Иън Флеминг Ian Fleming | |
Роден | 28 май 1908 г. |
---|---|
Починал | 12 август 1964 г. Кентърбъри, Кент, Англия |
Националност | британец |
Активен период | 1953 – 1964 |
Жанр | шпионски роман детска литература пътепис |
Подпис | |
Уебсайт | |
Иън Флеминг в Общомедия |
Ѝън Ланкастър Флеминг (на английски: Ian Lancaster Fleming, накратко Иън Флеминг, известен в България като Ян Флеминг), е английски писател.
Автор е на поредица книги за британския разузнавач Джеймс Бонд. Написва за него 12 новели и 9 разказа. Също така е написал разказа за деца „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“ и няколко публицистични книги.
Роден е в Мейфеър, Лондон в семейството на члена на парламента Валънтайн Флеминг и жена му Евелин Сейнт Кроа Роуз. Той е по-малък брат на автора на пътеписи Питър Флеминг, по-голям брат на Майкъл и Ричард Флеминг и полубрат на виолончелистката Амарилис Флеминг. Внук е на шотландския финансист Робърт Флеминг, създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на търговската банка Robert Fleming & Co. (част от JP Morgan Chase от 2000 г.) Братовчед е на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата лейди Селия Джонсън (жена на брат му Питър), както и прачичо на композитора Алън Флеминг-Беърд.[1] Неговият племенник Матю Флеминг е играч на крикет[2].
Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е Светът не е достатъчен[3]. Продължава учението си в Бъркшър – в Итънския колеж и Кралската военна академия Сандхърст. В Итън 2 години подред печели званието най-добър спортист Victor Ludorum, което преди това се било случвало само веднъж.
След като преждевременно напуска Сандхърст, който не му допада, майка му го изпраща да учи езици в континентална Европа. Първо учи немски език в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език. Кандидатства във Форин Офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс“. През 1933 година работи като пратеник на „Ройтерс“ в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на Boodle's – джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон[4].
През 1952 година се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О'Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F[5].
Работата му в разузнаването е увлекателна. През 1940 година Флеминг и Годфри поръчват на Кенет Мейсън, професор по география в Оксфорд, да напише доклади за географията на страните, участващи във военните действия. Тези доклади поставят началото на томовете на Naval Intelligence Division Geographical Handbook Series между 1941 и 1946 г.[6]
Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за търпящи бедствие пилоти от Луфтвафе с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ и така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина „Енигма“. Планираната акция обаче не се осъществява, за голямо съжаление на Алън Тюринг и сътрудниците му в Блечли парк.
Той привлича окултиста Алистър Кроули да участва в план, в който да свържат Рудолф Хес с фалшиви участници в уж нелегално движение против Уинстън Чърчил. Но и този план не се осъществява, защото Хес междувременно заминава за Шотландия в опит да уговори мир тайно от Хитлер. В книгата „The Man Who Was M: The Life of Charles Henry Maxwell Knight“ на Антъни Мастърс се твърди, че именно Флеминг успява да убеди Хес да замине за Шотландия и да преговаря за сепаративен мир с Чърчил, което завършва със залавянето на Хес, но никакви други източници не подкрепят същата теза[7].
Флеминг е автор на операция „Златно око“ – план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.
През 1944 година Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30 (30 Assault Unit, 30AU или 30 Commando). Въпреки че не той основава звеното, нито е негов полеви командир, той е този, който планира действията му. Като офицер от морското разузнаване (Naval Intelligence Division, NID), Флеминг знае приблизително с каква информация и въоръжение разполага врагът и къде са разположени. Той уточнява „скалповете“, които ще са му необходими, и изпраща за тях своите „индианци“, както нарича командосите.
Щурмови отряд 30 обединява екипи от тренирани командоси, специализирани в щурмуването на вражески щабквартири и набавянето на документи и образци от въоръжението на врага с потенциално значение за разузнаването, които обикновените войници от Съюзническите сили, а дори и командоси без специално обучение, могли да пренебрегнат или дори да унищожат. Щурмоваците умеят да отварят с шперц на ключалки и сейфове, да водят бой с голи ръце и владеят и други по-общи техники и умения за събиране на разузнавателен материал. В отряда участвали някои от най-способните командоси.
Организационно отрядът не функционирал отделно, а екипите му се присъединяват към някоя военна част, настъпваща към врага. Вече достигнали целта, щурмоваците били обучени и екипирани да си проправят сами пътя към щабовете и бързо да се снабдяват с необходимото, преди врагът сам да го разруши при отстъплението. Разчитали на изненадата, издръжливостта и безпощадността си. Преди Десанта в Нормандия Флеминг има само косвен контакт с щурмовия отряд, тъй като повечето военни действия са по Средиземноморието. Въпреки това, благодарение на успехите си в Сицилия и Италия, щурмоваците (чиято база е Marine Hotel Littlehampton в Западен Съсекс, днес обществена сграда и домакин на годишната сбирка на ветераните от Щурмови отряд 30) си спечелват особеното доверие на морското разузнаване. Осъзнали мащаба на постиженията и потенциала, от разузнаването предоставят нужната подкрепа и съставът му е разширен. Поставят му се и преки задачи: да бъдат иззети от врага конкретни предмети и документи. Флеминг е човекът, който издава тези конкретни заповеди[8].
По време на Операция Овърлорд, и по-специално след Битката за Шербур, Флеминг посещава Щурмови отряд 30 на бойното поле. Установява, че вместо да действат като специални разузнавачи, командосите некоректно са използвани като бойци в бойните действия. Това води до излишни жертви и излага на риск изпълнението на основната им задача. След намесата му командването ревизира отношението си[9].
Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели. Първата си творба „Казино Роял“ публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007. В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр. Двамата играят бакара в „Казино Роял“ и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти – веднъж през 1968 г.[n 1] с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и друг път с Даниъл Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.
След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: „Живей, а другите да умрат“, „Муунрейкър“, „Диамантите са вечни“, „От Русия с любов“, „Доктор Но“, „Голдфингър“, „Само за твоите очи“, „Тъндърбол“, „Шпионинът, който ме обичаше“, „В тайна служба на Нейно величество“, „Човек живее само два пъти“, „Мъжът със златния пистолет“ и „Октопуси и живите светлини“. Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ в списъка на най-добрите книги, които е чел.
В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, Флеминг се премества да живее в имението Златно око в Сейнт Мери, Ямайка. Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция „Златно око“ от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е „Отражения в златисто око“ (1941) – книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи „Златна глава“, а разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.
Флеминг, освен книгите за Бонд, е написал и детската книга „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“, като и нехудожествените книги „Трептящи градове“ и „Контрабанда на диаманти“.
„ | Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот. | “ |
Иън Флеминг |
Флеминг бил библиофил и притежавал огромна библиотека с книги, които според него „са дали начало на нещо“ и затова са важни за цивилизацията. Той особено се интересувал от наука и харесвал научни книги като Произход на видовете, но четял книги и на друга тематика като Моята борба и Скаутство за момчета. 6000 от книгите си той дарява на Библиотеката на лилията на университета Блумингтън, Индиана, САЩ.
Флеминг е страстен пушач и пие много. През 1961 г. получава инфаркт. Следва втори инфаркт на 12 август 1964 и писателят умира. Погребан е в църквата в Севънхамптън, малко селце в Англия близо до Суиндъм. След смъртта на вдовицата му Ан Джералдин Мери Флеминг (1913 – 1981) и сина му Каспар Робърт Флеминг (1952 – 1975) те също са погребани там. Каспар се самоубива със свръхдоза наркотици.
По случай 100-годишнината от рождението на писателя през май 2008 г. Ian Fleming Publications е публикуван романът „Дяволът не обича да чака“ на Себастиан Фолкс. На корицата пише „Себастиан Фолкс, пишещ като Иън Флеминг“[10].
Номер | Заглавие | Година | Ред на филмовите адаптации |
---|---|---|---|
1 | „Казино Роял“ (на английски: Casino Royale) [11] | 1953 | 21 |
2 | „Живей, а другите да умрат“ (на английски: Live and Let Die) [12] | 1954 | 8 |
3 | „Муунрейкър“ (на английски: Moonraker) [13] | 1955 | 11 |
4 | „Диамантите са вечни“ (на английски: Diamonds Are Forever) [14] | 1956 | 7 |
5 | „От Русия с любов“ (на английски: From Russia with Love) [15] | 1957 | 2 |
6 | „Доктор Но“ (на английски: Dr. No) [16] | 1958 | 1 |
7 | „Голдфингър“ (на английски: Goldfinger) [17] | 1959 | 3 |
8 | „Само за твоите очи“ (на английски: For Your Eyes Only) [18] | 1960 | 12, 14, 22 |
9 | "Операция „Мълния“ (на английски: Thunderball) [19] | 1961 | 4 |
10 | „Шпионинът, който ме обичаше“ (на английски: The Spy Who Loved Me) [20] | 1962 | 10 |
11 | „В тайна служба на Нейно величество“ (на английски: On Her Majesty's Secret Service) [21] | 1963 | 6 |
12 | „Човек живее само два пъти“ (на английски: You Only Live Twice) [22] | 1964 | 5 |
13 | „Мъжът със златния пистолет“ (на английски: The Man with the Golden Gun) [23] | 1965 | 9 |
14 | „Октопуси и живите светлини“ (на английски: Octopussy and The Living Daylights) [24] | 1966 | 13, 15 |
Поредицата е продължена от различни други автори.[25]
|