Черниговска губерния

Черниговска губерния
губерния
Картон със сбити факти, 1856 г. – герб, описание на герба, географски координати, реки, почви, брой население, народни носии
      
Герб
Разположение в Руската империяРазположение в Руската империя
Страна Руска империя
Русия Руска република
Украйна Украинска народна република
 Украинска ССР
СССР
Губернски градЧернигов
Площ53 918,2 km²
Население2 297 854 души (1897)
42,6 души/km²
Административна карта, 1913 г.
Административна карта, 1913 г.
Черниговска губерния в Общомедия

Черниговска губерния (на руски: Черниговская губерния) е губерния на Руската империя, разположена на левия бряг на река Днепър.[1] Образувана е през 1802 г. в резултат на разделянето на Малоруската губерния на Черниговска и Полтавска губернии. Намирала се е между 50°15' и 53°19' с. ш. и 30°24' и 34°26' и. д.[1]

Площта на Черниговска губерния е била 53 918,2 km²,[1] населението – 2 297 854 души (според преброяването от 1897 г.).[2]

През 1919 г., в резултат на настъплението на болшевиките на запад, четири северни уезда (окръга) са прехвърлени към Гомелска губерния на Руската съветска федеративна социалистическа република, а през 1926 г. те са прехвърлени към Брянска губерния, днес част от Брянска област на Русия.

През 1925 г. Черниговска губерния е ликвидирана и нейната територия е разделена между Глуховски, Конотопски, Нежински и Черниговски окръзи на Украинската съветска социалистическа република. През 1932 г. върху основната част от територията на бившата Черниговска губерния е образувана Черниговска област (днешна Украйна), от 1939 г. някои райони са включени в Сумска област (днешна Украйна). Предшественик на Чениговкска губерния са Черниговското княжество (1024 – 1401 г.), което след това става част от Великото литовско княжество, после от Полско-литовската държава, а накрая от Московското царство и впоследствие от Руската империя. Наследник на Черниговска губерния е Черниговската област (съществувала по времето на СССР и днешна Украйна).

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно деление на Черниговска губерния
Уезд Уезднен град Герб
на
уездния град
Площ, km²[1] Население (1897 г.), хил. души[1]
1 Борзнянски Борзна (12 526 души) 2732,1 146 777
2 Глуховски Глухов (14 828 души) 3090,8 142 366
3 Городнянски Городня (4 310 души) 4061,9 154 819
4 Козелецки Козелец (5 141 души) 4952,8 137 334
5 Конотопски Конотоп (18 770 души) 2539,8 157 259
6 Кролевецки Кролевец (10 384 души) 2702,9 132 172
7 Мглински Мглин (7 640 души) 3694,4 140 820
8 Нежински Нежин (32 113 души) 2891,8 168 984
9 Новгород-Северски Новгород-Северски (9 182 души) 3790,5 151 180
10 Новозибковски Новозибков (15 362 души) 3857,3 193 357
11 Остерски Остер (5 370 души) 4385,7 153 179
12 Сосницки Сосница (7 087 души) 4079,7 171 106
13 Стародубски Стародуб (12 381 души) 3420,8 147 668
14 Суражски Сураж (4 006 души) 4050,5 188 596
15 Черниговски Чернигов (27 716 души) 3667,2 161 695
Волости на Черниговска губерния

Независими градове

[редактиране | редактиране на кода]
Град Население (1897 г.) Част от ГЕРБ
1 Березна 9 922 души Черниговски уезд
2 Короп 6 262 души Кролевецки уезд
3 Ново место 4 652 души Новозибковски уезд
4 Погар 4 361 души Стародубски уезд

Национален състав през 1897 г.:[3][1]

Уезд украинци руснаци беларуси евреи германци
Борзнянски 93,8 % 2,5 % 3,0 %
Глуховски 91,6 % 4,2 % 3,9 %
Городнянски 86,8 % 7,8 % 4,6 %
Козелецки 95,2 % 3,5 %
Конотопски 90,9 % 3,4 % 4,9 %
Кролевецки 96,3 % 3,0 %
Мглински 78,2 % 14,2 % 7,3 %
Нежински 91,8 % 1,9 % 5,9 %
Новгород-Северски 91,1 % 4,3 % 4,4 %
Новозыбковски 94,2 % 5,4 %
Остерски 92,5 % 2,8 % 4,2 %
Сосницки 94,2 % 1,0 % 4,5 %
Стародубски 92,9 % 6,8 %
Суражски 24,9 % 69,4 % 5,3 %
Черниговски 86,1 % 5,6 % 7,6 %
В губернията като цяло 66,4 % 21,6 % 6,6 % 5,0 %

Благороднически родове

[редактиране | редактиране на кода]

Иваненко, Вишневски, Карабчевски, Кандиба, Керн, Козакевич, Коробко, Лагода, Марченко, Миклашевски, Немирович-Данченко, Рашевски, Снежков, Травин, Хоменко, Яжборовски-Юриев, Янжули, Янковски.[4][5]

Ръководството на губернията

[редактиране | редактиране на кода]
Ф. И. О. Титул, чин, звание Время замещения должности
Иван Василиевич Френсдорф барон, действителен държавен съветник 27.02.1802 – 13.07.1813 г.
Алексей Петрович Бутович държавен съветник (действителен държавен съветник) 13.07.1813 – 24.05.1818 г.
Александър Алексеевич Фролов-Багреев действителен държавен съветник 24.05.1818 – 1824 г.
Павел Иванович Могилевски действителен държавен съветник 27.06.1824 – 05.06.1828 г.
Николай Иванович Жуков действителен държавен съветник 01.09.1828 – 29.01.1839 г.
Василий Александрович Шереметев камерхер, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден на длъжността на 05.12.1839 г. с производството му в действителен държавен съветник) 29.01.1839 – 06.01.1841 г.
Павел Иванович Гесе държавен съветник (генерал-майор) 11.01.1841 – 11.03.1855 г.
Фьодор Николаевич Анненски действителен държавен съветник, изпълняващ длъжността 19.03.1855 – 25.01.1857 г.
Катон Павлович Шабелски в звание на камерхер, действителен държавен съветник 25.01.1857 – 17.02.1861 г.
Сергей Павлович Голицин княз, в звание камер-юнкер, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден с производството му в действителен държавен съветник на 17.04.1863 г., преименуван в генерал-майор на Свитата на Негово Величество на 30.08.1868 г.) 17.02.1861 – 18.01.1870 г.
Алексей Александрович Панчулидзев действителен държавен съветник 30.01.1870 – 19.12.1875 г.
Михаил Петрович Дараган действителен държавен съветник 02.01.1876 – 30.07.1878 г.
Анатоли Лвович Шостак камерхер, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден за действителен държавен съветник на 01.04.1879 г.) 31.08.1878 – 28.07.1881 г.
Сергей Владимирович Шаховски княз, държавен съветник, изпълняващ длъжността (утвърден на 15.05.1883 г.) 16.08.1881 – 04.04.1885 г.
Александър Константинович Анастасев действителен държавен съветник (таен съветник) 11.04.1885– 22.06.1892 г.
Михаил Михайлович Весьолкин действителен държавен съветник 30.06.1892 – 02.12.1893 г.
Евгений Константинович Андреевски действителен държавен съветник (таен съветник) 04.12.1893 – 25.01.1903 г.
Алексей Алексеевич Хвостов държавен съветник 25.01.1903 – 03.02.1906 г.
Николай Матвеевич Родионов действителен държавен съветник 03.02.1906 – 07.06.1909 г.
Николай Алексеевич Маклаков държавен съветник 07.06.1909 – 11.01.1913 г.
Иля Иванович Стерлигов колежки съветник 11.01.1913 – 1915 г.
Николай Николаевич Лавриновски държавен съветник 1915 – 1916 г.
Николай Александрович Гревениц барон, действителен държавен съветник 1916 – 1917 г.
Дмитри Иванович Дорошенко комисар 1917 – 1918 г.
Ф. И. О. Титул, чин, звание Время замещения должности
Николай Михайлович Стороженко действителен държавен съветник 1802 – 1815 г.
Иван Яковлевич Лизогуб колежки асесор 1816 – 1818 г.
Степан Михайлович Ширай генерал-майор 27.01.1818 – 01.07.1820 г.
Иван Иванович Посудевски полковник 19.10.1829 – 20.05.1831 г.
Яков Иванович Лунин-Барковски штаб-капитан 20.05.1831 – 24.10.1832 г.
Александър Михайлович Моркович колежки асесор 14.11.1832 – 20.09.1838 г.
Василий Николаевич Ладомирски полковник 22.11.1838 – 01.11.1847 г.
Николай Петрович Бороздна действителен държавен съветник 11.07.1848 – 24.09.1862 г.
Иван Николаевич Дурново в звание камер-юнкер, държавен съветник (действителен държавен съветник) 24.09.1862 – 16.10.1870 г.
Николай Иванович Неплюев штаб-капитан от гвардията в запаса, изпълняващ длъжността (утвърден на 12.06.1881 г.), (таен съветник) 16.07.1872 – 21.06.1890 г.
Григорий Александрович Милорадович граф, генерал-лейтенант 21.06.1890 – 02.10.1896 г.
Николай Дмитриевич Долгоруков княз, държавен съветник 24.10.1896 – 08.05.1899 г.
Алексей Алексеевич Муханов в звание камер-юнкер, надворен съветник 11.11.1899 – 1905 г.
Василий Дмитриевич Голицин подполковник 1905 – 1908 г.
Хрисанфий Николаевич Комаровски действителен държавен съветник 12.06.1908 – 1909 г.
Александър Константинович Рачински колежки съветник 12.08.1909 – 1915 г.
Владимир Алексеевич Мусин-Пушкин граф, действителен държавен съветник 1915 – 1917 г.

Гербът на губернията: в сребърно поле коронован орел (черен, намекващ за името на град Чернигов), държащ зад себе си, в ноктите на левия си крак, дълъг златен кръст, наклонен към десния ъгъл на щита; ноктите на орела са златни, езикът е червен. Щитът е увенчан с императорска корона и заобиколен от златни дъбови листа, съединени със светлосиня лента (използвана за ордена „Свети Андрей“, подари което е известна под името „Андреевска лента).

  1. а б в г д е Черниговская губерния // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXXVIIIa: Человек — Чугуевский полк; доп. т. IIa: Пруссия — Фома. Санкт-Петербург, Типография Акц. Общ. Брокгауз–Ефрон, 1903. с. 590—599. (на руски)
  2. Первая Всеобщая перепись населения Российской империи 1897 г. Т. XLVIII: Черниговская губерния. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства Внутренних дел, 1905. с. 1. Посетен на 2024-05-05. (на руски)
  3. Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. Распределение населения по родному языку и уездам 50 губерний Европейской России // Демоскоп Weekly. Архивиран от оригинала на 2024-05-05. Посетен на 2009-10-16. (на руски)
  4. Милорадович, Григорий Александрович. Алфавитный список дворянских родов Черниговской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу, разделенную на шесть частей. Чернигов, Типография Губернского правления, 1890 г. Посетен на 2023-12-23. (на руски)
  5. Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 2, часть 6. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. Посетен на 2023-12-22. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Черниговская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​