Д-8

Ислямска осморка или Д-8 (на английски: Developing Eight, D-8) е организация на бързоразвиващите се в икономическо отношение ислямски държави. Организацията е учредена на 15 юни 1997 година в Истанбул със силата на Истанбулската декларация от срещата на върха на държавните глави. Целите на организацията са подобряване на позициите на държавите членки в световната икономика, обогатяване и създаване на нови икономически и търговски отношения, засилено участие във вземането на решения на международно ниво и подобряване на жизнения стандарт на населението. Организацията за икономическо сътрудничество е форум, който не оказва отрицателно въздействие върху двустранните и многостранни ангажименти на страните-членки, произтичащи от членството им в други международни или регионални организации. Д-р Дипо Алам от Индонезия e ротационен генерален секретар на Д-8 със седалище в Истанбул – Турция.

Учредяване

Идеята за сътрудничество между големите развиващите се мюсюлмански страни е предложена от д-р Неджметин Ербакан, тогавашния министър-председател на Турция, по време на семинар на тема „Сътрудничество в развитието“, проведена в Истанбул през октомври 1996 година. Обмисля се сътрудничество на група страни от Югоизточна Азия и Африка. На семинара присъстват представители на Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Малайзия, Нигерия и Пакистан. Тази конференция е първата стъпка към създаването на Д-8 и след поредица от подготвителни срещи организацията е създадена официално и започва дейността си.

Принципи

Организацията се базира на следните принципи:

Мир вместо война.
Диалог вместо конфронтация.
Кооперация вместо експлоатация.
Право вместо двоен стандарт.
Демокрация вместо угнетение.
Равенство вместо дискриминация.

Цитати от Петата среща на високо равнище на Д-8 (Бали, 2006 година) илюстрират някои от приложенията на главните принципи:

„Ние се ангажираме да работим заедно за решаване на проблема с икономическите различия в рамките на нашите страни.“
„Ние потвърждаваме нашия ангажимент да засилим сътрудничеството си в областта на енергетиката за развитие на алтернативни и възобновяеми източници на енергия.“
„Ние подчертаваме значението на Д-8 за приноса му в икономическото развитие на страните-членки и гаранцията, че това ще насърчи световната търговия.“

Структура

Основни органи на Д-8:

Среща на върха
Съвет
Комисия

Срещата на върха, която е главен орган на Д-8, се състои от държавните лидери на страните-членки.

Съветът се състои от министрите на външните работи на страните-членки. Той е органът, взимащ политическите решения на Д-8, и играе ролята на форум за задълбочено и всеобхватно разглеждане на проблемите.

Комисията е изпълнителният орган на Д-8. Тя е съставена от висши длъжностни лица, определени от съответните правителства. Всеки комисар отговаря за национална координация в страната си.

Държави членки

*Срещи*
среща	дата	държава	град
Първа	1998	Турция	Истанбул
Втора	1999	Бангладеш	Дака
Трета	2001	Египет	Кайро
Четвърта	2004	Иран	Техеран
Пета	2006	Индонезия	Бали
Шеста	2008	Малайзия	Куала Лумпур
Седма	2011	Пакистан	Исламабад
Осма	2012	Нигерия	Абуджа

Общият брой на населението на Д-8 е около 900 милиона души, което представлява почти 14 процента от населението на света.

Бангладеш е най-големият износител на юта, допринасяйки за 80% от износа в света. Чай и ориз, са другите основни земеделски култури. Откриването на природен газ в Бенгалския залив показва големите запаси готови за експлоатация.
Египет. Основните природни ресурси са нефт и газ са основни природни ресурси. Въпреки че размерът на петролните резерви е относително скромен, доказаните и потенциалните запаси на газ са значителни. Залежите на фосфат са значителни. В селското стопанство Египет произвежда и изнася висококачествени памук, ориз, захарна тръстика, цитрусови плодове и зеленчуци.
Индонезия е богата, както на земеделски ресурси, така и на петрол и природен газ. Минералните ресурси включват въглища, калай, боксит, мед и никел. Страната е основен производител на палмово масло, кафе, какао, естествен каучук и изделия от дърво.
Иран има една от най-старите петролни индустрии в региона, с 9 на сто от известните резерви в света. Залежите на природен газ са значителни, втори по големина в света. Иран също има минерални ресурси, включително желязна руда и боксит.
Малайзия продължава да играе важна роля на световния пазар като доставчик на калай и каучук. Добивът на нефт и природен газ засилва своята значимост. Страната продължава да бъде световен лидер в производството на тропически дървен материал.
Нигерия има залежи на петрол с високо качество и ниско съдържание на сяра и леки метали. Има и сравнително големи находища на газ, както и голямо разнообразие на минерални ресурси. В селското стопанство какаото е значително перо от износа, след петрола.
Пакистан. Докато петролните ресурси са относително скромни в Пакистан, страната разполага с широка гама минерали, магнезит, варовик, мрамор, и доломит. Пакистан е основен производител на култури като памук и ориз.
Турция разполага с разнообразна ресурсна база. Страната има капацитет за производство на широк спектър от култури. В действителност Турция е една от малкото страни в света, самостоятелни в производството на храни. За енергийните си нужди, Турция използва ВЕЦ, благодарение на водните си ресурси. Съществуват значителни подземни богатства като боксит, хром, желязна руда и лигнитни въглища.

Източници

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Д-8.