Ѳ
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Кирилска буква Ѳ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Цифрова стойност: 9 | ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0472 | ||||||
| Mалка: U+0473 |
Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ). Използвана е главно за правилното изписване на произлизащи от гръцки език думи и имена. Числовата ѝ стойност възлиза на 9. Тита не присъства в първоначалния състав на глаголицата, но на по-късен етап се среща като 
(Ⱚ), въпреки че не ѝ се отрежда числова стойност.
Названието „тита“ (на руски език - „фита“) е свързано със съвременното гръцко произношение на думата θῆτα „[th]ѝта“, където първият звук се отъждествява с английското „thin“ (беззвучна зъбна проходна съгласна). В славянските езици, предаваният от буквата звук се произнася като [t] или [f].
Буквата просъществува в руската азбука до 1918 г., когато се заменя с Ф. Имена като Ѳеодоръ/Ѳёдоръ, производни на гръцкото Θεόδωρος, започват да се изписват като Фёдор/Феодор.
Тита се използва и в румънската кирилица до към 1860 г.
Буквата не трябва да се бърка с някои сходни по вид, но коренно различни по звукова стойност знаци, като например Ө, ө (О с чертичка), чието произношение е [œ], [wʉ].
| Кодиране | Буква | Регистър | Код |
|---|---|---|---|
| Уникод | Кирилска тита (Ѳ ѳ) | Главна | U+0472 |
| Малка | U+0473 | ||
| Глаголическа тита (Ⱚ ⱚ)
|
Главна | U+2C2A | |
| Малка | U+2C5A | ||
| Гръцка тета (Θ θ) | Главна | U+0398 | |
| Малка | U+03B8 | ||
| „О“ с чертичка (Ө ө) | Главна | U+04E8 | |
| Малка | U+04E9 | ||
| Латинско „О“ с чертичка (Ɵ ɵ) | Главна | U+019F | |
| Малка | U+0275 |
| |||||||||||||||||||||||