Спартан (лек крайцер, 1942)

„Спартан“
HMS Spartan (95)
Лекият крайцер „Спартан“ при влизането му в строй, 10 август 1943 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛек крайцер от типа „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
ПроизводителVickers-Armstrong в Бароу ин Фърнес, Великобритания.
Служба
Поръчан4 септември 1939 г.
Заложен21 декември 1939 г.
Спуснат на вода27 август 1942 г.
Влиза в строй10 август 1943 г.
ПотъналПотопен на 29 януари 1944 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: 95
Водоизместимост6050 t (стандартна);
7300 t (пълна)
Дължина156,1 m
Дължина между перпендикулярите
147,8 m
Ширина15,4 m
Газене4,5 m (при стандартна водоизместимост);
5,41 – 5,46 m
(при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 76 mm;
траверси: 25 mm;
палуба: 51 – 25 mm;
кули: 13 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност62 000 к.с. (46,2 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,25 възела
(59,7 km/h)
Далечина на
плаване		5100 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1042 – 1100 t
Екипаж530 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		тип „272“;
тип „281“;3 x тип „282“;
тип „284“;
2 x тип „285“
Девиз„Courage with great endurance“ – „Мъжество с голяма стойкост“
Кръстен в чест на:Спартанците
Въоръжение
Артилерия4x2 133 mm[1]
Зенитна артилерия3x4 40 mm;
6x2 20 mm
Торпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА[~ 1]
„Спартан“ в Общомедия

Спартан (на английски: HMS Spartan (95), от на английски: Spartan – Спартанец) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 5 крайцера на типа „Белона“.

Поръчан е по извънредната военна програма на 4 септември 1939 г. и е заложен в Vickers-Armstrong в Бароу ин Фърнес на 21 декември 1939 г. Крайцерът е спуснат на вода на 27 август 1942 г., ставайки петият кораб носещ това име в британския флот от 1805 г. Влиза в строй на 10 август 1943 г.

Девизът на кораба е: Courage with great endurance – „Мъжество с голяма стойкост“.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Службата на крайцера продължава малко по-малко от половин година.

През август 1943 г., след края на строителството, крайцерът преминава в Скапа Флоу за носене на службата. През септември 1943 г. крайцерът преминава преоборудване за флагмански кораб на дивизия ескортни самолетоносачи. След края на преоборудването, през октомври, преминава в Плимът за носене на службата при северозападните подходи. През същия месец преминава в Малта, за съединяване със своята дивизия ескортни самолетоносачи.

На 8 ноември пристига от Малта в Неапол, като част от Съединение „K“. Корабът участва в обезпечението на войскови операции. През декември той преминава в Гибралтар.

През януари на новата 1944 г. крайцера се предполага да бъде задействан в планирания десант в Анцио. На 15 януари крайцерът обстрелва немските позиции в Гаета, северно от Неапол, в навечерието на десанта. На 18 януари участва в повторния обстрел на Гаета заедно с разрушителите HMS Faulknor, HMS Laforey и HMS Jervis.

На 21 януари отплава заедно с крайцерите HMS Orion и HMS Penelope, разрушителите HMS Inglefield и HMS Loyal в състава на северния щурмови отряд към Анцио. Съпровожда десантните кораби, стоварващи 1-ва британска пехотна дивизия заедно с крайцера HMS Orion и 12 разрушителя. На 22 януари подсигурява огневата поддръжка на десантиращите се войски заедно с крайцера HMS Orion, кораба за ПВО HMS Ulster Queen и разрушителите HMS Laforey и HMS Loyal (операция Shingle).

Гибел

[редактиране | редактиране на кода]

На 29 януари, по време на десанта, крайцерът е атакуван от немски бомбардировачи и получава попадение в левия борд, зад комина, от планираща бомба Hs 293, която се взривява в машинното отделение. Отделението е наводнено, а започналия в надстройката пожар предизвиква последващи взривове. Пожарът не е взет под контрол и след час крайцерът е напуснат от екипажа и се преобръща в точката с координати 41°26′ с. ш. 12°41′ и. д. / 41.433333° с. ш. 12.683333° и. д.. 523 оцелели члена на екипажа са спасени от крайцера HMS Dido и разрушителите HMS Laforey и HMS Loyal.

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ DiGiulian, Tony. Britain 5.25"/50 (13.4 cm) QF Mark I // сайт navweaps.com. Посетен на 22 октомври 2016. (на английски)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. London, Convay Maritime Press, 2002. ISBN 0-87021-459-4.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Spartan (1942) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​