Жил Дельоз

Жил Дельоз
Gilles Deleuze
френски философ
Роден
Починал
4 ноември 1995 г. (70 г.)
ПогребанФранция

Религияатеизъм
Учил вПарижки университет
Лицей Анри IV
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на ХХ век
ШколаКонтинентална философия, емпиризъм
ИнтересиЕстетика, история на Западната философия, метафилософия, метафизика
ИдеиАсемблаж, тяло без органи, детериториализация, ризома, шизоанализа
ПовлиянБергсон, Ницше, Спиноза, Кант, Сартър
ПовлиялМишел Фуко, Майкъл Хард, Жижек, Антонио Негри, Феликс Гатари
Семейство
Деца2

Подпис
Уебсайт
Жил Дельоз в Общомедия

Жил Дельоз (на френски: Gilles Deleuze) е френски философ постмодернист от втората половина на 20 век. От началото на 60-те години на 20 век до своята смърт Дельоз публикува много влиятелни трудове върху философията, литературата, киното, изящното изкуство. Най-популярните му книги са двата тома на Капитализъм и шизофрения: Анти-Едип (1972) и Хиляда плоскости (1980), и двете писани в съавторство с Феликс Гатари.

Жил Дельоз е роден на 18 януари 1925 г. в Париж, където живее през целия си живот. Следва в Сорбоната, като негови преподаватели по философия са влиятелните Жорж Кангилем, Жан Иполит, Фердинанд Алкие, Морис дьо Гандийак.

Дельоз преподава в различни лицеи в Амиен, Орлеан и Париж (Лицей „Луи Велики“) до 1957 г., когато печели конкурс за преподавател в Сорбоната. През 1953 г. публикува първата си монография, Емпиризъм и субективност, върху творчеството на Дейвид Хюм. Сключва брак с Денис Пол „Фани“ Гранжуан през 1956 г. През 1960 – 1964 г. работи в Националния център за научни изследвания (CNRS). По това време публикува Ницше и философията (1962) и се сприятелява с Мишел Фуко. От 1964 до 1969 г. е преподавател в Университета в Лион. През 1968 г. публикува двете си дисертации, Различие и повторение и Спиноза и проблемът за изразяването.

От 1969 г. преподава философия в Университета Париж VIII във Венсан, експериментално висше училище, създадено за модел на образователна реформа. Този нов университет привлича редица талантливи учени, включително Мишел Фуко (който именно предлага да поканят и Дельоз), и психоаналитика Феликс Гатари. По общо мнение Дельоз е изключителен преподавател, който умело съчетава строгост и университетска ерудиция с голямо въображение и прост изказ. Неговите лекции имат огромен успех и са посещавани от разнолика и международна публика. Дельоз преподава във Венсан до пенсионирането си през 1987 г.

Дельоз, който страда от болести на дихателната система от ранна възраст,[1] развива туберкулоза през 1968 г. и му бива изрязана част от белите дробове.[2] През останалата част от живота си страда от все по-тежки респираторни проблеми.[3] На 4 ноември 1995 г. се самоубива, скачайки от прозореца на апартамента си.[4]

Работите на Дельоз спадат към две групи: от една страна, монографии, интерпретиращи работата на други, били те философи (Спиноза, Лайбниц, Хюм, Кант, Ницше, Бергсон, Фуко) или творци (Пруст, Кафка, Френсис Бейкън), а от друга страна, еклектични философски студии, организирани около определен концепт (например различие, смисъл, събития, шизофрения, кино, философия). В същото време и независимо от темата Дельоз с постоянство развива вариации на едни все пак постоянстващи философски идеи.

История и философско случване

[редактиране | редактиране на кода]

Философията според Дельоз е изкуството да се образуват, сътворяват и създават понятия, и наистина, френският философ е имал склонност към изковаването на нови понятия. Дельоз уверява, че философията не е насочена само към специалистите. За него може да се каже същото, което например той казва по отношение на Спиноза: всеки може да чете философия, да изпита от това силни чувства или да промени напълно представите си, дори и когато не разбира напълно понятията. Обратно, когато един историк на философията не разбира понятията, той вече няма достатъчно (необходимото) разбиране.

Клиничност и политика

[редактиране | редактиране на кода]

Първото понятие на Дельоз е това за плана на консистентност, което той заменя по-късно с план на иманентното. Философията на Дельоз е философия на абсолютната иманентност. В нея няма трансцендентност, отрицание, липса. Това е философия на радостта и радикално отхвърляне на властите.

Идеите на Дельоз не създават школа, като тази на Лакан, но основните му трудове с Гатари (Анти-Едип, Хиляда плоскости и Що е философия?) стават бестселъри във Франция и са често цитирани в англоговорещите академии (през 2007 например той е сред 11-те най-цитирани автори в публикации на английски език в хуманитаристиката, между Фройд и Имануел Кант).[5]

  • (1968) Différence et répétition
    • Различие и повторение, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1999
В съавторство с Феликс Гатари
  • (1972) Capitalisme et Schizophrénie 1. L'Anti-Œdipe
    • Анти-Едип: капитализъм и шизофрения Т.1, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2004, ISBN 954-587-102-4
  • (1980) Capitalisme et Schizophrénie 2. Mille Plateaux
    • Хиляда плоскости: Капитализъм и шизофрения Т.2, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2009.
  • (1975) Kafka. Pour une littérature mineure
    • Кафка. За една малка литература, София, Издателство СОНМ, 2009, ISBN 978-954-8478-98-4
  • (1991) Qu'est-ce que la philosophie?
    • Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1995.
Статии на български
  • (в съавторство с Феликс Гатари) „Ризом“, в. „Литературен вестник“, бр. 12 – 16, 1995, превод от немски Магда Фогел
  • „Алиса, или езикът на парадоксите“, сп. „Език и литература“, LI, 2 (1996), с. 107 – 113
  • „Пруст и знаците: образът на мисленето“, сп. „Летература: списание за европейските интелектуалци“ ISSN: 1310-6988 15 (1997), с. 50 – 52
  • (в съавторство с Феликс Гатари) „Желаещите машини“, сп. „Социологически проблеми“, бр. 1 – 2, 1997, с. 56 – 71
  • „Критическата философия на Кант: учението за способностите“, сп. „Философски алтернативи“, кн. 1, 2010
  • Актуално и виртуално“, в. „Литературен вестник“, 13 октомври 2009 г.
  1. Francois Dosse, Deleuze and Guattari: Intersecting Lives, trans D. Glassman, CUP 2010, p.98.
  2. Francois Dosse, Deleuze and Guattari: Intersecting Lives, trans D. Glassman, CUP 2010, p.178.
  3. Gilles Deleuze et les médecins Архив на оригинала от 2019-05-05 в Wayback Machine. ((fr))
  4. Gilles Deleuze // Encyclopædia Britannica. Посетен на 8 юли 2009. ((en))
  5. Most cited authors of books in the humanities, 2007, Times Higher Education, 26 март 2009. ((en))