Хуго Бал

Хуго Бал
Hugo Ball
Роден22 февруари 1886 г.
Починал14 септември 1927 г. (41 г.)
Професияпоет, белетрист, драматург, есеист, режисьор, преводач
Националност Германия
Подпис
Хуго Бал в Общомедия

Хуго Бал (на немски: Hugo Ball) е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Хуго Бал е роден в Пирмазенс, на границата с Франция, и израства в строго католическо семейство.

Следва германистика, история и философия в Мюнхен и Хайделберг, където слуша лекции върху Рихард Вагнер, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше. Не завършва дисертацията си върху Ницше и след разрив със семейството си заминава за Берлин, където се записва в театралната школа на Макс Райнхард. Работи като драматург в Плауен и Мюнхен и сътрудничи на литературни издания.

Хуго Бал в „Кабаре Волтер“ (1916)

През 1913 г. Хуго Бал публикува своите „Афоризми“ в списание „Югенд“ и първите си експресионистични стихотворения в списанията „Ди Акцион“ и „Ди нойе кунст“. Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах „Новият театър“ като допълнение към сборника „Синият ездач“, но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. Хуго Бал се записва доброволец, но е освидетелстван като негоден за военна служба. В 1915 г. емигрира в Цюрих и изкарва прехраната си като пианист и автор на текстове във вариете „Фламинго“, с което обикаля Швейцария.

Хуго Бал, „Керван“ (1916)

Заедно с Ханс Арп, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара и Марсел Янко поетът основава през 1916 г. в Цюрих прочутото „Кабаре Волтер“, което става люлка на дадаизма. Това художествено движение възниква като протест срещу войната, институционализирането на културата, целесъобразността на изкуството и перфекционизмът на техниката. Като предпочитани изразни форми поетите-дадаисти използват колажи и произволно свързани поредици от думи и срички. На първата дадаистична вечер Хуго Бал прочита манифест, в който казва: „Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика“.

Хуго Бал в сп. „Де Стил“ (1928)

Тогава са създадени и неговите „звукови поеми“ (Lautgedichte), „стихове без думи“ [1], с идеята, че звукът е по-искрен от словото. Образец за цюрихските дадаисти стават гротескните „Песни под бесилото“ (1905) на Кристиан Моргенщерн.

След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми „Бягство от времето“ (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва биографично есе „Херман Хесе. Живот и творчество“. Бал умира край Лугано от рак на стомаха.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. родният град на поета Пирмазенс учредява в негова чест литературната награда „Хуго Бал“.

О, Мариета-Крипистика!

О, Мариета-Крипистика!
Престолно канапе в сарая на Севиля!
Ти пò си ценна от ликуващата
паплач на тирантите,
чиито лакоми хоботи
имат навика
да душат
по корема ти.

1916 [2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Хуго Бал в Швейцария
  • Die Nase des Zinkenmeisters (Tragikomödie), 1911
  • Flametti oder Vom Dandysmus der Armen (Roman), 1918
  • Zur Kritik der deutschen Intelligenz, 1919
  • Byzantinisches Christentum, 1923
  • Die Folgen der Reformation, 1924
  • Die Flucht aus der Zeit (Aphorismen), 1927
  • Hermann Hesse. Sein Leben und sein Werk (Biografie), 1927

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Звуковото стихотворение „Керван“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. ↑ „О, Мариета-Крипистика!“ от Хуго Бал, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни