Франческо Мария Грималди

Франческо Грималди
Francesco Maria Grimaldi
италиански учен

Роден
Починал
Болоня, Италия

Религиякатолицизъм
Националност Италия
Учил вБолонски университет
Научна дейност
ОбластМатематика, астрономия, физика
Известен соткриване на свободно падане
Франческо Грималди в Общомедия

Франческо Мария Грималди (на италиански: Francesco Maria Grimaldi) е италиански математик, астроном и физик, преподавал в йезуитския колеж в Болоня.

Роден е на 2 април 1618 година в Болоня, Папска държава (днес Италия), в заможно семейство. Баща му е търговец на коприна, произхождащ от благородно потекло, който се премества в Болоня през 1589 г. На 18 март 1632 г. Франческо и брат му Винченцо се присъединяват към Йезуитския орден.

През 1635 г. Грималди заминава за Парма, където започва обучението си по философия, но-малко след това е прехвърлен в Болоня, където продължава обучението си. След като завършва преподава реторика и хуманитарни науки в колежа Санта Лучия от 1638 до 1642.

Между 1642 и 1645 година, Грималди учи теология и получава докторска степен през 1647. След това той започва да преподава философия, но след по-малко от една година се отказва и започва да преподава математика. Не е ясно какво го подтиква към тази промяна. Много историци предполагат, че смяната е резултат от здравословни проблеми като той намира преподаването на математика по-малко взискателна, отколкото философията.

Грималди е ръкоположен за свещеник на 1 май 1651 година.

Умира на 28 декември 1663 година в Болоня на 45-годишна възраст. Той прекарва последните десет години от живота си в изследване на свойствата на светлината.

В периода 1640 – 1650 година Грималди работи заедно с Джовани Ричиоли върху свободното падане на предметите. Те заключават, че разстоянието на падането е пропорционално на времето, което му отнема на квадрат.

Занимава се и с астрономия. Конструира инструменти, с които измерва различни геоложки особености на Луната и успява да нарисува точна карта, която Ричиоли публикува.

Грималди е първият, който прави точни измервания на дифракцията на светлината (въпреки че според някои Леонардо да Винчи пръв забелязва това) и въвежда самата дума „дифракция“. По-късно други физици използват откритията му, за да докажат, че светлината е вълна. Също и Исак Нютон използва негови открития, за да създаде теория за светлината.

  • Кратерът Грималди на Луната е именуван в негова чест.