Стенли Фишер

Стенли Фишер
סטנלי פישר
американско-израелски икономист
Стенли Фишер, управител на Централната банка на Израел
Стенли Фишер, управител на Централната банка на Израел

Роден
Мазабука, Северна Родезия

Религияюдаизъм
Националност Израел
 САЩ
Учил вЛондонско училище по икономика и политически науки
Лондонско училище по икономика и политически науки
Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
ОбластФинансова икономика
ШколаНеокейнсианска икономика
Работил вЦентрална банка на Израел 2005–
Citigroup 2002–05
МВФ 1994–01
СБ 1988–90
МИТ 1973-88, 1990–94
ПовлиянФранклин Фишер
ПовлиялГрегори Манкю
Бернанке
Кенет Рогоф
Предприемаческа дейност
Работил вМасачузетски технологичен институт, Оксфордски университет, Чикагски университет
Семейство
СъпругаРода Фишер

Подпис
Уебсайт
Стенли Фишер в Общомедия

Стенли Фишер (на иврит: סטנלי פישר) e американски и израелски икономист и настоящ управител на Централната банка на Израел.

Той е професор в МИТ от 1977 до 1988 г., където пише 2 популярни учебника по икономика - „Макроикономика“ с Руси Дорнбух и Ричард Стар, както и „Лекции по макроикономика“ с Оливие Бланшар. Бил е съветник по докторския тезис на Бен Бернанке.

Стенли Фишер се кандидатира за изпълнителен директор на МВФ на 11 юни 2011 г., след като предишният директор на МВФ Строс-Кан подава оставка след секс-скандал и арест. [1] В надпреварата за поста се състезава с френската кандидатура (подкрепяна от Европа) на министърката Кристин Лагард. [1]

Почетен доктор на Еврейския университет в Йерусалим (2006).

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stanley Fischer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​