Махмуд Даруиш (на арабски: محمود درويش) е палестинскипоет, писател и журналист, получава множество награди за своето творчество. Считан е за национален поет на Палестина[1].
Роден е на 13 март1942 г. е в несъществуващото село Баруа, Северна Палестина, в семейството на земевладелец. През 1948 г., с първата бежанска вълна, семейството му се преселва в Ливан. През 1950 г. се завръща в Палестина и завършва средно образование. След това работи като журналист в Хайфа. През 1961 г. става член на комунистическата партия в Израел и редактира вестник „Ал Итихад“. Няколко пъти попада в затвора – през 1961, 1965 и 1967 г. Учи в Московския държавен университет през 1970 г. След това е журналист в египетския вестник „Ал Ахрам“. В Бейрут издава списание „Палестински проблеми“. По-късно живее в Кипър, Йордания, Тунис и Париж. От 1973 г. е член на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина, за това му е забранено да живее в Израел. Автор е на текста на химна на организацията. Председател е на Съюза на палестинските писатели. Автор е на текста на Декларацията за независимост на Палестина от 1988 г. Пише речите на Ясер Арафат. Противопоставя се на Споразумението от Осло и подава оставка. От 1996 г. живее в Рамала, където създава и ръководи списание „Ал Кармел“.
Почива на 9 август2008 г. в Хюстън[2]. Тленните му останки са пренесени от САЩ през Йордания в Рамала, където е погребан с държавни почести, като ковчегът му е обвит с националното знаме на Палестина[3].
Първият си сборник със стихове публикува през 1960 г. Поезията и прозата на Махмуд Даруиш е преведена на 35 езика[2]. На български език творчеството му се превежда от Мая Ценова и Азиз Шакир-Таш.