Цончо Родев
| Цончо Родев | |
| Роден | 9 юни 1926 г. |
|---|---|
| Починал | 27 декември 2011 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  България |
| Активен период | 1966 – 1998 |
| Жанр | исторически роман, приключенски роман, новела, разказ |
| Награди | „Д-р Иван Селимински“ (1995) „Добри Чинтулов“ (1998) |
Цончо Христов Родев е български писател. Автор е на исторически и приключенски романи, разкази и новели.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Провадия на 9 юни 1926 г. Баща му Христо Ц. Родев (1880 – 1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно е осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Цончо Родев завършва основно образование в родния си град и средно в гимназия във Варна, след което „Право“ в Софийския университет.
Като син на убит от Народния съд няма право да практикува юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи и повести за деца и юноши, разкази.
С решение №12 от 22 октомври 1958 г. на ЦК на ДОСО подводният спорт се въвежда като учебно-спортна дисциплина и се създава секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Той е сред организаторите на секцията на учредителното събрание, проведено на 30 октомври 1958 г. За председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев[1]
Почетен гражданин на Провадия и Сливен (1998).[2] Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“ (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- „Черният конник“ (1966, 1978) – приключенски роман
- „Съкровището на Лизимах“ (1966) – сборник разкази и новели
- „Изпитание“ (1969) – исторически роман
- „Наричаха ме Желязната ръка“ (1975, 1975) – исторически роман
- „Светослав Тертер“ (1971) – биографичен исторически роман
- „Отгласи“ (1971) – сборник разкази
- „Пещерата на призраците“ (1972) – новела
- „Човекът без сянка“ (1976)
- „Мечът на непримиримите“ (1981) – исторически роман
- „Отмъстителят“ (1983) – сборник разкази
- „Отвъд Синия праг“ (1985) – очерк
- „Тътени“ (1980) – исторически роман
- „Бурята“ (1986) – исторически роман
- „Двама против ада“ (1986) – исторически роман
- „Пиратът (С черен лъв на мачтата)“ (1994) – исторически роман
- „Една торба ключове“ (1994) – 12 разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина
- „И стана ден“ (1998, 2016 второ издание) – исторически роман
За Цончо Родев
[редактиране | редактиране на кода]- Соня Келеведжиева, „Цончо Родев – един живот за България“, ИК „Жажда“, 2000 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиева, Агнес, Илия Кръстев. „50 години организирана леководолазна дейност в България“. Доклад, посветен на 50-годишнината на организираната леководолазна дейност в България, представен на тържествено събрание във Варна на 15 ноември 2008 г.
- ↑ Почетни граждани на град Сливен Архив на оригинала от 2018-05-24 в Wayback Machine., сайт на Общинския съвет, Сливен
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Цончо Родев в
Моята библиотека - От и за Цончо Родев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Цончо Родев: Битката с думите е ужасно трудна, Народно дело, интервю на Сия Васева, 30 септември 2009
- Петър Хаджинаков, „Историческата проза на Цончо Родев“, Литературен свят, бр. 5, януари 2009
- Соня Келеведжиева, „Цончо Родев – един живот за България“ (откъс)
- Поставиха паметна плоча на Цончо Родев в Провадия, лира.бг
|
