Заря е първият изведен в орбита модул изстрелян с ракета-носител Протон на 20 ноември 1998 г. С полет STS-88 на космическата совалка две седмици по-късно е изведен модул Юнити и е скачен с модул Заря. Той е първият от общо три възела на станцията. С ядрото от тези два модула станцията остава необитаема за следващите година и половина до юли 2000 г., когато е изведен и скачен модул Звезда, който позволява постоянното обитаване на МКС от поне двама космонавти.
Когато станцията бъде завършена тя ще има обитаем обем около 1000 m3, маса от около 400 000 kg, мощност от 100 киловата, 109 m ширина, 74 m дължина и екипаж от шестима космонавти. Сглобяването на цялата станция изисква извършването на над 40 монтажни полета. Към март 2011 г. 26 полета на космически совалки са скачвани със станцията за да добавят компоненти, 9 други полета на космическите совалки са извършени за снабдяване на МКС без да бъдат добавяни компоненти. Последните два полета на совалките са предвидени за извеждане и добавяне към станцията на единия от двата оставащи компоненти на МКС, а другият компонент (Европейската роботизирана ръка) ще бъде изведен с ракета-носител Протон. Други модули добавени към станцията са изведени с Протон, а в случая на модули Пирс и Поиск е използвана ракета-носител Союз-У.
Въпреки че не е постоянна част от МКС, към нея често е скачван Многофункционалният товарен модул по време на някои мисии на Спейс Шатъл. Той е скачван основно с модул Хармъни (преди това с Юнити) и е използан за снабдителни мисии.
Космически кораби скачвани с МКС също увеличават обитаемия обем. Поне един кораб Союз е винаги скачен със станцията и служи като „спасителна лодка“ за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца заедно с подмяната на екипажа.
Таблицата по-долу показва реда на сглабяне на компонентите към станцията.