Пол Морфи

Пол Чарлс Морфи Paul Charles Morphy
американски шахматист
Роден	22 юни 1837 г. Ню Орлиънс, САЩ
Починал	10 юли 1884 г. (47 г.) Ню Орлиънс, САЩ
Погребан	Ню Орлиънс, САЩ
Пол Чарлс Морфи в Общомедия

Пол Чарлс Морфи (на английски: Paul Charles Morphy) е американски шахматист, един от най-добрите на 19 век и безспорно най-добрият през годините 1858 – 1861. Считан за един от некоронованите световни шампиони на 19 век.^[1] От 1848 до 1869 г. са записани 463 негови официални партии, от които 184 победи, 17 ремита и 25 загуби. Така общият му резултат 85,2 % успеваемост е ненадминат световен рекорд.^[2]

Ранни години

Морфи е роден в Ню Орлиънс, Луизиана в богато и уважавано семейство. Баща му Алонсо Майкъл Морфи е известен адвокат, заемал ред важни държавни длъжности. Майка му Луиз Терез льо Карпентие е даровита в музикално отношение дъщеря на видно френско семейство. Малкият Морфи израства в атмосфера на цивилизованост, където шахматът и музиката често са центърът на неделните семейни сбирки.

От малък Морфи прави впечатление на близките си със силата на паметта си. Той с лекота усвоява всяко ново знание и се справя учудващо лесно с всичко в училище.

Според чичо си Ърнест малкият Пол се е учил сам да играе шах, гледайки играта на другите. Веднъж когато Ърнест и Алонсо играят, малкият Пол предлага продължение на партията, което печели играта. Не подозирайки, че той знае дори правилата, а още по-малко – шахматна стратегия, играчите са крайно учудени. Морфи възстановява позицията на дъската и доказва правотата си. Роднините му бързо се убеждават, че в него има неразкрит талант и го насърчават да се занимава с шахмат. На дванадесетгодишна възраст той среща унгарския шахматист Льовентал, който е на посещение в Ню Орлиънс и го побеждава с три победи, без загуба или равен (+3,-0,=0). Според други източници резултатът е (+2,-0,=1).^[3]

След 1850 г. Морфи дълго време не играе шах. През 1854 г. завършва колежа „Спринг хил“ в Мобайл, Алабама, където остава една допълнителна година да учи математика и философия. От там той получава диплома с най-високи оценки. След колежа е приет да учи право в Университета в Луизиана, където се дипломира през април 1857 г.

На тази възраст Морфи все още няма право да упражнява професията си, така той се оказва с много свободно време. През есента на 1857 г. Морфи е поканен и приема да участва в Първия американски шахматен конгрес, проведен в Ню Йорк. На състезанията той побеждава с лекота всички свои съперници, като на финала се налага убедително над силния германски шахматист Луис Паулсен с резултат (+5,-1,=0). Морфи е провъзгласен за шампион на САЩ, но тази неочаквана слава не повлиява поведението му.

Морфи – Льовентал, 1858 г.

Морфи заминава за Европа

Скоро след завръщането си в Ню Орлиънс, Морфи е поканен на международен шахтурнир в Бирмингам, Англия през лятото на 1858 г. Все още твърде млад да започне адвокатска кариера, той приема и заминава за Англия. Вместо да участва на турнира обаче, той играе мачове с всички водещи английски шахматисти, освен Хауард Стаунтон, които спечелва с лекота. Стаунтон отначало обещава мач с Морфи, но след като става свидетел на неговата игра се отказва.^[4]

Търсейки нови съперници, Морфи прекосява Ламанша. В Париж, в „Кафе дьо ла Режанс“, което е центърът на шахмата във Франция, той играе мач срещу професионалния шахматист Даниел Хорвиц, побеждавайки го с гръм и трясък. Сериозно болен, Морфи настоява да играе мач с гостуващия германски майстор Адолф Андерсен, считан от мнозина за един от водещите европейски шахматисти. Въпреки болестта си, Морфи побеждава лесно със седем победи, две загуби и два равни. Запитан за мача, Андерсен отговаря, че е бил честно победен от един силен противник, по негово мнение – най-силния, играл някога тази игра, по-силен и от прочутия френски шампион Лабурдоне.

Във Франция, както и Англия, Морфи играе много сеанси на едновременна игра, включително и блинд сеанси срещу осем съперника, побеждавайки с много добри резултати.

Завръщане в САЩ

В САЩ Морфи е очакван с ентусиазирано посрещане. Обявявайки желанието си да даде в аванс пешка и 1 ход на произолен шахматист в света, Морфи се отказва от сериозни срещи. Той отклонява поканите на Паулсен (1859 и 1860) и И. Колиш (1861 и 1863), ограничавайки се с лесни партии.

Картината „Шахматисти“ на Мориц Ретч, изобразяваща загубена позиция, защитена от Морфи

Към 1861 г. се отнася епизод от живота на Морфи с картината „Шахматисти“ на германския художник Мориц Ретч (създадена през 1830-те години). Картината изобразява Дявола, който играе шах срещу младеж в присъствието на неговия ангел пазител. Докато е бил на гости у преподобния Р. Р. Харисън в Ричмънд, Морфи възпроизвежда позицията от картината и обявява, че е готов да защити позицията на младежа, за когото преди това се смята, че е загубил. Той изпълнява обещанието си, довеждайки играта до равенство.

Посещавайки Париж през 1863 г., Морфи изиграва серия от леки партии с Монгредиен и Ривиер (също и анализира с тях редица позиции за съвместно замислен дебютен наръчник). От средата на 1860-те години и до края на живота си Морфи страда от сериозно психично заболяване.

Стил или стратегия

Съвременниците на Морфи обясняват успехите му с неговия изключителен комбинационен талант, но партиите от мача П. Морфи – Адолф Андерсен, най-добрите шахматисти от онова време, свидетелстват, че превъзходството на Морфи се проявява главно в стратегията. В комбинационната игра Андерсен не отстъпва на Морфи.

Като първостепенна задача Морфи счита бързата мобилизация на фигурите и получаването на превес в развитието. За избягване на загубата на темп или за създаване на трудности в развитието на съперника той прибягва до жертви. Морфи ловко и точно използва слабозабележимите загуби на темп и при размени на фигури. Играейки с белите фигури, той създава предпоставки за атака още в дебюта, а с черните се стреми да вземе инициативата. Морфи придава важно значение на пешечния център. Разполагайки с превес в развитие и пространство, той предприема пешечен пробив, обикновено свързан с жертва на 1 – 2 пешки. Жертвите на Морфи са основани главно на общи позиционни съображения. При пешечните пробиви той цели откриването на линии – вертикали и диагонали, по които фигурите му придобиват неочаквана сила. В зоната на атаката той винаги има значителен фигурен превес. Много от партиите му завършват с пряка атака на царя, придружена с комбинационен удар. Атаката обаче не е единствената цел на Морфи. Ако е изгодно той опростява позицията, разменя дамите, предпочитайки позиционно предимство в ендшпила пред неясни усложнения в мителшпила, като при това демонстрира висока техника на разиграването.

Без да остави литературно наследство, с творчеството си Морфи разработва принципите и стратегията на откритите позиции.

„Силата на Морфи се състои в дълбоко обмислената позиционна игра с предимно агресивен характер“. А. Алехин.

„И досега Морфи остава ненадминат майстор на откритата игра. Доколко голям е неговият принос се вижда от това, че след него не е създадено нищо съществено в тази област“. М. Ботвиник.

Боби Фишер от своя страна смята Морфи за най-добрия играч на всички времена.^[5]

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Диаграма 1.
Позиция след 9-ия ход на черните

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Диаграма 2.
Позиция след 12-ия ход на черните

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Диаграма 3.
Позиция след 15-ия ход на черните

Избрани партии

Оперна партия

Една от най-известните му партии се играе в операта в Париж, в ложата на един херцог. Ето и самата партия, записана с помощта на популярната алгебрична шахматна нотация.

Защита Филидор, Пол Морфи – херцог Карл Брауншвайгски и граф Изуар, Париж 1858 г.
1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 d7-d6 3. d2-d4 Oc8-g4
Този ход отговаря на състоянието на тогавашната теория на дебюта, но Морфи показва безспорно слабостта му.
4. d4:e5 Og4:f3 5. Дd1:f3 d6:e5 6.Of1-c4 ... Белите вече имат превес в развитието и започват атака – фиксират полето f7.
6 ...Kg8-f6 7. Дf3-b3 ...
Отново се фиксира полето f7, като се атакува и друга слаба точка – полето b7. След ранното развитие на офицера от c8 това поле остава беззащитно.
7. ...Дd8-e7 Черните са принудени да се защитават в разрез с правилата за ефективно развитие, блокирайки офицера на f8. Както ще видим впоследствие невъзможността да се направи рокада е голям недостатък в позицията на черните.
8. Kb1-c3 ... Сега черните не разполагат с хода Де7-b4+ и евентуална размяна на дамите, затова заплахата Дb3:b7 става по-актуална.
8. ... c7-c6 Принудителен ход, черните защитават пешката на b7.
9. Oc1-g5 ... Свръзка на коня на f6. Белите са завършили напълно развитието си, фигурите им стоят добре, докато черните са затруднени пространствено и в развитието, фигурите им са заети главно да охраняват царя, който не може да се направи рокада.
9. ... b7-b5? Черните позволяват жертва, която отваря дамския фланг и центъра за фигурите на белите (диаграма 1).
10. Kc3:b5 c6:b5 11. Oc4:b5+ Kb8-d7 Сега белите правят свръзка на черния кон и по дамския фланг.
12. 0-0-0 Ta8-d8 Всички фигури на белите са включени с темп в атаката, докато черните са блокирани около царя и са крайно нефункционални. Следва решителната развръзка (диаграма 2).
13. Td1:d7 Td8:d7 14. Th1-d1 Дe7-e6 Нов опит за сваляне на напрежението чрез размяна на дамите, но вече е твърде късно, матът е неизбежен.
15. Ob5:d7+ Kf6:d7 Следва ефектна жертва на дамата (диаграма 3).
16. Дb3-b8+ Kd7:b8 17. Td1-d8x Мат.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Диаграма 4.
Позиция след 8-ия ход на белите

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Диаграма 5.
Крайна позиция след 16-ия ход на черните

Пол Морфи – Адолф Андерсен

Девета партия, Париж, 27 декември 1858 г.
Бели: Морфи – Черни: Андерсен 1:0
Сицилианска защита (B44)
1. е4 c:d4 2. Kf3 Kc6 3. K:d4 e6 4. Kb5 d6 Това е по-добре от ... a6; но дори и сега царският офицер е затворен, а пешката на царицата е слаба. 6. Of4 Правилно се играе, принуждавайки напредъка на пешката „e“, който оставя пешката на царицата слаба и неподдържана. 6. ... e5. 7. Oe3 f5 По-стабилно щеше да е 7. ... a6, но дори и тогава играта би била в полза на белите. 8. К1с3! (диаграма 4) Хубава стратегия. Заплашва Кс7+. Необходима защита чрез 8. ... Ое6. 8. ... f4? Андерсен недооценява опасността. Ако черните играеха ... 8. ... a6, отговорът на белите все пак щеше да е 9. Кd5 a:b5 10. Ob6 Дd7 11. Kc7+ Це7 12. К:а8 с печеливша игра. 9. Kd5! f:e3 10. Kbc7+ Цf7 11. Дf3+ Kf6 12. Oc4 Атаката сега е непреодолима. 12. ... Kd4 13. K:f6+ d5. Ако 13. ... Ое6, 14. О:е6+ К:е6 15. Кfd5+ Kf4 16. K:a8 или g3 с печалба за белите. 14. Od5+ Цg6 Ако 14. ... Д:d5, 15. Kfd5+ K:f3+ 16. g:f3 Tb8 и белите са с качество и 2 пешки повече. 15. Дh5 Ц:f6 16. f:e3. 16. Кe8+ е привидно добър ход, само на външен вид, тъй като 16. ... Д:е8 (не може 16. Це7?? 17. Дf7#) 17. Д:е8 Ob4+ 18. c3 e:f2+ 19. Ц:е2 Т:е8 и черните остават с фигура срещу пешка повече и печеливша игра. 16. ... К:с2 + Це2. Черните се предават, защото няма ефективно противодействие на заплахата Дf7+!!. На 17. ...g6 следва 18. Дh4+ g5 19. Тhf1+ Цg6 20. Оf7+ Цg7 21. Кe8+ Д:e8 22. Д:g5#.
Ако 17...Цe7 18. Д:e5+ Цd7 19. Оe6+ Цc6 20. Тac1 b6 21. Оd5+ Цd7 22. Оe6+ Цe7 23. Дg5+ Цd6 24. Thd1+ Ц:c7 25. Д:d8+ Цb7 с печалба на дамата и лесна победа 26. Дd5+ Цb8 27. О:c8 Ц:c8 28. T:c2+ Цb8 29. Дd8+ Цb7 30. Tc7+ Цa6 31. Дd3+ Цa5 32. b4+ Цa4 33. Дa6+ Ц:b4 34. Тb1# или 32. ... Ц:b4 33. Tb1+ Ца5 34. Дb5#. 1-0. ^[2]

Бележки

1. Според Дейвид Лоусън (David Lawson) в Paul Morphy, The Pride and Sorrow of Chess, Mckay, 1976. Лоусън казва, че Морфи е първият световен шампион, приветстван като такъв по времето, докато е играел. Според повечето специалисти по история на шаха обаче, първият официален световен шампионат е през 1886 г. и съответно Морфи е приеман за неофициален световен шампион след убедителната му победа над Адолф Андерсен с 8 на 3. Морфи е считан за най-добрия водещ играч в света в периода между 1858 и 1861.
2. Paul Morphy, профил в Chessgames.com.
3. Резултатът от една от партиите е неправилно даден като реми в Morphy's Games of Chess (Sergeant) и впоследствие е копирана и в други материали. В биографията от Дейвид Лоусън тази грешка е изяснена и са посочени действително изиграните ходове.
4. Според Macon Shibut, Paul Morphy and the Evolution of Chess Theory, Стаунтон изиграва две консултационни партии срещу Морфи, като губи и двете. Отново според Шайбът, Стаунтън споделя в свои лични писма, че по-младият мъж е по-силният играч от двамата.
5. Jeremy Silman's Chess Page, архив на оригинала от 25 април 2011, https://web.archive.org/web/20110425005042/http://jeremysilman.com/chess_history/grt_plyr_pc_morphy.html, посетен на 7 септември 2009 

Външни препратки

• ((en)) 50 критични ситуации
• ((en)) Колонката на Морфи във „New York Ledger“, 1859
• ((en)) Шахматна федерация на САЩ – Зала на славата, Пол Морфи Архив на оригинала от 2008-02-24 в Wayback Machine.
• ((en)) Уеб сайт за Морфи

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Morphy и страницата „Морфи, Пол“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Morphy в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​