Фрай Ото Frei Otto | |
германски архитект | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Вармброн, Баден-Вюртемберг, Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Технически университет – Берлин |
Архитектура | |
Период | 1952 – 2000 |
Известни творби | покрив на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972) |
Повлиян | Владимир Шухов, Йохан Хелмке, Бъкминстър Фулър, Лудвиг Мис ван дер Рое[1] |
Повлиял | Ричард Роджърс, Норман Фостър[1] |
Награди | „Прицкер“ (2015) |
Семейство | |
Съпруга | Ингрид Смола[1] |
Деца | 5 |
Уебсайт | freiotto.com |
Фрай Ото в Общомедия |
Фрай Паул Ото (на немски: Frei Paul Otto) е германски архитект. Получава световно признание като създател на тентови и мембранни конструкции, които използва в своите архитектурни проекти.
Роден е на 31 май 1925 г. в градчето Зигмар (днес район на Кемниц, Германия в семейството на скулптор. През 1931 – 1943 г. учи в средно училище в района Целендорф в Берлин. Следва архитектура в Берлин, когато е призован в Луфтвафе. Участва в края на Втората световна война като летец изтребител.
Интерниран е във френски лагер за военнопленници. По време на строителството на лагера успява да се прояви като инженер конструктор, предлагайки няколко проекта за постройки от олекотени конструкции, които са осъществени.
След войната Фрай Ото продължава следването си вече в Берлинския технически университет и го завършва през 1950 г. Стажува в САЩ, където се запознава с архитекти като Ерих Менделсон, Лудвиг Мис ван дер Рое, Рихард Нойтра и Франк Лойд Райт.
Собствената си кариера на архитект започва в Германия през 1952 г., основавайки собствено архитектурно бюро в Целендорф. През 1954 г. получава докторска степен за съоръжения от напрегнати конструкции.
През 1964 г. Ото основава Института за леки конструкции към Щутгартския университет и го оглавява като професор до излизането си в пенсия. Като пенсионер продължава да работи активно като архитект, инженер и консултант.
Сред проектираните от Фрай Ото сгради са павилионът на Западна Германия на Експо 67 в Монреал (1967), покривът на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972), мултихале в Манхайм (1975), волиера за хищни птици в Мюнхенския зоопарк (1980), сградата Tuwaiq Palace в Саудитска Арабия (1985), покривът на японския павилион на Експо 2000 в Хановер (2000).
|