Катя Ман Katia Mann | |
Томас и Катя Ман, 1929 г. | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Швейцария |
Религия | лутеранство |
Националност | Германия |
Работила | писател |
Литература | |
Жанрове | мемоари |
Семейство | |
Баща | Алфред Прингсхайм |
Майка | Хедвиг Прингсхайм |
Братя/сестри | Клаус Прингсхайм Хайнц Прингсхайм Петер Прингсхайм Ерик Прингсхайм |
Съпруг | Томас Ман |
Деца | Клаус Ман Голо Ман |
Уебсайт | |
Катя Ман в Общомедия |
Катя Ман (на немски: Katia Mann) е германска мемоаристка, съпруга на писателя Томас Ман и негова спътница по време на петдесетгодишния им общ живот.
Катарина Прингсхайм, както гласи моминското ѝ име, е родена във Фелдафинг, край Мюнхен, в дома на професора по математика Алфред Прингсхайм. Израства в заможна среда, в която тя и четиримата ѝ братя получават солидно образование. В богатия им дом се дават често приеми, чиито гости са известни личности от политическия и културния живот като Валтер Ратенау, Елзе Ласкер-Шюлер и Хуго фон Хофманстал. Художникът Фридрих Аугуст Каулбах е оставил като спомен от тези приеми, в които понякога са участвали и децата, прочутата си картина от 1888 г. „Детски карнавал“.
След седмата си година Катя започва да взима частни уроци и през 1901 г. става първата жена в Мюнхен, положила матура. (Дотогава в Германия жените не са имали право да се явяват на държавен изпит.) От Мюнхенския университет, където баща ѝ преподава, Катя все пак получава разрешение да слуша лекции. Едва от 1903 г. жените в Бавария, а с това и Катя Прингсхайм, получават възможност за редовно следване. Катя проявява интереси главно към природонаучните и математическите дисциплини, но посещава лекции и по философия.
През 1904 г. 21-годишната Катя Прингсхайм се запознава с 29-годишния писател Томас Ман, който вече си е създал име с публикувания през 1901 г. първи роман „Буденброкови“. След дълги колебания от нейна страна двамата сключват брак през февруари 1905 г. През следващите 14 години Катя Ман ражда шест деца – три момичета и три момчета.
През лятото на 1911 г. Катя Ман получава белодробни оплаквания и през следващата година отива на лечение в санаториум за гръдоболни във високопланинския курорт Давос, Швейцария, с диагноза „скрита туберкулоза“. По-късни рентгенови снимки показват, че тази диагноза е невярна. Но нейните писма от Давос вдъхновяват Томас Ман да създаде романа „Вълшебната планина“ (1924).
През Първата световна война семейството остава в Мюнхен, понеже Томас Ман е освидетелстван като „негоден за военна служба“. Грижите за прехраната и физическото им оцеляване поема изцяло Катя Ман, за да може съпругът ѝ да се отдаде пълноценно на литературен труд. През 1920 г. Бонският университет му присъжда званието „почетен доктор“, а през 1926 г. Любекският сенат го удостоява с титлата професор.
Име | Родени | Починали | Възраст |
---|---|---|---|
Томас Ман | 6 юни 1875 | 12 август 1955 | 80 |
Катя Ман | 24 юли 1883 | 25 април 1980 | 96 |
Ерика | 9 ноември 1905 | 27 август 1969 | 63 |
Клаус | 18 ноември 1906 | 21 май 1949 | 42 |
Голо | 29 март 1909 | 7 април 1994 | 84 |
Моника | 7 юни 1910 | 17 март 1992 | 81 |
Елизабет | 24 април 1918 | 8 февруари 2002 | 83 |
Михаел | 21 април 1919 | 1 януари 1977 | 57 |
През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература. Двамата с Катя заминават за Стокхолм, където писателят приема от ръката на шведския крал наградата.
През следващата година в есето си „Очерк за моя живот“ той ще напише:
„Дължа безкрайна благодарност на жената, която вече почти двайсет и пет години споделя всичко в моя живот, който не зная как щеше да протече, ако не беше умната, смела и нежно-енергична подкрепа на изключителната ми спътница.“
Катя Ман съпровожда мъжа си навсякъде в неговите странствания, лекционни пътувания и преселения. Съпровожда го и по пътя на емиграцията, която започва през 1933 година с възхода на националсоциализма в Германия и пет години по-късно ги отвежда в Съединените щати. Там семейството на писателя остава до 1952 г., когато в страната се развихря официален антикомунизъм и така нареченият „лов на вещици“.
След края на Втората световна война Томас Ман не се завръща в Германия, защото там го посрещат с неприязън, отправят му обвинения и упреци едва ли не от всички страни – левите сили го укоряват заради недостатъчната политизираност на творчеството му, десните го смятат за прекалено демократичен. Семейството се установяват в Швейцария – в Килхберг на Цюрихското езеро и остава там до края.
Близо двадесет години след смъртта на Томас Ман, вече деветдесетгодишна, Катя Ман публикува книгата си със спомени „Моите неписани мемоари“[1] (1974). Тук тя обглежда съвместния им живот, припомня си важни и маловажни случки и събития, разговори и стълкновения с приятели и врагове. Катя Ман разсъждава за смисъла на своя живот, останал малко „в сянка“, но изпълнен с напрежение и богат на преживявания. За седемдесетия рожден ден на съпругата си Томас Ман, вече жив класик на модерната немска литература, с уважение и любов е изрекъл: „Ние ще останем заедно, ръка за ръка, дори, в царството на сенките. Ако на моето творчество, есенцията на живота ми, е отсъдена посмъртна слава, с мене, до мене ще живее и тя. Докато хората си спомнят за мене, ще си спомнят и за нея. Ако потомците кажат добра дума за мене, тя ще се отнася същевременно и за нея.“
|