Шара̀шка, шара̀га е жаргонно название в Съветския съюз за секретните НИИ (Научноизследователски институти) и КБ (Конструкторски бюра), подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени[1].
Историята на ОКБ (на руски: отдельное (особое) конструкторское бюро – отделно (специално) конструкторско бюро, понякога и Опитно конструкторско бюро) започва от 1928 – 1930 г., епохата на първата масова кампания за борба с вредителството. Първият процес за вредителство е организиран през 1928 г. – т. нар. Шахтинско дело.
Органите на ОГПУ[2] активно работят по делата срещу „вредителските“ организации в промишлеността, предприятията и т.н. – „Обвинително заключение по делото за вредителската организация във военната промишленост“ (1929), „Обвинително заключение за контрареволюционната вредителска и шпионска организация в НКПС[3] и железните пътища“ (1929), „Дело за контрареволюционната вредителска и шпионска организация в златодобивната промишленост в Далекоизточния край“ (1930), „Дело за конрареволюционната вредителска система в системата на селскостопанския кредит и снабдяването с машини в Далечния изток“ (1931) и т.н.
На 25 февруари 1930 г. излиза Постановление на Политбюро на ЦК на ВКП (б) за недостатъците в работата на военната промишленост, в което са посочени виновниците за неуспехите в стопанската дейност – т. нар. „вредители“.
Започналата през 1930 г. широка кампания по борба с вредителството под ръководството на Икономическото управление на ОГПУ довежда до появата в концлагерите на маса висококвалифицирани специалисти, чието използване в дърводобива (където са използвани лагеристите) е нерационално. По тази причина на 15 май 1930 г. излиза „Циркуляр на Висшия Съвет на Народното Стопанство и ОГПУ“ за „използване в производството на специалисти, осъдени за вредителство“, подписан от В. В. Куйбишев и Г. Г. Ягода. Покрай другото, в документа се казва: „Използването на вредителите трябва да се организира по такъв начин, че да работят в помещения на органите на ОГПУ.“ Така се появява първата система от научно-технически затвори – „шарашки“ – за използването на „вредителите“ за интересите на военното производство.
През 1930 г. за тази цел е създаден Технически отдел към Икономическото управление на ОГПУ, ръководещо работата на специалните ОКБ, използващи труд на лишени от свобода. Началник на Икономическото управление на ОГПУ (1930 – 1936) е Л. Г. Миронов (Каган), комисар от държавна сигурност 2-ри ранг. През септември 1938 г. по заповед на Берия е организиран Отдел за специални конструкторски бюра към НКВД на СССР (заповед на НКВД № 00641 от 29 септември 1938 г.). На 21 октомври 1938 г., в съответствие със заповед на НКВД № 00698, това подразделение получава наименованието „4-ти отдел“.
На 10 януари 1939 г. със заповед на НКВД № 0021 е преобразуван в ОТБ (на руски: Особое техническое бюро – Специално техническо бюро към наркома[4] на вътрешните работи на Съветския съюз за използване на лишени от свобода, имащи специални технически познания.
4-ти спецотдел на НКВД-МВР на СССР е организиран през юли на базата на Специалното техническо бюро и 4-отдел. Негов началник става В. А. Кравченко. Основните задачи на Отдела са:
„ | Основни задачи на 4-ти Спецотдел са: използване на лишени от свобода специалисти за изпълнението на научноизследователски и проектни дейности по създаването на нови типове военни самолети, авиационни двигатели и двигатели за военноморски съдове, образци артилерийско въоръжение и боеприпаси, средства за химическо нападение и защита... обезпечаване на средствата за радиовръзка и оперативна техника | “ |
Из „Кратък отчет за работата на 4-ти спецотдел на НКВД на СССР от 1939 до 1944 г.“ |
От 1945 г. отделът използва също така и немски специалисти-военнопленници.
Най-голямо развитие институцията на шарашките получава след 1949 г., когато на 4-ти спецотдел на МВР[5] е поръчана организацията на „Специални технически, конструкторски и проектни бюра за провеждането на научноизследователски, опитни, експериментални и конструкторски дейности по тематика на Главните управления на МВР на СССР“ (Заповед на МВР на СССР № 001020 от 9 ноември 1949 г.). След редица мероприятия под егидата на МВР са организирани специални бюра, където работят лишените от свобода.
Ликвидирането на шарашките започва след смъртта на Сталин през 1953 г. На 30 март 1953 г. е разфомирован 4-ти спецотдел на МВР, но някои шарашки функционират още няколко години.
(препратките са на руски език)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шарашка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |