Мбея | |
— Град — | |
![]() Мбея | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Мбея |
Надм. височина | 1700 m |
Население | 352 511 (2009 г.) души |
Мбея в Общомедия |
Мбея (на английски и на суахили: Mbeya) е петият по големина град в Танзания, разположен в югозападната част на страната между езерата Малави и Руква.[1] След обявяването на независимостта на страната, градът става административен център на новосъздадения едноименен регион.[2] Простира се в тясна долина между склоновете на планините Лолеза, едноименната Мбея и Мпорото, а надморската височина се увеличава от 1600 до 2400 m.[1] Центърът му се намира на 1700 m над морското ниво.[3][4] Мбея е първият голям град, който се достига при влизането в страната от Замбия,[1] разположен на 114 km от границата.[5]
Зоната на града обхваща площ от 222 km2, от които 46,4% са селскостопански земи, а останалите съдържат градска територия, терени на горското стопанство, долини и планински вериги.[1] Почвите около него са плодородни и имат вулканичен произход.[6]
Градът е с добри перспективи за развитие поради наличието на качествени пътища, железопътни линии, летище, телекомуникационни връзки и надеждна доставка на вода и електрическа енергия от електроцентралата в Кидату, регион Иринга. Функциите на града като регионален център дават допълнителни преимущества в полза на икономическото му развитие. Основните области за нови инвестиции са ориентирани към индустриалното развитие, туризмът и изграждането на жилищни комплекси, търговски центрове и услуги.[7]
Климатът е умерен и с достатъчно валежи. Средната годишна температура е 25 °C, средната минимална – 11 °C, а средната максимална – 28 °C.[1] Температурите в района варират между -6 °C в планините до 27 °C в низината. Средните годишни валежи са 1200 mm.[6] Дъждовният сезон е от ноември до май, когато е сравнително студено и мъгливо. Най-приятно е времето между юни и октомври, когато е сухо и топло.[2][4]
Според последното официално преброяване от август 2002 г. населението на града възлиза на 266 422 жители, от които 47,5% са мъже, а 52,5% – жени. Общият брой на домакинствата е 64 179. Средният прираст на населението е 4,0% годишно и е по-голям в сравнение със средния за страната от 2,9%. Предполага се, че през 2009 година броят на населението в града е достигнал приблизително до 352 511 души,[1] а по други данни – до 400 000.[8] За 2004 г. градът се нарежда на пето място в Танзания по брой на населението.[9]
Населението на Мбея е смесено, тук живеят хора с различен етнически произход, но преобладаващи са племенните групи сафуа (уасафуа) и накюзия (уанакюзия).[1] Двете групи са антагонистично настроени една спрямо друга, което рефлектира и върху политическия живот в града.[10] Освен тях в града има още представители на племената ндали и бунгу,[4] както и на някои, пристигнали тук от съседния регион Иринга като бена, хехе и кинга.[11]
Сред всички градове в Танзания Мбея е този, в който се изповядват най-много и различни видове религии.[4] Основното вероизповедание в града е християнството, представено от Римокатолическата, Моравската и Лутеранската църкви. Съществуват многобройни малки християнски деноминации, някои от които имат не повече от 100 последователи. Малка част от населението изповядва ислям, а заселилите се тук индуси – индуизъм.[10]
Град Мбея е разделен на два големи градски района – Июнга и Сисимба с общо 36 квартала в състава си – 21 в първия и 15 във втория.[1]
През 1905 г. на територията близо до съвременния град Мбея са открити златни залежи. Разработването им става причина за появата на града, чието строителство започва през 1920 г.[2][4] Постепенно добивите на злато намаляват и през 1950 г. мината е изоставена.[6] Въпреки това, последните международни проучвания на пет лицензирани обекти от 150 km2 площ в близост до град Makongolosi, на север от старите златни полета край Лупа, доказват, че все още има значителни залежи от злато, сребро, мед и диаманти.[5]
Това е един от малкото градове в Танзания, богат на водни ресурси. През агломерацията протичат осем реки – Сисимба, Нзоуе, Имета, Хамзя, Мфуизимо, Симба, Нкуанана и Нсалага. Последните две се вливат в река Руаха, а останалите 6 – в река Сонгуе, която стига до езерото Руква.[1]
В Мбея няма изградени високи сгради, тъй като е разположен в сеизмична зона.[11] В града функционират и предлагат финансови услуги седем търговски банки и клон на Националната банка на Танзания (BOT). Това са Националната търговска банка (NBC), Националната банка за микрофинансиране (NMB), Exim Bank, StanBic Bank, Barclays Bank, Пощенска банка и Automated Teller CRDB Bank. Банкоматите работят 24 часа.[12]
В града има клон на Върховния съд на Танзания, регионален съд и градски съд. Функционира една градска библиотека, друга библиотека към Националната банка на Танзания и малки библиотеки в колежите и училищата.[10] Има достатъчно хотели, регионални полицейски управления, както и няколко бензиностанции.[4]
През 1997 г. в града са открити две казина с оборудване, внесено от Лас Вегас. В Мбея има един китайски ресторант, открит през 2000 г.,[3] индийски ресторант „Baba Kubwa“ и многобройни ресторанти с преобладаваща местна кухня.[2]
В центъра на Мбея, в средата на кръговото движение е изграден паметник на дружбата между Танзания и Япония. Представлява носорог, издигнат върху невисок двоен постамент.[3]
Всяка година през месец август в Мбея се провежда зонален селскостопански панаир. Градът разполага с голяма изложбена площ, която може да се използва и за други цели. Успоредно с това Мбея предлага и помещения за конференции с малка публика. По принцип в Южната планинска зона липсва център за международни конференции за голяма аудитория.[12]
В Мбея работят четири болници – две държавни и две частни, 4 държавни здравни центъра и два, собственост на религиозни общности. Амбулаториите са общо 32 – 12 държавни, 18 частни и 2 на религиозни организации.[12] Регионалната болница в Мбея е с 450 легла и обслужва целия едноименен регион. Един от проблемите на здравеопазването е недостига на лекари и обучен медицински персонал.[2] Градът заема едно от първите места в Танзания по заболявания от СПИН. Това се дължи на средищното му положение на пътищата към Замбия и Малави.[10]
Градът разполага с всички нива на обучение, от детски градини до висши учебни заведения. В общината има 47 държавни начални училища и 2 частни. Общият брой на учениците в тях за 1998 г. е 36 467. Средните училища са 11 – три държавни и 8 частни. За разлика от много други градове в Танзания, тук има излишък от чинове, но не достигат класните стаи и жилищата за учители.[10] Във всички училища се преподава на суахили, а в по-късен етап се изучава и английски език.[8]
Туристическата индустрия на Мбея също е в процес на растеж, тъй като правителството инвестира сериозни суми в развитието на нови паркове, горски курорти и маршрути, за да привлече максимален брой туристи.[8] Градът е транзитен пункт за посещение на туристическите атракции в южните планини на Танзания. Към тях спадат плажовете край Матема по бреговете на езерото Малави, естественият мост над река Киуира при Игогуе, горещите извори в равнината Усангу, водопадите Kaporogwe в област Рунгуе и много други. Оттук се достига до планинските върхове Мбея (2826 m) и Лолеза (2656 m).[12] Хълмистият и горист район около Мбея е наречен „Шотландия на Африка“.[2]
Икономическата стабилност на Мбея се основава на развитието на селското стопанство, което произвежда големи количество царевица, ориз и картофи.[1] В околностите са организирани и функционират много добре плантации за какао и чай и се отглеждат банани и кокосови орехи. Експортът на част от тези стоки носи добри приходи на населението.[22] Добре организираната транспортна система на града осигурява лесен достъп до съседните пазари в Танзания,[1] където от града се изнасят големи количества царевица. Животновъдството е добре развито с преобладаващо отглеждане на млекодайни говеда.[2][4]
Основните икономически дейности включват търговия на едро и дребно, земеделие и животновъдство и в доста по-малък мащаб промишлено производство, предоставяне на услуги и административно обслужване.[1] Добре развита е и миннодобивната индустрия, която носи допълнителни приходи от износ в други страни. В региона се добиват въглища, злато, желязна руда и скъпоценни камъни.[23] Мбея успява да изнася голямо количество стоки за европейските пазари, главно тютюн, чай, кафе и бамбук, които носят отлични приходи в чуждестранна валута.[8]
Смята се, че 33,3% от жителите на града са заети в селското стопанство, 21% – в публичния сектор, 2,3% работят вкъщи и 43,4% са ангажирани в неформалния сектор, включващ производство, търговия на дребно и продажба на земеделски култури. Годишните приходи на глава от населението възлизат на 675 000 танзанийски шилинга, което е равно на 675 щатски долара и е малко по-високо от международно приетата граница на бедност от 600 долара годишно.[1]
В града съществува разнообразие от индустриални предприятия. Тук са работели заводи за плочки, сапуни, за млечни произведения, дървопреработващи предприятия. След проведената приватизация, нито един от споменатите сектори не успява да оцелее и изброените предприятия вече не са в експлоатация. Насърчаването на развитието на частния сектор от страна на правителството в изграждане на конкурентоспособна икономика довежда до създаването на нови предприятия като тези на компаниите Кока-Кола и Пепси-Кола, завод за мраморни плочки Marmo, хлебозавод Furaha и фабриката за производство на бира „Мбея“.[12] Работят още циментов завод, фабрика за обработка и пакетиране на кафе и няколко предприятия за обработка и пакетиране на чай.[10] Създават се и разпръснати из целия град малки и средни частни предприятия, главно от хранително-вкусовата и преработвателната промишленост. Произвеждат се вино, олио и други хранителни стоки. Олиото се приготвя от слънчоглед и в тази сфера работят около 10 малки фирми. В града има 31 дребномащабни предприятия за обработка на ориз, произвеждащи качествена продукция, от която около 75% се консумира в самия град.[12]
Работят и 9 кланици – 6 за едър рогат добитък и три за прасета. За 2008 г. продукцията на мляко е 542 хиляди литра, на яйца – 572 948 кори, говеждо месо – 468 520 kg, козе месо – 1920 kg, овче – 170 kg и свинско – 149 940 kg.[12]
За 2005 г. земеделското производство на града дава следните количества:[12])
Картофи – 29 460 тона
Царевица – 11 582 тона
Домати – 4528 тона
Зеленчуци – 1353 тона
Бобови култури – 851 тона
Жито – 474 тона
Грах – 115 тона
Кафе – 82 тона
Като се има предвид богатството на ресурсите и поддържаните услуги в града, се отчита сериозен потенциал за развитие на различни производства, особено при ползване на селскостопанската продукция в региона. Съществуващата транспортна система, телекомуникационните мрежи и наличните финансови услуги могат ефективно да се използват за подкрепа на индустриализацията в града. За нея най-подходящи са следните инвестиционни възможности, за развитието на които градската управа полага сериозни усилия:[12]
Обработка на кафе и ориз
Консервиране на зеленчуци и плодове
Предприятия за преработка на мляко и производство на млечни продукти
Производство на земеделско оборудване и консумативи
Производство на земеделски инвентар
Производство на сапун и перилни препарати
Производство на керамика и обработка на мрамор
Производство на дунапренови матраци
Град Мбея е свързан към националната електроснабдителна мрежа с най-близък източник водноелектрическата централа Китаду. Нуждите на града възлизат на 17,3 MW и въпреки наличието на генератори, макар и рядко има прекъсвания на тока, особено през сухия сезон.[12]
Мбея е разположена както на магистралата TANZAM, така и на железопътната линия TAZARA, свързваща Танзания с Южна Африка. Това прави града един от най-важните и натоварени входни и изходни пунктове в страната.[1]
Край града минава магистралата TANZAM (Танзания-Замбия), която го свързва с Дар ес Салаам и държавите в южната част на Африка – Замбия, Зимбабве, Ботсуана, Ангола и РЮА. Главни пътища водят на север към град Иринга и на юг към Сонгея. Не са изпълнени с качествена пътна настилка, но са проходими през цялата година.[12]
Пътищата в града са със следните видове настилки:
Покрити с чакъл – 62,98 km
Трошенокаменна настилка – 65 km
Без настилка – 229,75 km
В градската агломерация са изградени 59 моста над осемте реки, преминаващи през нея.[12] Няколко пъти дневно има осигурен транспорт до Дар ес Салаам и Иринга. Организирана е и редовна връзка с Kyela близо до границата с Малави и до град Tunduma на границата със Замбия. Автобусният транспорт до всеки от тези два града отнема от два до три часа.[24]
Внесени са на старо японски автобуси, които се ползват за обслужване на вътрешноградския транспорт.[3] Броят на леките коли на глава от населението е приблизително равен на средния за страната, а велосипедите са сравнително малко.[10]
През Мбея преминава железопътната линия Танзания-Замбия (TAZARA). Връзката между двете държави се осъществява през граничната линия Тундума (Танзания)-Наконде (Замбия). През града се транспортират стоки и хора към Замбия, Бурунди, Руанда и Демократична република Конго. Железопътната гара в Мбея е сравнително модерна, построена от китайска фирма след обявяване на независимостта на страната.[12]
На 5 km от града съществува малко летище само с една писта, което обслужва маломерни самолети, но няма организиран редовен въздушен транспорт.[12][24] На 22 km южно от града се изгражда новото летище Songoy, което ще бъде петото международно летище в страната.[24] Предвидена е асфалтирана писта с дължина 3300 m и ширина 45 m. Изгражда се и писта за рулиране с размери 150х30 m. Терминалът за заминаващи пътници е с площ 1000 m2, а за пристигащите – с 800 m2. Предвидени са контролна кула, център за борба с пожарите, доставка на питейна вода, канализационна мрежи, структури за отвеждане на водата при бури.[25] Разчита се, че новото летище ще помогне Мбея да се превърне в изходен пункт към по-слабо посещаваната Западна Танзания,[24] както и ще стимулира инвестициите в селското стопанство, особено в култури като чай, кафе, памук, какао и тютюн.[23]
Мбея има една от най-добрите инфраструктури в Танзания.[1] В града функционират държавни и частни частни телекомуникационни услуги, водеща от които е Tanzania Telecommunication Company Limited (TTCL), покриваща по-голямата част от територията му. Други частни доставчици на услугата са ZANTEL, Vodacom, Zain и TIGO. Телекомуникационните връзки са задоволителни и градът се радва на най-новите продукти на комуникация под формата на мобилни телефони и интернет кафенета.[12] Първото интернет кафе е открито в Мбея през 2001 г.[3]
От Мбея излъчват местно радио и телевизионна станция (MTV), които са със смесена собственост, държавна и частна. Други доставчици на радио и телевизионни услуги са радио „Свободна Африка“, Radio One, ITV, TBC1 и Star TV.[12]
В града има три активни политически партии – НКК, NCCR-Mageuzi и CHADEMA. Останалите съществуващи партии са съвсем слабо застъпени сред избирателите. Главните ключови проблеми, залегнали в платформите на трите основни политически партии са:[10]
Водоснабдяването на града се извършва от 10 водоизточника, всички намиращи се в рамките на града. Общият им капацитет е 30 000 m3/ден.[12] Нуждите на градското население от вода възлизат на 35 000 m3/ден, а доставяното количество е 32 500 m3 дневно. Очаква се населението на града да достигне 500 000 души до 2017 г. Тогава необходимостта от водоснабдяване ще нарасне на 49 000 m3/ден, което означава, че съвсем скоро ще са необходими допълнителни водоизточници. Наличните потенциални източници на вода (развити и неразвити) имат капацитет от 50 000 m3/ден, което е напълно достатъчно за покриване нуждите на населението и след 2017 г.[26]
Канализационната система е недостатъчна, защото обслужва само 50% от сградите в централната част на града и 10% от целия град. На останалите места няма изградена мрежа и домакинствата ползват септични ями.[12] Дължината на канализационната система е малко над 47 km, а капацитетът на басейна в пречиствателната станция е 4500 m3/ден. Въпреки относително дългата мрежа, канализационните връзки са само 177.[26]
Общинският съвет на Мбея е успял да развие ефективна и устойчива система за изхвърляне на отпадъци, които възлизат на 18 тона дневно. Въпреки това тя е недостатъчна за бързо разрастващия се град. Специализираните камиони, с които разполага градът, успяват да извозят максимум до 13 тона на ден.[23] Недостигът на специализирани превозни средства и неконтролируемото нарстване на населението са едни от причините за неуспеха при извозването на твърди битови и промишлени отпадъци. Обемът на твърдите отпадъци, превозването и компостирането им е сериозен проблем за града.[12]
![]() |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
|