Одо Марквард

Одо Марквард Odo Marquard
германски философ
Роден	26 февруари 1928 г. Щолп, Германия
Починал	9 май 2015 г. (87 г.) Целе, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Мюнстерски университет Фрайбургски университет
Философия
Епоха	Съвременна философия
Школа	Континентална философия
Интереси	философска антропология
Награди	„Зигмунд Фройд“ „Ернст Роберт Курциус“
Повлиян	Кант, Фройд, Гелен

Одо Марквард (на немски: Odo Marquard) е германски философ.^[1]

Биография

Роден е на 26 февруари 1928 година в Щолп, Померания (днес Слупск, Полша). Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор от 1993.

Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982 – 1983). Президент на Германското философско общество (1984 – 1987). Почетен доктор на университета „Фридрих Шилер“ в Йена (1994).

Умира на 9 май 2015 година в Целе, Германия, на 87-годишна възраст.

Философска позиция

Марквард е автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.

Известен е най-вече със своята компенсационна теория, според която технизирането на света не обрича, а напротив стимулира духовността, без чиято компенсационна функция човекът би изгубил човешкия си облик.

Трудове

• Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
• Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
• Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
• Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
• Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
• Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
• Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
• Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
• Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
• Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
• Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
• Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
• Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.

Отличия

• 1984 – Награда „Зигмунд Фройд“ за научна проза^[2][3]
• 1990 – Орден „За заслуги“ на Хесен^[3]
• 1992 – Награда „Ервин Щайн“^[3][4]
• 1994 – Доктор хонорис кауза на Йенския университет
• 1996 – Награда „Ернст Роберт Курциус“ за есеистика^[3]
• 1997 – „Хесенска културна награда“ в раздел „Наука“^[3]
• 1998 – Награда „Цицерон“ в Бон
• 2008 – Орден „За заслуги пред Федерална Република Германия“^[3][5]

Литература за него

• Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalhilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
• Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.

Източници

1. „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
2. Urkundentext Odo Marquard Архив на оригинала от 2011-11-06 в Wayback Machine., Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))
3. Gießener Philosoph Odo Marquard gestorben. In: Gießener Allgemeine, 12. Mai 2015. ((de))
4. Erwin-Stein-Preis, erwin-stein-stiftung.de. ((de))
5. Großes Verdienstkreuz für Odo Marquard, idw-online.de, 17. März 2008. ((de))

Външни препратки

• Страница на Одо Марквард в Литернет
• Felix Dirsch, „Skeptiker zwischen Herkunft und Zukunft: Autorenporträt Odo Marquard“, Criticon 181, Fruehling 2004, S. 43 – 48 ((de))