Панцерверфер | |
Panzerwerfer базиран на Maultier | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | Германия |
Тип | самоходна пускова установка за залпов огън |
История на производство и служба | |
Производител | Опел |
Произвеждан | април 1943 г. - март 1945 г. |
На въоръжение | 1943 - 1945 |
На въоръжение при | Вермахт |
Конфликти | Втора световна война |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 7,1 t |
Дължина | 6 m |
Ширина | 2,5 m |
Височина | 2,2 m |
Броня и въоръжение | |
Броня (челна) | 8 мм |
Броня (странична) | 8 мм |
Броня (задна) | 8 мм |
Основно въоръжение | 10×150 мм Nebelwerfer 42 20 ракети |
Допълнително въоръжение | 7.92 мм картечница MG34 или MG42 2000 патрона |
Технически данни | |
Силова установка | Опел 3,6 литра 6-цилиндров 68 к.с. при 3000 об/мин. |
Макс. скорост | 40 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 130 km (по шосе) |
Екипаж | 3 |
Панцерверфер в Общомедия |
Панцерверфер (на немски: Panzerwerfer) е името на две различни полуверижни установки за залпов огън използвани от Германия по време на Втората световна война. Двете машини са 150 мм Panzerwerfer 42 auf Selbstfahrlafette Sd.Kfz.4/1 (базирана на полуверижния Опел Maultier (от немски: муле)) и 150 мм Panzerwerfer 42 auf Schwerer Wehrmachtsschlepper. Някои модели имат монтирана картечница над мястото на шофьора.
През януари 1942 г. Адолф Хитлер издава заповед за изработване на нова машина. Производството на Панцерверфер 42 модел Maultier (Sd.Kfz. 4/1) започва през април 1943 г. и е произвеждан до март 1945 г. Първите бойни тестове са проведени есента на 1943 г. Опел е основният производител на повечето компоненти, включително 3.6 литровия, 6-цилиндров двигател на Адам Опел. През годините на производство са произведени 300 Панцерверфер и 289 машини за пренасяне на муниции (на немски: Munitionkraftswagen) (Sd.Kfz. 4). Вторият вариант е същата машина, но без ракетната пускова установка. Панцерверфер разполага със 150 мм, 10 цевна пускова установка, която е способна да се върти на 270 градуса, позволява вертикално движение до 80 градуса и има монтиран оптичен мерник RA35. Екипажът е трима души – командир, който е също водач, радиооператор и стрелец.
Втората разновидност е базирана на Schwerer Wehrmachtsschlepper. На няколко машини са монтирани 150 мм пускови установки Nebelwerfer, но точният брой е неизвестен.
Ефективният обхван на ракетите на Панцерверфер е около 4000 – 6500 метра, максималния е по-малко от 7000 метра.
Панцерверфер участва в бойни действия на двата фронта, но за първи път е използван в Съветския съюз в края на 1943 г. Според някои източници няколко протитипа са тествани по време на боевете край Курск. Използван е за бомбардировка на големи райони, като към унищожителната мощ на ракетите се добавят психологични елементи – силен звук, пушек, шрапнели. След широкото използване на Източния фронт на 14 май 1944 г. оръжието е представено и на Западния фронт, във Франция.
До днес са оцелели малък брой Панцерверфер 42. Най-добре запазеният е в танков музей в Сомюр, Франция. Възстановен е до работно състояние, като са използвани голям брой оригинални части, включително 150 мм пускова установка Nebelwerfer 41. Още една такава установка се намира в Кобленц, Германия.
|