Орнет Колман Ornette Coleman | |
американски джаз саксофонист | |
На представление в Хага, 1994 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Ню Йорк, САЩ |
Етнос | афроамериканци[1] |
Награди | „Грами“ за цялостен принос (2007) |
Музикална кариера | |
Стил | джаз[2][3] |
Инструменти | саксофон, алт саксофон, тромпет, цигулка |
Активност | от 1958 г. |
Лейбъл | „Блу Ноут“, ABC Records, Antilles, „Атлантик Рекърдс“, ESP-Disk |
Участник в | American Academy of Arts and Letters, The Ornette Coleman Quartet |
Уебсайт | www.ornettecoleman.com |
Орнет Колман в Общомедия |
Рандолф Денърд Орнет Колман (на английски: Randolph Denard Ornette Coleman)[4] е американски саксофонист, цигулар, тромпетист и композитор. Той е един от основните дейци на движението фрий джаз от 60-те години.
Тембърът му е лесно разпознаваем: острият, тъжовен звук намира своето вдъхновение от блус музиката. Албумът му Sound Grammar печели награда Пулицър за музика за 2007 г.[5]
Колман е роден и израсъл във Форт Уърт, Тексас.[6] Ходи на училище в Ай Ем Теръл Хай Скул, където е в училищния бенд, докато не го изключват, тъй като импровизира по време на Вашингтонския пост. Започва да прави ритъм енд блус и бибоп изпълнения на тенор саксофона и организира група, Джем Джайвърс, с колеги студенти, сред които Принц Лаша и Чарлз Мофет. Търсейки начин да избяга от родния си град, той намира работа през 1949 г. с пътуващия спектакъл Сайлъс Грийн Фром Ню Орлънс, а после с концертиращи ритъм енд блус спектакли. След представление в Батън Руж е нападнат, а саксофонът му унищожен.[7]
Преминава към алто саксофона, който остава основния му инструмент, с който свири първо в Ню Орлънс след случката в Батън Руж. След това се включва в групата на Пий Уий Крейтън и пътува с тях до Лос Анджелис. Работи различни работи, включително като асансьорен техник, докато същевременно продължава да се занимава с музика.
Още от началото на кариерата му музиката и стилът му са по много начини неортодоксални. Подходът му към хармонията и акордната последователност е много по-гъвкав, отколкото при бибоп изпълнителите; той се интересува от това да свири така, както чува, а не да се пригажда към предопределени куплетни структури и хармонии. Неговият суров, силно вокализиран стил и склонност да свири „в пукнатините“ на гамата кара мнозина джаз музиканти от Лос Анджелис да смятат свиренето му за несинхронизирано. Понякога среща затруднения при намирането на музиканти със сходен манталитет, с които да изпълнява. Въпреки това пианистът Пол Блей е ранен негов поддръжник и музикален сътрудник.
|