир. След като изтърпява каторжното наказание, през 1871 г. той е заселен във Вилюйската крепост, където живее до 1883 г., когато му е разрешено да живее в Астрахан под постоянен полицейски надзор.

През юни 1889 г. Чернишевски получава разрешение да живее в родния си град Саратов, където умира на 29 октомври същата година.

Произведения

Романи

• 1862−1863 – Что делать? Из рассказов о новых людях
• 1863 – Повести в повести (незавършен)
• 1867−1870 – Пролог. Роман из начала шестидесятых годов.
• 1879−1884 – Отблески сияния.

Повести

• 1848 – Теория и практика
• 1848 – Пониманье (Не судите)
• 1863 – Алферьев
• 1871 – История одной девушки
• 1886 – Вечера у княгини Старобельской

Разкази

• 1863 – Потомок Барбаруссы. Исторический рассказ
• 1864 – Мелкие рассказы
• 1871 – Знамение на кровле (По рассказу очевидца)
• 1875 – Академия Лазурных гор

Пиеси

• 1871 – Драма без развязки
• 1872 – Мастерица варить кашу. Пастораль в одном действии
• 1872 – Великодушный муж

Литературна критика

• 1850 – О „Бригадире“ Фонвизина. Кандидатская работа.
• 1854 – Об искренности в критике.
• 1854 – Песни разных народов.
• 1854 – Бедность не порок. Комедия А. Островского.
• 1855 – Сочинения Пушкина.
• 1855−1856 – Очерки гоголевского периода русской литературы.
• 1856 – Александр Сергеевич Пушкин. Его жизнь и сочинения.
• 1856 – Стихотворения Кольцова.
• 1856 – Стихотворения Н. Огарёва.
• 1856 – Собрание стихотворений В. Бенедиктова.
• 1856 – Детство и отрочество. Военные рассказы графа Л. Н. Толстого.
• 1856 – Очерки из крестьянского быта А. Ф. Писемского.
• 1857 – Лессинг. Его время, его жизнь и деятельность.
• 1857 – „Губернские очерки“ Щедрина.
• 1857 – Сочинения В. Жуковского.
• 1857 – Стихотворения Н. Щербины.
• 1857 – „Письма об Испании“ В. П. Боткина.
• 1858 – Русский человек на rendez-vous. Размышления по прочтении повести г. Тургенева „Ася“.
• 1860 – Собрание чудес, повести, заимствованные из мифологии.
• 1861 – Не начало ли перемены? Рассказы Н. В. Успенского. Две части.

Публицистика

• 1856 – Обзор исторического развития сельской общины в России Чичерина.
• 1856 – „Русская беседа“ и её направление.
• 1857 – „Русская беседа“ и славянофильство.
• 1857 – О поземельной собственности.
• 1858 – Откупная система.
• 1858 – Кавеньяк.
• 1858 – Июльская монархия.
• 1859 – Материалы для решения крестьянского вопроса.
• 1859 – Суеверие и правила логики.
• 1859 – Капитал и труд.
• 1859−1862 – Политика. Ежемесячные обзоры заграничной политической жизни.
• 1860 – История цивилизации в Европе от падения Римской империи до Французской революции.
• 1861 – Политико-экономические письма к президенту Американских Соединенных Штатов Г. К. Кэри.
• 1861 – О причинах падения Рима.
• 1861 – Граф Кавур.
• 1861 – Непочтительность к авторитетам. По поводу 'Демократии в Америке' Токвиля.
• 1861 – Барским крестьянам от их доброжелателей поклон.
• 1862 – В изъявление признательности Письмо к г. З<ари>ну.
• 1862 – Письма без адреса.
• 1878 – Письмо сыновьям А. Н. и М. Н. Чернышевским.

Мемоари

• 1861 – Н. А. Добролюбов. Некролог.
• 1883 – Заметки о Некрасове.
• 1884−1888 – Материалы для биографии Н. А. Добролюбова, собранные в 1861–1862.
• 1884−1888 – Воспоминания об отношениях Тургенева к Добролюбову и о разрыве дружбы между Тургеневым и Некрасовым.

Философия и естетика

• 1854 – Критический взгляд на современные эстетические понятия.
• 1855 – Эстетические отношения искусства к действительности. Магистерская диссертация.
• 1855 – Возвышенное и комическое.
• 1855 – Характер человеческого знания.
• 1858 – Критика философских предубеждений против общинного владения.
• 1860 – Антропологический принцип в философии. „Очерки вопросов практической философии“. Сочинение П. Л. Лаврова.
• 1888 – Происхождение теории благотворности борьбы за жизнь. Предисловие к некоторым трактатам по ботанике, зоологии и наукам о человеческой жизни.

Преводи

• 1858–1860 – „История восемнадцатого столетия и девятнадцатого до падения Французской империи“ на Фридрих Кристоф Шлосер
• 1860 – „Основания политической экономии на Д. С. Милля“ (с бележки и коментари)
• 1861–1863 – „Всемирная история“ на Фридрих Кристоф Шлосер
• 1863–1864 – „Исповедь“ на Жан Жак Русо
• 1884–1888 – „Всеобщая история Г. Вебера“ (с бележки и коментари; успява да преведе 12 тома)

Източници

1. Философ-материалист. Философский словарь. / Под ред. И. Т. Фролова. Москва, 1991, с. 518–519.

Вижте също

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Николай Чернишевски.

• Передвижници

Външни препратки

• От и за Николай Чернишевски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България