Пирне | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 765 души[1] (15 март 2024 г.) 30,6 души/km² |
Землище | 25,047 km² |
Надм. височина | 110 m |
Пощ. код | 8528 |
Тел. код | 05533 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 56438 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Айтос Васил Едрев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Пирне Манчо Железов (БСП) |
Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.[2][3]
Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани[4] и наносни почви и смолници.[5]
Общински път от Пирне на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към Поляново и Карагеоргиево, а на изток прави връзка с третокласния републикански път III-539, водещ на североизток до Айтос, а на югозапад – към село Караново. Надморската височина в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.
Основа на поминъка на населението са зърнопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждане на технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство.[5]
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[6]
От периода 1941 – 1994 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско.[7] В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:
От периода 1959 – 1990 г. в архива (масив „С“, фонд 835) се съхраняват документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Пирне.
В района на Пирне има останки от тракийско селище и от могили (Камилска и Тастепенска[9]); открити са две мраморни плочи на Тракийския Херос. В местността Еленските гробища е намерено сребърно съкровище (360 монети) от 2–3 век. Сведения за селото има в османотурски регистър от 1548 г., в регистър за извънреден данък от 1676 г. – под името Бурна (Бурне), и в опис за събрания данък за овцете от 1731 г. Във вестник „Век"[10] от 1875 г. е споменато под името Пирне.[5]
Населението на село Пирне[11] наброява 761 души към 1934 г., в периода до 1992 г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към 1965 г. – 1205 души, а към 2018 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
Численост | |
Общо | 622 |
Българи | 480 |
Турци | 13 |
Цигани | 104 |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 21 |
В село Пирне се изповядва православно християнство.
Село Пирне към 2020 г. е център на кметство Пирне.[13][14]
В селото към 2020 г. има:
Пред читалището е изграден паметник (каменен блок) от зелен камък. В горния ляв ъгъл на паметника е монтиран каменен венец със стилизирана червена лента в основата. На върха на венеца е монтирана червена петолъчна звезда със сърп и чук в центъра. Вдясно от венеца е монтирана паметна плоча, посветена на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „На загиналите в борбата против капитализма, фашизма и в Отечествената война от с. Пирне“; „Вечна Слава на Героите“. Има списък на загиналите.[20]
В Пирне са родени:
През 1874 г. учител в Пирне е Сава Катрафилов.[5]
|