Списък на херцозите и маркграфовете на Фриули

Херцозите и маркграфовете на Фриули управляват Фриулското херцогство и по-късно Фриулската марка в североизточна Италия през Средновековието.

Лангобардски херцози

• 568/c.584–590 Гразулф I, брат на Гизулф I, ^[1]
• 568/c.584–590 Гизулф I, брат на Гразулф I, ^[2]
• 590–610 Гизулф II, син на Гизулф I
• 610–617 Тасо и Како, синове на Гизулф II, ^[3]
• 617–651 Гразулф II, брат на Гизулф II, ^[4]
• 651–663 Аго
• 663–666 Луп
• 666 Арнефрид
• 666–678 Вехтар
• 678–??? Ландар
• ???–694 Родоалд
• 694 Ансфрид, узурпатор
• 694–705 Адо, брат на Родоалд
• 705 Фердулф
• 705–706 Корвул
• 706–739 Пемо
• 739–744 Ратчис, крал на лангобардите
• 744–749 Айзтулф, крал на лангобардите
• 749–751 Св. Анселм († 3.3. 803)
• 751–774 Петър
• 774–776 Хродгауд

Херцози на царството на Каролингите

Следните владетели на Фриули носят титлата dux Foroiulanus (херцог на Фриули)^[5] и са интегрирани в държавното устройство на франките:

• 776 – 787 Маркарий
• 787 – 789 Унрох I
• 789 – 799 Ерик или Ерих
• 799 – 808 Хунфрид
• 808 – 817 Айо
• 817 – 819 Хадалох I (Кадалох, Кадалаун)
• 819 – 829 Балдерих

Графове на Фриули след разделянето на Марка Фриули

Франкското царство след Вердюнски договор 843 и Меерсенски договор 870: Марка Фриули и Среднофранкско кралство

Лудвиг Благочестиви дели (829, Вормс) старото Лангобардско кралство между синовете си на четири Маркграфства

• 829–??? Унрох II

Част на Лотарии Регнум или Средно-Франкско кралство:

• 846–863 Еберхард
• 863–874 Унрох III
• 874–888 Беренгар I, също крал на Италия (888) и император на Свещената Римска империя (915)

Беренгаровата Веронска марка‎ (Marca Veronensis et Aquileiensis):

• 891–924 Валфред

Литература

• Павел Дякон, Historia Langobardorum, L. Bethmann und G. Waitz: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
• Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
• Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden, Stuttgart 1982. ISBN 3-17-007515-2.

Източници

1. J. Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. 3a. Cambridge 1992, S. 537, 545; N. Wagner: Zur Herkunft der Agilofinger. Zeitschrift für Bayerische Landesgeschichte. Bd. 41 (1978), S. 19ff., 40.
2. Павел Дякон, Historia Langobardorum II, Kap. 9; Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878.
3. Павел Дякон, Historia Langobardorum IV, 37
4. Павел Дякон, Historia Langobardorum IV, 39
5. Einhard, Vita Caroli Magni