Атлантис (спомагателен крайцер)

Вижте пояснителната страница за други значения на Атлантис.
„Атлантис“
Atlantis, HSK-2
Спомагателният крайцер „Атлантис“
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типТоварен кораб/Спомагателен крайцер
ПроизводителBremer Vulkan, Бремен, Германия
Служба
Заложен1937 г.
Спуснат на вода31 май 1937 г.
Влиза в строй19 декември 1939 г.
Потъналпотопен на 22 ноември 1941 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуване
Бремен
ПозивнаDOTP
ОрганизацияDDG Hansa, ВМС на Германия
СобственикDDG Hansa
ОператорDDG Hansa, Кригсмарине
Бруто тонаж7862 t (БРТ)
Нето тонаж4845 t (НРТ)
Водоизместимост17 600 t (стандартна)
Дължина между перпендикулярите
155,0 m
Ширина18,7 m
Газене8,7 m
Задвижване2 6-цилиндрови двутактни дизелови двигателя
Мощност7600 к.с. (5,7 МВт)
Движител1 гребен винт
Скорост17 възела
(32,4 km/h)
Далечина на
плаване		60 000 морски мили на 10 възела ход
Автономност250 дни
Екипаж347 души
Името означавана немски език Атлантида
Въоръжение
Артилерия6×1 150-mm;
1×1 75-mm;
Зенитна артилерия2×2 37-mm;
2×2 20-mm
Минноторпедно
въоръжение		4×1 533-mm ТА;
92 мини
Самолети2 хидросамолета Heinkel He 114
(1 в разглобен вид)[1]
„Атлантис“ в Общомедия

„Атлантис“ (на немски: Atlantis), HSK-2[~ 1] е спомагателен крайцер на Кригсмарине – военноморския флот на Нацистка Германия. Това е преустроеният товарен кораб „Голденфелс“ (Goldenfels – „Златна скала“), в германския флот е познат като „Шиф-16“ (на немски: Schiff 16)[~ 2], в Кралския флот на Великобритания получава обозначението „Рейдер C“. В края на март 1940 г. тръгва на рейдерски поход, преминава през блокадата на Северния Атлантик и плава във водите на Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Изминава повече от 161 хил. km за 602 дни и потопява 22 кораба с общ тонаж 145 968 тона, което е най-добрият резултат от всички надводни кораби на Кригсмарине, поставя и 92 мини около бреговете на Южноафриканския съюз[~ 3].. Потопен е на 21 ноември 1941 г. от британския крайцер „Девъншър“. Командир на кораба е капитан 3-ти ранг Бернхард Роге.

Подготовка за похода

[редактиране | редактиране на кода]

Товарният съд „Голденфелс“ (Златна скала) е построен 1937 г. на бременските стапели на „Bremer Vulkan“ за корабоплавателната компания „Hansa Line“. Корабът е с водоизместимост 17600 тона с един комин в средната част, развива скорост до 17,5 възела и е с размери 155-метрова дължина; 18,7-метрова ширина и 8,7-метрово газене[2]. След началото на войната е реквизиран от ВМС на Германия. Преустройството на кораба в спомагателен крайцер започва на 5 септември 1939 г. под ръководството на капитан 3-ти ранг Бернхард Роге в бременската корабостроителница „Deutsche Schiff – und Maschinenbau AG“. В процеса на работа се появяват проблеми с планировката (поради унищожените след Версайския договор документи, свързани с рейдерите от Първата световна война, които следва да се проектират от нулата) и снаряжаването (предимно заради секретността на проекта) на кораба. Решавайки тези проблеми, Роге два пъти посещава капитан 3-ти ранг Нергер, който командва спомагателния крайцер „Волф“ по време на миналата война; също и с командирите на другите преустройвани рейдери в корабостроителницата „Blohm + Voss“ в Хамбург[3].

Корабът е оборудван по следния начин: два шестцилиндрови дизелни двигатели MAN, които позволяват плаване от 60 000 мили без допълнителна бункеровка; шест 150 mm и едно 75 mm (за предупредителни изстрели) оръдия; две сдвоени 37-mm зенитни оръдия и четири 20-mm зенитни оръдия; четири торпедни апарата; деветдесет и две морски мини EMC[1]; два самолета „Heinkel He 114“, които се намират в преправения на хангар трюм № 2 (вторият самолет, независимо от протестите на Роге, е предаден на рейдера в разглобен вид, с мотива, че са дефицитни); фалшиви бордове, които с помощта на система от противотежести се отварят нагоре; маскировъчен, фалшив и разглобяем втори комин; телескопически мачти; дървени оръдия; лъжливи оръдейни платформи; големи сандъци, наподобяващи палубен товар[3].

През юли 1939 г. капитан Роге получава назначение в случай на война да поеме командването над „HSK 2“. В края на месеца той е назначен за командир на учебния ветроход „Алберт Лео Шлагетер“, който подготвя старшини в Балтийско море. На 25 август „Шлагетер“ получава заповед да се прибере в базата, в началото на септември Роге заминава за Бремен. Там той получава досиетата на всички бъдещи членове на екипажа му, които от съображение за сигурност са квартировани в училището за старшини в Бремерхафен. За поста старши помощник е назначен професор по история на изкуствата, чиито знания във военноморската наука не се нравят на Роге[3]. Дружбата му с капитан 3-ти ранг Винтер от кадровия отдел на офицерския състав във Вилхелмсхафен позволява на Роге да изиска за длъжността полиглотът и доктор по философия Улрих Мор, син на неговия приятел, назначен на плаваща база[4]. Първи офицер е капитан-лейтенант Ерих Кюн; щурман – капитанът от търговския флот Паул Каменц, артилерийски офицер – лейтенант Лоренц Кеш. Също така на кораба са назначени няколко капитани и първи помощници от търговския флот, които следва да откарват към родните брегове пленените кораби. Повече от сто от първоначално зачислените на кораба старшини и матроси, по настояване на Роге, са сменени; в частност, той си извоюва преместването на рейдера от Балтика на дванадесет старшини от „Шлагетер“. Екипажът е разположен на кораба по следния начин: всеки офицер има своя каюта; главните старшини живеят в каюти по един или по двама; старшините са разположени в кубрици за 4 или 8 души; матросите спят в кубрици за 18 – 50 души, по възможност до бойния пост, 50 от тях получават хамаци, останалите имат койки[3].

На 19 декември 1939 г., след 14 седмици в док и почти 400 хил. човекочаса труд, търговският рейдер е въведен в строй под даденото му от Роге име „Атлантис“. След 2 дена, когато 80% от екипажа е вече на борда, корабът провежда първите мореходни изпитания по Везер. На 28 декември „Атлантис“ се насочва от Бремен към Кил и през нощта засяда на плитчина. След 6 часа приливът освобождава рейдера, но съдбата на капитана виси на косъм – преди 25 години заседналият в плитчина до германските брегове „Волф“ се разделя с капитана си с мотивировката „карък“. Въпреки това, независимо от суеверния фюрер, Роге не пострадва от грешката на лоцмана[4]. На 31 януари, при пълна секретност, корабът е инспектиран от гросадмирала Ерих Редер. Към началото на пролетта „HSK 2“ е готов за поход, като контрамярка срещу вражеското разузнаване Роге поръчва поставянето на мишени до Пилау. На 11 март, заедно с „Орион“ и „Видер“ „Атлантис“ преминава през Килския канал под камуфлаж, след което хвърля котва в малкия залив Зюдерпип на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн[3]. Там е свален вторият комин и рейдерът е маскиран като 5749-тонния норвежки кораб „Кнут Нелсон“[1].

Бойни действия

[редактиране | редактиране на кода]

Рейдерски поход

[редактиране | редактиране на кода]
Паметен кръст над гроба на Бернхард Херман, матрос на „Атлантис“, Кергелен

Бидейки сред първите спомагателни крайцери на Германия във Втората световна война, „Атлантис“ напуска базата си на 6 април 1940 г. Маскирайки се първо като норвежкия кораб „Кнут Нелсон“, а след това като съветския кораб „КИМ“, „Атлантис“ първи от рейдерите излиза в Атлантическия океан.

  • 18 април 1940 г. „Атлантис“ получава задача да се насочи към корабоплавателни маршрут „Кейптаун – Фрийтаун“, за да отклони част от силите на Кралските ВМС на Великобритания от бреговете на Германия.
  • Вечерта на 10 май до нос Иглен близо до бреговете на Южна Африка „Атлантис“ поставя 92 мини.
  • От май до септември 1940 „Атлантис“ действа в Индийския океан, маскиран като датския кораб „Аббекерк“, а след това като норвежкия съд „Тарифа“.
  • От октомври 1940 г. до ноември 1941 г. „Атлантис“ води рейдерство в Тихия океан.
  • 14 – 16 февруари „Атлантис“ се среща с „Адмирал Шеер“, който се зарежда с дизелово гориво от резервоарите на „Кети Бровиг“, независимо от съобщението на щаба, че конкретното гориво не е подходящо за него.
  • На 17 май „Атлантис“ среща британските кораби: линкора „Нелсън“ и самолетоносача „Игъл“, които не му обръщат внимание.
  • На 21 ноември 1941 г., извършвайки зареждане на подводницата U-126, „Атлантис“ е открит от палубния самолет на британския крайцер „Девъншър“ (HMS Devonshire (39)). След време се появява и самият крайцер, който след кратка стрелба потопява „Атлантис“ и не започва спасяване на хората, опасявайки се от торпедата на подводницата (всъщност U-126 в това време е без командир). След изплуването на подводницата, тя прибира оцелелите от екипажа и взема спасителните лодки на буксир. За да ѝ помогнат към нея се насочват U-129 и U-124. Спасените са оставени на снабдителния кораб „Питон“, който на свой ред на 1 декември е потопен в аналогична ситуация от крайцера „Дорсетшир“. След продължително плаване на 4 немски и 4 италиански подводници, оцелелите от екипажа се връщат в Германия.

Резултати

[редактиране | редактиране на кода]

Потопени и пленени съдове:

Националност Тип Име Тонаж Дата Резултат
 Великобритания Товарен кораб „Scientist“ 6199 3 май 1940 Потопен
 Норвегия Товарен кораб „Tirranna“ 7230 10 юни 1940 Пленен
 Великобритания Товарен кораб „City of Bagdad“ 7506 11 юли 1940 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Kemmendine“ 7770 13 юли 1940 Потопен
 Норвегия Товарен кораб „Talleyrand“ 6732 2 август 1940 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „King City“ 4744 24 август 1940 Потопен
 Великобритания Танкер „Athelking“ 9557 9 септември 1940 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Benarty“ 5800 10 септември 1940 Потопен
 Франция Пътнически кораб „Commissaire Ramel“ 10 061 20 септември 1940 Потопен
Югославия Югославия Товарен кораб „Durmitor“ 5623 22 октомври 1940 Пленен
 Норвегия Танкер „Teddy“ 6748 9 ноември 1940 Потопен
 Норвегия Танкер „Ole Jakob“ 8306 10 ноември 1940 Пленен
 Великобритания Товарен кораб „Automedon“ 7528 11 ноември 1940 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Mandasor“ 5144 24 януари 1941 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Speybank“ 5154 31 януари 1941 Пленен
 Норвегия Товарен кораб „Ketty Brövig“ 7301 2 февруари 1941 Пленен
Flag of Egypt (1922 – 1958) Египет Пътнически кораб „Zam Zam“ 8299 17 април 1941 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Rabaul“ 6809 14 май 1941 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Trafalgar“ 4530 24 май 1941 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Tottenham“ 4762 17 юни 1941 Потопен
 Великобритания Товарен кораб „Balzac“ 5372 22 юни 1941 Потопен
 Норвегия Товарен кораб „Silvaplana“ 4793 10 септември 1941 Пленен
Общо 22 кораба 145 968

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ От на немски: Handelsstörkreuzer, което означава спомагателен крайцер номер 2.
  2. ↑ „Шиф-16“ (нем. „Schiff 16“) – в превод от немски език означава „Плавателен съд № 16“.
  3. ↑ Според различните оценки величината на потопения тонаж съставя 144 000…146 000 брт.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Hilfskreuzer (Auxiliary Cruiser / Raider) Atlantis // Архивиран от оригинала на 2011-10-10. Посетен на 2010-05-08. (на английски)
  2. ↑ Atlantis (HSK 2) // Архивиран от оригинала на 4 февруари 2012. Посетен на 8 май 2010. (на английски)
  3. ↑ а б в г д Рогге, Бернгард. Рейдер „Атлантис“. Самый результативный корабль германского ВМФ. 1939 – 1941 гг. с. 7 – 16.
  4. ↑ а б Мор, Ульрих; Селлвуд, Артур В. „Летучий голландец“ Третьего рейха. История рейдера „Атлантис“. с. 23 – 34.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мор, Ульрих; Селлвуд, Артур В. „Летучий голландец“ Третьего рейха. История рейдера „Атлантис“. М., ЗАО Центрполиграф, 2006, 287 с. ISBN 5-9524-2494-5.
  • Портен, Эдвард фон дер. Германский флот во Второй мировой войне. Екатеринбург, Зеркало, 240 с.
  • Рогге, Бернгард. Рейдер „Атлантис“. Самый результативный корабль германского ВМФ. 1939 – 1941 гг. М., ЗАО Центрполиграф, 2006, 225 с. ISBN 5-9524-2045-1.
  • Руге, Фридрих. Война на море, 1939 – 1945. СПб., Полигон, 2002, 400 с. ISBN 5-89173-027-8.
  • Слэйвик, Дж. П. Одиссея рейдера „Атлантис“. ООО АСТ, 2005, 432 с. ISBN 5-17-028572-8.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Общи

[редактиране | редактиране на кода]

Видеозаписи на „Атлантис“

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атлантис (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​