Партия на европейските социалисти

Партия на европейските социалисти
Party of European Socialists
АбревиатураПЕС
Ръководител(и)Стефан Льовен
Основана10 ноември 1992 г.
СедалищеБрюксел, Белгия
Членове19 души[1][2] (31 декември 2022)
Младежка организацияМлади европейски социалисти
Член наПрогресивен алианс
Социалистически интернационал
Идеологиясоциалдемокрация
Демократичен социализъм
Полит. позицияцентър-ляво
Група в ЕППрогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове     Червен
Европейски парламент
145 / 705
Сайтwww.pes.org
Партия на европейските социалисти в Общомедия

Партията на европейските социалисти (ПЕС) е лявоцентристка европартия, обединяваща социалдемократически партии, главно от страните на Европейския съюз[3]. Националните партии от ПЕС членуват и в Социалистическия интернационал (международна организация, обединяваща политически партии със социалистически и социалдемократически възгледи от повечето страни по света). ПЕС е основана през 1992 година въз основа на съществуваща от 70-те години Kонфедерация на европейски социалдемократически партии.

Историята на Групата на Европейските социалисти може да се проследи до 1950 година, когато Социалистическия интернационал участва в обсъжданията на плана на Робер Шуман за Европейска общност за въглища и стомана. През 60-те години Европейската парламентарна асамблея се преименува на Европейски парламент. Правят се първите опити да се създаде обща Европейска социалистическа програма на Европейските социалистически партии в Европейската общност.

През 1973 г. когато е извършено първото присъединяване на Дания, Ирландия и Великобритания към Европейския съюз, е организиран разширен Конгрес на Социалистите в Бон, който приема резолюция върху социалната политика в Европейската общност и се създава Конфедерация на социалистическите партии в Европейската общност. Резолюцията върху социалната политика подчертава няколко политически приоритета: правото на справедлива работа; повече демокрация и равенство в европейската икономика. Създаването на Конфедерацията на социалистическите партии в Европейската общност цели да се засили сътрудничеството между партиите членки.

През 1980 г. Конгресът в Люксембург одобрява първия статут на Конфедерацията на социалистическите партии.

По-важни конгреси на партията

[редактиране | редактиране на кода]

Конгрес, проведен в Люксембург през 1984 г., приема общ социалистически манифест за предстоящите европейски избори. Манифестът предлага разрешаване на икономическата криза чрез обвързване на индустриалната продукция, защитата на важни социални предимства и на борбата за по-добър стандарт на живот. Предложенията са:

- Координация на държавните инвестиции и монетарни политики в Европейския съюз;

- Обща индустриална и научна политика;

- Обща политика за опазването на околната среда;

- Реформа на общата земеделска политика, целяща премахването на свръх производството;

- Структурните политики на Европейския съюз да подпомагат селското развитие и да се увеличи помощта на Европейския съюз за развиващите се страни;

- Обща рамка на Европейската външна политика и на политиката на отбрана;

- Разширяване на Европейския съюз и институционални реформи, засилващи ролята на Европейския парламент.

Шестнадесетият Конгрес на Конфедерацията на социалистическите партии в Европейската общност през 1989 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Шестнадесетият Конгрес на Конфедерацията на социалистическите партии в Европейската общност през 1989 г. приема общ социалистически манифест за европейските избори. Седемте основни цели на манифеста за европейските избори през 1989 г. са:

- обединена Европа с общ вътрешен пазар;

- просперираща Европа с координирани икономически политики;

- плурализъм и борба срещу безработицата;

- демократична Общност с високи социални стандарт;

- защита на околната среда;

- засилване на влиянието на Европейския Парламент;

- по-отговорна роля на Европа в областта на външната политика и политиката на отбраната.

Конгрес проведен в Берлин след падането на Берлинската стена

[редактиране | редактиране на кода]

На конгреса, проведен се приемат мерки за реформиране на Конфедерацията на социалистическите партии. Сред промените са:

- нови преговори за статута;

- засилено сътрудничество с партиите от Централна и Източна Европа;

- по-ефективен Секретариат и засилване на ролята на срещите на партийните лидери.

Съвременна история

[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. след приемането на договора от Маастрихт, който налага рамката за политически партии на европейско ниво, Конфедерацията се трансформира в Партия на европейските социалисти.

На своя първи конгрес Партията на Европейските социалисти приема Декларацията от Хага, която е представена като програма от десет точки за бъдещата работа на Партията. Програмата подчертава традиционните и новите социалистически ценности, като общи стратегии за заетост, икономическо и социално сближаване, опазване на околната среда, демокрация и толерантност. Предложенията за налагане на обща външна и вътрешна политика са преразгледани и доразработени.

По-късно същата година е оповестен първият манифест на Партията на европейските социалисти. Документът се базира на Програма за действие в седем области:

- създаване на работни места и същевременно насърчаване на социалното сближаване;

- популяризиране на равенството между половете;

- защита на околната среда и потребителите;

- създаване на мир и сигурност чрез взаимно сътрудничество;

- регулиране на имиграцията и същевременно обезсърчаване на расизма;

- борба с организираната престъпност и усилия за демократизация.

Форумът „Прогресивни Глобални проекти“

[редактиране | редактиране на кода]

Той представлява съвместна инициатива на Партията на европейските социалисти, Парламентарната Група на ПЕС и Социалистическия интернационал. Срещата се провежда в Европейския парламент в Брюксел през 2003 г. Главната цел на този форум е овладяване на бързото развитие на глобализацията в полза на всички хора, давайки на Глобалната общност място за срещи и контакти, чрез които всички политически и неполитически сили да успеят да споделят идеи и опит. Форумът се занимава с 18 глобални основни проблема: Целите на хилядолетието на ООН; Повече и по-добра работа; Търговия и бедност; Бедност, околна среда и природни ресурси; Борбата със СПИН, Oбразование, наука и технологии; По-голяма глобална сигурност, Международна миграция, Културни противоречия, Човешки права и Демокрация, Общи обществени блага, Общи финанси, Реформа на ООН, Реформа на Международния валутен фонд и Световната банка; Регионална интеграция, Европа в света; Обща социална отговорност и Младежта и глобалния прогрес.

През 2005 г. 12 страни одобряват Проектът за Конституция. Гласоподавателите в Холандия и Франция обаче гласуват „против“ на референдумите с двете страни. Въпреки множеството причини за този вот „против“ Конституцията, представителите на Групата на социалистите, съвместно с други европейски ръководители, признават необходимостта от един по-добър диалог с хората от цяла Европа като потвърждение, че каквито и следващи стъпки да се предприемат за развитието на Европейската общност, това трябва да става в тясно сътрудничество с всички граждани.

Председателят на Групата на социалистите Мартин Шулц призовава председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо да съдейства по-активно за ратификацията на текста на Конституцията, от който ЕС се нуждае, за да посрещне предизвикателствата на разширяването, както и очакванията на своите граждани. Мартин Шулц заявява: „Обикновеният европейски гражданин, мъж или жена, се нуждае от по-ефективен, по-социален, по-прозрачен и по-функционален Европейски съюз. Те желаят по-добро законодателство и администрация и искат справедливо разпределяне на задачите между ЕС и страните членки. В резултат на това всички ние се нуждаем от Конституцията и ще работим за нейната ратификация.“

Позиции застъпвани от ПЕС

[редактиране | редактиране на кода]

В сферата на услугите, социалистите в Европа застъпват позиция за силен растеж и повече работни места, като в същото време се осигурява реална защита от нелоялна конкуренция, причинена от различия в заплащането и социалното осигуряване. Достъпът до висококачествени обществени услуги е ключов политически въпрос. Добри училища и болници, питейна вода, сигурен и надежден транспорт и енергия, например, фигурират в повечето дефиниции за качеството на живот.

Прогресивният алианс на социалистите и демократите е политическа група в Европейския парламент със социалдемократическа ориентация. Тя е основана през 1953 година, като оттогава използва няколко различни имена: Група на социалистите, Социалистическа група и Група на Партията на европейските социалисти. Тя е най-голямата парламентарна група до 1999 година, а оттогава насам тя е на второ място след групата на Европейската народна партия. Към момента тя наброява 190 души. Повечето от тях са от членове на Партията на европейските социалисти, но има и представители на няколко други партии. Групата има силно влияние по всички въпроси, които се обсъждат в ЕС, поради своята многобройност. От 2018 година председател на групата е Удо Булман от Германската социалдемократическа партия.

Държава Партия Места в ЕП На национално ниво
 Австрия Социалдемократическа партия на Австрия 5 Опозиция
 Белгия Социалистическа партия 3 Опозиция
Социалистическа партия - различни 1 Опозиция
 България Българска социалистическа партия 4 Опозиция
Български социалдемократи 0 Опозиция
 Великобритания Лейбъристка партия 20 Опозиция
Социалдемократическа и лейбъристка партия 0 Опозиция
 Германия Германска социалдемократическа партия 27 Второстепенна партия в правителството
 Гърция Общогръцко социалистическо движение 2 Опозиция
 Дания Социалдемократи 3 Опозиция
 Естония Социалдемократическа партия 1 В коалиция
 Ирландия Лейбъристка партия 0 Опозиция
 Испания Испанска социалистическа работническа партия 14 Управляваща
 Италия Демократическа партия (Италия) 26 Опозиция
Италианска социалистическа партия (2007) 0 Опозиция
 Кипър Движение за социална демокрация 2 Опозиция
 Латвия Социалдемократическа партия „Хармония“ 1 Опозиция
 Литва Литовска социалдемократическа партия 2 Опозиция
 Люксембург Люксембургска социалистическа работническа партия 1 Второстепенна партия в правителството
 Малта Лейбъристка партия 3 Управляваща
 Молдова Демократическа партия на Молдова В коалиция
 Нидерландия Партия на труда 3 Опозиция
 Норвегия Работническа партия Опозиция
 Полша Съюз на демократичната левица 4 Опозиция
Съюз на труда 1 Опозиция
 Португалия Социалистическа партия 8 Управляваща
 Румъния Социалдемократическа партия 16 Водеща партия в правителството
 Словакия Посока - социална демокрация 4 Управляваща
 Словения Социални демократи 1 В коалиция
 Унгария Унгарска социалистическа партия 4 Опозиция
Унгарска социалдемократическа партия 0 Опозиция
 Финландия Финландска социалдемократическа партия 2 Опозиция
 Франция Социалистическа партия 10 Опозиция
 Хърватия Социалдемократическа партия на Хърватия 2 Опозиция
 Чехия Чешка социалдемократическа партия 4 Второстепенна партия в правителството
 Швеция Шведска социалдемократическа работническа партия 5 Управляваща
Председател Държава Национална партия Мандат
1. Вили Клаас  Белгия Социалистическа партия ноември 1992 октомври 1994
2. Рудолф Шарпинг  Германия Германска социалдемократическа партия март 1995 май 2001
3. Робин Кук  Великобритания Лейбъристка партия май 2001 24 април 2004
4. Поул Нюруп Расмусен  Дания Социалдемократи 24 април 2004 24 ноември 2011
5. Сергей Станишев (временен)  България Българска социалистическа партия 24 ноември 2011 28 септември 2012
6. Сергей Станишев  България Българска социалистическа партия 28 септември 2012 15 октомври 2022
7. Стефан Льовен  Швеция Социалдемократическа партия 15 октомври 2022 действащ

Българската следа в ПЕС

[редактиране | редактиране на кода]

На 19 май 2005 г. Българската социалистическа партия е приета, като временна членка, от 8 декември 2006 г. е приета като редовна. Председателят на Българската социалистическа партия Сергей Станишев е избран за временен председател на ПЕС на 24 ноември 2011 до редовния конгрес на партията през есента на 2012. Тогава той е избран за редовен председател, като измества от поста дългогодишния председател Пол Нируп Расмусен.

При изборите за Европейски парламент в България през 2009 Българската социалистическа партия, която е член на ПЕС и Социалистически интернационал, се класират втора със 18,5% от народните гласове и спечелват 4 от общо 17те квоти за евродепутати.

Избрани са Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Евгени Кирилов.

  1. www.europarl.europa.eu // Посетен на 25 юли 2024 г.
  2. www.europarl.europa.eu // Посетен на 25 юли 2024 г.
  3. books.google.bg