Саломея Нерис

Саломея Бачинскайте
Salomeja Neris
ПсевдонимСаломея Нерис
Родена4 ноември 1904 г. (стар стил)
село Киршяй,
Сувалкска губерния, Руска империя (днес Вилкавишкски район, Литва)
Починала7 юли 1945 г. (40 г.)
НационалностРуска империя, Литва, СССР
Жанрстихотворение, поема
Направлениесоциалистически реализъм
Дебютни творбистихосбирка „В ранни зори“ (1927 г.)
НаградиСталинска премия 1947 г., орден „Отечествена война“ I степен
Уебсайт
Саломея Бачинскайте в Общомедия

Саломея Нерис (на литовски: Salomėja Nėris, истинска фамилия – Бачинскайте, по мъж – Бучене) (1904 – 1945) е литовска поетеса. Народна поетеса на Литовската ССР (1954 – посмъртно). Носител на Сталинска премия I степен (1947 – посмъртно).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Мемориална къща-музей (Каунас)

Саломея Нерис е родена на 4 ноември (17 по ст.с.) 1904 г. в село Киршяй, Волковишкиски окръг на Сувалкска губерния (днес Вилкавишкиски район на Мариямполски окръг на Литва)[1] в селско семейство.

Учи в средно училище в Алвите, от 1918 г. в гимназията в Мариямполе, а от 1919 г. – в гимназията във Вилкавишкис. След завършване на гимназията, през 1924 г. постъпва в каунаския Литовски университет в отделението по теология и философия; изучава литовска литература, немски език и немска литература, педагогика и психология.

През 1928 г. завършва университета. Работи като учителка, преподава немски език в гимназията в Ладзияй. През 1931 г. се премества в Каунас, където дава уроци, редактира издания на литовски приказки, сближава се с третофронтоваците – леви писатели с прокомунистически възгледи.

През 1928 г. установява контакти с нелегалната група на Литовския комсомол в каунаския Литовския университет, през 1931 г. става свръзка на Коминтерна (с псевдоним „Вирвича“), а в периода 1934 – 1936 г. осигурява канала за връзка с нелегалния комунистическа вестник „Жямайтийос теса“. През 1936 – 1937 г. е свръзка на Коминтерна с ръководителите на комунистическите партии на Литва и Полша в Париж.[2]

В периода 1934 – 1936 г. преподава в женската гимназия в Паневежис. В края на 1936 г. се омъжва за архитекта и скулптор Бернардас Бучас и до 1937 г. живее в Париж. След завръщането си работи в гимназията в Каунас. Ражда син на име Саулюс. През 1940 г., заедно с други депутати от Народния сейм – писателите Людас Гира, Юстас Палецкис, Пятрас Цвирка и др., влиза в състава на т.нар. пълномощна делегация, която ходатайства пред Върховния съвет на СССР за приемането на Литва в състава на Съветския съюз. През 1941 г. е избрана за депутат на Върховния съвет на СССР. От трибуната на конгреса прочита „Поема за Сталин“. Пише и стихотворения, възпяващи Комунистическата партия и съветската власт, поемите „Пътят на болшевика“ (1940 г., за Владимир Ленин[1]) и „Четиримата“ – за четири литовски комунисти, разстреляни през 1926 г.

По време на Великата отечествена война тя и синът ѝ отначало са евакуирани в Пенза, а по-късно в Уфа.[3] След войната, в Пенза, на къщата на улица „Карл Маркс“ 7, където тя живее в периода 1941 – 1942 г., е поставена мемориална плоча.

Поетесата многократно отива на фронта, където рецитира свои стихове пред войниците от литовските части.

Саломея Нерис умира на 7 юли 1945 г. от рак на черния дроб в болница в Москва. Прахът ѝ е погребан в Пятрашюнското гробище в Каунас.

Синът на Саломея, скулпторът Саулюс Бучас, умира на 20 февруари 2007 г.[4]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]
Гимназията на името на Саломея Нерис във Вилнюс
  • В Каунас в дома, в който поетесата живее през 1938 – [[1941 г., от 1962 г. работи мемориален музей „Саломея Нерис“ (клон на Музея на литовската литература „Майронис“).[5]
  • На името на поетеса са наречени улица в Москва,[6] улици в Каунас, Вилнюс (на литовски: Salomėjos Nėries gatvė във Фабийонишкес) и Клайпеда.[7]
  • През 1946 г. на името на Саломея Нерис е наречено средно училище във Вилнюс, сега гимназия (на литовски: Vilniaus Salomėjos Nėries gimnazija). Модерната сграда на гимназията е построена през 1952 г. През 1974 г. до училището е издигнат неин паметник.
  • През1954 г. е издадена пощенска марка на СССР, посветена на Саломея Нерис.
  • На името на поетесата е кръстен товарния параход „Salomeya Neris“ (Номер на ММО – 5307984), който през 1970-те години засяда в Залива на китовете на остров Итуруп.[8]

Награди и премии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сталинская награда първа степен (1947 – посмъртно) – за колекцията стихотворения „Моят край“ (1946)
  • Орден „Отечествена война“ I степен
  • Народна поетеса на Литовската ССР (1954 – посмъртно).

Псевдоним

[редактиране | редактиране на кода]

За свое литературно име поетесата избира името на втората по големина литовски река – Нерис. През 1940 г. обаче тя получава писмо от своите ученици от женската гимназия в Паневежис, в което е наречена предател на родината и където, в частност, са думите: „Не смей повече да се наричаш на името на святата за нас река – Нерис.“.[9]

След това Саломея добавя диакритичния знак над e и оттогава литературното ѝ име стана изглежда като Nėris, което повече не носи в себе си определения патриотичен смисъл. Освен това то започва да звучи странно, тъй като думата nėris на литовски означава „ковач“.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на творчеството на Саломея Нерис е неоромантизъм. Започва да пише стихове през 1921 г. Първите си стихотворения подписва с псевдонимите Liūdytė и Juraitė, от 1923 г. – Salomėja Nėris. Първите ѝ стихосбирки са „В ранни зори“ (на литовски: „Anksti rytą“, 1927), „Стъпки в пясъка“ (на литовски: „Pėdos smėly“, 1931). Критиката я нарича „литовската Ахматова“. През 1931 г. се присъединява към писатели, групирани около списанието с авангардна и лява демократична ориентация „Трети фронт“ („Трячас фронтас“ и писателите Казис Борута, Анастас Венцлова и др.).

Сборниците „По чупливия лед“, 1935)[1] и „Разцъфтялият пелин“ (на литовски: „Diemedžiu žydėsiu“, 1938) са с отчетливи социални мотиви. Най-добрият от гледна точка на читателите, критиците и историците на литературата, сборник „Разцъфтялият пелин“ е награден с литовската Държавна литературна премия. Нерис пише поемите-приказки за деца „Сирак“, „Егле – кралицата на змиите“ (1940). Към съветския ѝ период принадлежат сборника „Пей, сърце, живот!“ (1943) и „Славеят не може да не пее“ (1945 г., в първоначалната си версия – „По големия път“, на литовски: „Prie didelio kelio“ е публикувана през 1994 г.).[1]

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]

На литовски език поетесата превежда произведения на Александър Пушкин, Иван Тургенев, Максим Горки, Владимир Короленко, Самуил Маршак, Анна Ахматова и др.

Издания

[редактиране | редактиране на кода]
Пощенска марка на СССР, посветена на 50-ата годишнина от рождението на Саломея Нерис.
  • Anksti rytą. Kaunas, 1927 г.
  • Pėdos smėly. Kaunas: Sakalas, 1931 г.
  • Mūsų pasakos / sp. paruošė S. Nėris. Kaunas: Spindulys, 1934 г.
  • Per lūžtantį ledą. Kaunas: Sakalas, 1935 г.
  • Diemedžiu žydėsiu. Kaunas: Sakalas, 1938 г.
  • Eglė žalčių karalienė. Kaunas: Valst. l-kla, 1940 г.
  • Poema apie Staliną. Kaunas: Spaudos fondas, 1940 г.
  • Rinktinė. Kaunas: Valst. l-kla, 1941 г.
  • Dainuok, širdie gyvenimą: eilėraščiai ir poemos. Kaunas: Valst. l-kla, 1943 г.
  • Lakštingala negali nečiulbėti. Kaunas: Valst. grož. lit. l-kla, 1945 г.
  • Eglė žalčių karalienė. Kaunas: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1946 г.
  • Poezija: 2t. Kaunas: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1946 г.
  • Našlaitė. Kaunas: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1947 г.
  • Žalčio pasaka. Chicago, 1947 г.
  • Rinktinė. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1950 г.
  • Eilėraščiai. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1951 г.
  • Poema apie Staliną. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1951 г.
  • Pavasario daina. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1953 г.
  • Poezija. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1954 г.
  • Baltais takeliais bėga saulytė. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1956 г.
  • Raštai: trys tomai. Vilnius: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1957 г.
  • Rinktinė. Kaunas: Valstybinė pedagoginės literatūros leidykla, 1958 г. (Mokinio biblioteka) и др.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Большая Российская энциклопедия. Т. 22. Нанонаука – Николай Кавасила. М., Большая Российская энциклопедия, 2013, 767 с. с. 496 – 497.
  2. ↑ По данным Архива Коминтерна (РГАСПИ, фонд 495 и последующие)
  3. ↑ Нерис (Бачинскайте Бучене) Саломея
  4. ↑ In memoriam Saulius Bučas // Архивиран от оригинала на 2010-03-04. Посетен на 2017-05-17.
  5. ↑ ДОМ-МУЗЕЙ САЛОМЕИ НЕРИС
  6. ↑ Саломеи Нерис улица (10 декабря 1974 года) // Архивиран от оригинала на 2013-09-29. Посетен на 2017-05-17.
  7. ↑ S. Nėries gatvė
  8. ↑ Строительство пирса на Итурупе под угрозой из-за сидящего на мели „Каракумнефти“
  9. ↑ Rasyk.lt: Apie S. Nė—ries gyvenimo vingius ir jos gyvenimo meiles

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Korsakas K. Literatūra ir kritika. Vilnius, 1949.
  • Kubilins V. Salomėjos Nėries lyrika. Vilnius, 1968.
  • Sauka D. Salomėjos Nėries kūriba. 1924 – 1940. Vilnius, 1957.
  • Venclova A. Salomėja Nėris. 1904 – 1945. // Nėris S. Poezija. T. 1. Kaunas: Valstybinė grožinės literatūros leidykla, 1946.
  • Viktorija Daujotytė. Salomėja Nėris: Fragmento poetika. Vilnius: Lietuvos rašytojų sąjungos leidykla, 2005. ISBN 9986-39-345-0.
  • Aleksandras Žalys. Salomėja Nėris – mūsų dvasios poetė. Klaipėda: Klaipėdos universiteto leidykla, 2005. ISBN 9955-18-015-3.
  • Зелинский К. Саломея Нерис и литовская литература. // Литература народов СССР. М., 1957.
  • Роставайте Т. Поэтесса литовского народа Саломея Нерис. М., 1955.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нерис, Саломея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​