Културата на Унгария варира в зависимост от частта на Унгария, от столицата Будапеща на река Дунав до Големите равнини, граничещи с Украйна. Унгария има богата традиция на народните занаяти, например бродерия, украсена керамика и дърворезба. Унгарската музика варира от рапсодиите на Ференц Лист и народната музика до съвременните песни, повлияни от народната музика и ромската музика. Унгария има богата и разнообразна литература с много поети и писатели, въпреки че много от тях не са известни в чужбина поради ограниченото разпространение на унгарския език.
Музиката на Унгария е популярна по света с фолклорните си образци и с творбите на композитори като Ференц Лист, Бела Барток и Золтан Кодай.
Някои съвременни унгарски автори стават особено популярни в Германия и Италия. На първо място това са Шандор Мараи, Петер Естерхази, Петер Надаш и Имре Кертес.
Първият унгарски филм, спечелил Оскар за най-добър чуждестранен филм, е „Мефисто“ през 1982 г., режисиран от Ищван Сабо.
В Унгария се намира най-голямата синагога в Европа, Голямата синагога на Будапеща. В Унгария е и третата по големина църква в Европа, базиликата в Естергом, както и второто по големина абатство в света, абатството Панонхалма. В Печ се намира най-големият некропол от ранното християнство извън Италия.
В Гьодьольо се намира вторият по големина бароков дворец в света.
В Унгария, по-голямата част от детските градини и училищата са държавна собственост, но съществуват частни и управлявани от църквата. Детските градини обикновено се посещават от 3- до 6- годишна възраст на детето. Образованието започва от учебната година, в която детето навършва 7-годишна възраст.
Продължителността на основното училище е 8 години, след което учениците имат възможност да продължат обучението си в техникум или професионална гимназия. Най-често това е 4-годишен период, но се срещат и гимназии, в които обучението е 8- и 6-годишно, в зависимост от това дали децата се записват в нея след завършен 4 или 6 клас.
Списък с имената на носителите на Нобелова награда в обратен хронологически ред[1].
Име | Година | Област | Вид на Нобеловата награда |
---|---|---|---|
Имре Кертес | 2002 | Литература | Нобелова награда за литература |
Дьорд Олах | 1994 | Химията на карбонокатионите | Нобелова награда за химия |
Янош Харшани | 1994 | Некооперативните игри | Нобелова награда за икономика |
Денис Габор | 1971 | Метода на холографията | Нобелова награда за физика |
Йеньо Вигнер | 1963 | За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици | Нобелова награда за физика |
Дьорд Бекеши | 1961 | Физическия механизъм на дразненията възникващи в ушната мида | Нобелова награда за медицина |
Дьорд Хевеши | 1943 | Използването на изотопи като индикатори на химическите процеси | Нобелова награда за химия |
Алберт Сент-Дьорди | 1937 | Биологическо окисление и откриване на витамин С и катализата на фумарната киселина | Нобелова награда за медицина |
Роберт Барани | 1914 | Физиология и патология на вестибуларния апарат | Нобелова награда за медицина |
Филип Ленард | 1905 | Изследване на естеството и свойствата на катодните лъчи | Нобелова награда за физика |