Константи Галчински Konstanty Ildefons Gałczyński | |
полски поет | |
Портрет на Константи Илдефонс Галчински, 1947 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 декември 1953 г.
|
Погребан | Военно гробище в Повонзки, Варшава, Полша |
Националност | Полша |
Работил | дипломат, писател, преводач, драматург |
Литература | |
Псевдоним | Каракулямбро |
Семейство | |
Баща | Константи Галчински |
Майка | Ванда Цецилия Лопушинска |
Съпруга | Наталия Авалишвили-Галчинска |
Деца | Кира Галчинска; Константи Илдефонс Галчински |
Уебсайт | www.kigalczynski.pl |
Константи Галчински в Общомедия |
Конста̀нти Илдѐфонс Галчѝнски (на полски: Konstanty Ildefons Gałczyński) – псевдоним „Karakuliambro” (роден на 23 януари 1905 г. във Варшава, умира на 6 декември 1953 г. във Варшава) е полски поет лирик и сатирик. Поезията му е пропита с фантастика и народна гротеска.[1]
Най-известен с цикъла си гротескни сатирични миниатюри, обединени под наслов Театър „Зелена гъска“, където се появяват фигурите на Магарето Профирион, Херменегилда Кочубинска или Зелена гъска.
Син на Константи и Ванда Галчински. Семейството живее на първия етаж на незапазена до днес къща на ул. „Товарова“ 54 във Варшава. В началото на Първата световна война родителите му се преместват в Москва (1914 – 1918), където Галчински започва да учи в полското училище. Завършва гимназия във Варшава. Следва класическа и английска филология във Варшавския университет, където защитава дипломна работа върху творчеството на несъществуващия английски поет от XIX в. Морис Гордън Чийтс (през целия си живот се отличава с необикновен артистизъм, склонност към маскаради и псевдоними).
Дебютира през 1923 г. Става част от групата Квадрига, принадлежи към столичната бохема. През 1930 г. се жени за Наталия Авалишвили и отначало живее с жена си в Берлин (1931 – 1933), където работи като културно аташе към посолството на Полша, а след това във Вилнюс (1934 – 1936). Във Вилнюс се ражда дъщеря му Кира, това е и градът, оставил най-дълбока следа в лириката му. Става близък на националистическото движение, публикува в дясното списание Prosto z mostu. Мобилизиран след окупацията на Полша от Съветския съюз, взима участие в септемврийската кампания. Попада в съветски плен, а след това в германски плен. Периода на окупация прекарва в германски лагер за военнопленници. По време на окупацията негови творби излизат в антологията „Werble wolności“ и „Słowo prawdziwe“. След войната за кратко (1945-1946) живее в Брюксел и Париж, през 1946 г. се ражда синът му, също Константи Илдефонс. Завръща се в Полша през 1946 г. и заживява в Краков. През 1948 г. и 1949 г. живее в Шчечин, където заедно с Хелена Курциуш и Йежи Анджейевски основават Klub 13 Muz.
На 3 юни 1949 г. претърпява сърдечен удар. Взето е решение за лечение във Варшава. След лечението оставя жилището в Шчечин и за постоянно се премества във Варшава.
Сътрудничи си със седмичниците „Bluszcz“, „Prosto z Mostu“ (преди войната), а след завръщането си в страната с „Przekrój” и „Tygodnik Powszechny“. Много от неговите следвоенни творби са написани в соцреалистично звучене. През 1950 г. сам става обект на идеологични борби – неговото творчество става обект на критика от страна на Адам Важик на Конгреса на полските писатели, като е упрекнат в буржоазност.
През 1950-1953 г. е свързан с лесничейската сграда в местността Пране над езерото Нидзке, където написва много творби. Понастоящем там се намира и неговият музей.
Умира на 6 декември 1953 г. на 48-годишна възраст, в резултат от третия си инфаркт.
Галчински е прототип на Делта или Трубадурът, героя на Чеслав Милош в книгата му „Поробеният разум“ (1953).
Най-известният му роман е „Порфирион Магаренцето, или Клубът на крадците на свещени вещи“ – 1929 г.
Превежда Шекспир, Шилер, пише лирика. По много от стиховете му е създадена музика. Негови творби са включени в антологии на полската поезия в България.
|