Болград

Болград Болград
— град —
Болград 45.685528, 28.613417 Болград Болград
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Район	Болградски
Площ	94 km²
Надм. височина	75 m
Население	17 353 души (2001)
Кмет	Сергей Гаврилович Димитриев
Основаване	1821 г.
Град от	1821 г.
Пощенски код	[phone] – 68702
МПС код	BH / 16
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Официален сайт	bolgradsovet.com.ua
Болград в Общомедия

Болград (на украински: Болград) е град в Украйна, административен център на Болградски район, Одеска област. Населението на града през 2011 година е 15 479 души. Градът е приеман като неофициална столица на бесарабските българи.^[1]

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Болград се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия). Разположен е край северния бряг на езерото Ялпуг, на 176 километра югозападно от Одеса.

Климат

Климатични данни за Болград.
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	10	17	21	26	30	35	36	35	32	26	23	16	36
Средни максимални температури (°C)	0	2	8	16	21	26	28	27	23	17	10	3	15
Средни температури (°C)	−3	0	4	10	15	20	22	21	17	2	6	0	10
Средни минимални температури (°C)	−6	−2	0	5	10	15	16	15	11	7	3	−2	6
Абсолютни минимални температури (°C)	−23	−21	−13	−6	1	6	10	6	2	−3	−8	−20	−23
Средни месечни валежи (mm)	30	30	30	30	50	50	40	20	30	20	30	40	470
Източник: Weatherbase

История

Владение на града през годините

Руска империя (1821 – 1856)
Княжество Молдова (1856 – 1859)
Обединено княжество Влашко и Молдова (1859 – 1878)
Руска империя (1878 – 1917)
Молдовска демократична република (1917 – 1918)
Кралство Румъния (1918 – 1940)
СССР (1940 – 1941)
Кралство Румъния (1941 – 1944)
Украинска ССР (1944 – 1991)
Украйна (1991 – настояще)

Катедралата „Св. Преображение“ през 1938 г.

Край Болград е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI) от IV-III хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.^[2]

През VIII-Х век край Болград съществува селище от Плисковско-преславска култура.^[3] По това време районът е част от Първото българско царство.

Днешният Болград е основан през 1821 година от български заселници, настанили се по тези земи под водителството на руския генерал Иван Инзов, който днес е честван от болградчани като основател на техния град.^[4]

Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолният храм „Свето Преображение Господне“ – този ден се чества като Ден на бесарабските българи.

На 28 юни 1858 г., със съдействието на управителя на Молдова, българинът Никола Богориди, отваря врати Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Народно централно училище в Болград, която изиграва много важна роля в Българското възраждане. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, като от самия Болград заминават около 900 души.^[5]

Във времето Болград е последователно на територията на Молдова от 1856 до 1859 г., на Румъния от 1859 до 1878, 1918 до 1940 и 1941 до 1944 година, като през останалото време е в състава на Руската империя. След 1944 година става част от Украинската ССР, а след това от независима Украйна.

При избухването на Балканската война 5 души от Болград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Паметници

• Паметник на българските опълченци

Население

Етнически състав

Етнически състав[7][8]
Год.	Българи	Молдовани	Руснаци	Гагаузи	Украинци	Евреи	ОБЩО
1827	2270						2279
1846	6033	765					7012
1897	8478	612		117		1199	12 300
1930	8268	2722	1444	137	11	1215	14 280
1940	7985	1548	1123			1015	11 927
1941	7429	1485	968	79	86	517	10 713
1989							18 093
2001[9]	7 772	424	3845	570	3 857	12	17 082
2005							16 302
2010							15 470

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:^[10]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	17 082	100.00
Руски	8319	48.70
Български	5577	32.64
Украински	2377	13.91
Гагаузки	341	1.99
Молдовски	191	1.11
Арменски	47	0.27
Беларуски	38	0.22
Цигански	30	0.17
Румънски	5	0.02
Други	146	0.85

Личности

Родени

Родени в Болград са:

• Александър А. Константинович (1875 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията^[11]
• Алексей Озерклевич (р. 1980), украински полковник
• Анатолий Бахчиванджи (р. 1957), украински генерал
• Атанас Назлъмов (1863 – 1934), български офицер
• Богомил Берон (1866 – 1936), български лекар
• Борис Антонов (1898 – ?), съветски полковник
• Виктор Кожурин (1991 – 2015), украински военен
• Владимир Дякович (1864 – 1929), български ботаник, историк и общественик
• Владимир Юсин (р. 1952), украински политик
• Волф Москович (р. 1936), съветски и израелски филолог–славист, лингвист и културолог от еврейски произход
• Георги Тодоров (1858 – 1934), български офицер
• Георги Янков (1859 – 1920), български офицер
• Данаил Николаев (1852 – 1942), първият български генерал от пехотата
• Димитър Греков (1847 – 1901), български политик
• Елена Танева (1946 – 2011), руска поетеса
• Иван Крафти, български юрист
• Иван Стефанов, български духовен деец
• Игор Хиньов (1984 – 2014), украински военен
• Игор Яртих (р. 1961), руски учен и адвокат
• Ирина Молоканова (р. 1957), политици от Приднестровието
• Михаил Агбунов (1952 – 2009), руски и украински учен с български произход, доктор на историческите науки, професор, археолог, пътешественик, писател и общественик
• Михаил Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Клинчарски^[12]
• Михаил Паничерски (ок. 1850 – ?), български юрист, учител, народен представител
• Николай Максимов (р. 1956), военноморски деец, адмирал.
• Петре Баракчи (1929 – 2010), съветски актьор
• Петро Порошенко (р. 1965), политик и бизнесмен, бивш президент на Украйна
• Пьотър Иванов–Мумджиев (1874 – 1927), генерал-майор в армията на Руската империя
• Самуил Давидович (1898 – 1988), генерал-майор
• Стефан Кисов (1861 – 1915), български офицер
• Юрий Колесников (1922 – 2013), съветски офицер от разузнаването, писател, полковник на държавната сигурност
• Юрий Ткаченко (р. 1972), украински икономист и предприемач
• Станислав Садаклиев (1989) – български и украински режисьор

Починали

Починали в Болград са:

• Теодосий Икономов (1836 – 1872), български просветен деец
• Димитър Мутев (1818 – 1864), български просветен деец

Други

Личности свързани с Болград са:

• Димитър Агура (1849 – 1911), български историк, учител в града през 1875 – 1878
• Васил Попович (1833 – 1897), български просветен деец, работи в града през 1861 – 1864
• Васил Стоянов (1839 – 1910), български филолог, учител в града през 1873 – 1879
• Николай Шматко (р. 1943), украински скулптор и художник
• Сергей Малевински – военен инженер, адютант И. Инзова, автор на генералния план на града ^[13].

Побратимени градове

• Генерал Тошево, България (от 2004 г.)^[14]
• Търговище, България (от 2009 г.)^[15]

Други

На Болград е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Вижте също

• Болградска гимназия

Източници

1. „Болград – столицата на бесарабските българи“, 7 януари 2013 // Sliven.net
2. Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
3. Козлов, В. И. Гончарная керамика поселений Балкано-дунайской культуры VIII-Х вв. в приморской части Днесторовско-Дунайского междуречья. – в: Средневековые памятники Днестровско-Прутского междуречья, Кишинев 1988, с. 28 – 29.
4. ((ru)) Куемжи, Мария, Болградский Историко-Этнографический Музей (Bolhrad, Odes'ka Oblast, Ukraine; Фонд им. И.Н. Инзова, 2007)
5. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 132 – 136.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
7. www.bessarabia.ru
8. www.mdn.md
9. https://datatowel.in.ua/pop-composition/ethnic-cities
10. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 април 2018. (на украински)
11. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
13. {ukr}Malevinsky Малевінський – легендарний персонаж історії Болграда. – odessayes.com.ua, 18/06/2021
14. „Покана за Болград“, 14 юли 2006 Архив на оригинала от 2017-03-26 в Wayback Machine. // Нова Добруджанска трибуна
15. Побратимени градове в България Архив на оригинала от 2012-12-03 в archive.today // Namrb.org

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно град Болград
• Повече за град Болград на сайта на Болградска гимназия Г.С.Раковски
• Новости Болградского района
• Венцислав Каравълчев. Бесарабия, Болград и църквата „Св. Преображение“