Рюрик II (броненосен крайцер)

„Рюрик“
Броненосният крайцер „Рюрик“ II, 1910 г.
Флаг	Русия
Клас и тип	Броненосен крайцер
Производител	Vickers, Barrow-in-Furness, Англия.
Служба
Заложен	август 1905 г.
Спуснат на вода	4 ноември 1906 г.
Влиза в строй	юли 1909 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1930 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	15 430 t (нормална)
Дължина	161 m
Ширина	22,9 m
Газене	7,9 m
Броня	Круповски тип на борда: 102 – 152 mm (по краищата: 76); на палубата: 38 – 25 mm (по скосовете: 38 mm); кули ГК: 152 – 203 mm; кули: 178 mm; каземати на 120 mm оръдия: 76 mm; на бойната рубка: 203 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение; 28 парни котли Belleville
Мощност	19 700 к.с. (14 700 КВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	6100 морски мили при 10 възела ход нормален запас гориво: 1200 t
Екипаж	899 души
Кръстен в чест на:	Рюрик
Въоръжение
Артилерия	2х2 254 mm; 4х2 203 mm; 20х1 120 mm; 4х1 47 mm
Торпедно въоръжение	2х1 457 mm ТА
„Рюрик“ в Общомедия

Рюрик (на руски: Рюрик), познат и като „Рюрик II“, e броненосен крайцер на Руския императорски флот. Построен и проектиран от фирмата Викерс (на английски: Vickers), Англия. Заложен е през 1905 г., спуснат на вода на 4 ноември 1906 г., напълно готов към юли 1909 г. Той е последният и най-голям от всички броненосни крайцери, служили в Руския флот.

История на името

Крайцерът е кръстен на един от най-известните руски кораби – неговият предшественик („Рюрик“), участвал и потънал геройски (на 14 август 1904 г.) в Руско-японската война.

Конструкция

Корпусът на „Рюрик“ е разделен от отсеци чрез 30 водонепроницаеми прегради. Крайцерът има три непрекъснати палуби – горна, средна и долна. За намаляване на бордовото люлеене „Рюрик“ е снабден с два скулови кила с дължина по 60 м и височина 0,76 м. Рулът е балансирен, общата му площ съставлява 26,5 м².

Въоръжение

„Рюрик“ носи двукалибрена главна артилерия. 8" оръдие разработено в сътрудничество на Обуховския стоманолеярен завод и фирмата „Викерс“. В 8-дм оръдия с дължина на ствола 50 калибра се изплзва бутален затвор система Уелин, позволяващ двойно увеличаване на скорострелността. 8" артилерия трябва да осигури в ескадрения бой поразяването на противника с фугасни снаряди, а 10" оръдия, посредством бронебойни снаряди, да поразява жизненоважните части на противниковия кораб.

10-дм оръдие с дължина 50 калибра англичаните разработват напълно само, но по руски тактико-технически задания. Характерна е система за скрепяване на ствола с дълги пръстени, макар в английската практика да господства теловата конструкция за скрепяване. Максималният ъгъл на възвишение съставлява 35°, а на снизяване -5°. Максималната им далечина на стрелба при ъгъл на възвишение от +35° съставлява 117 кабелтови. В боекомплектът за мирно време на 10"/50 оръдия влизат по 80 изстрела (мястото предвижда 96 изстрела) с картузно зареждане на оръдие.

Проектирането на кулите, се осъществява от компанията „Викерс“ по технически условия, изработени от МТК за 12" и 8" установки на броненосеца „Андрей Первозванный“.

Боекомплектът за 8" оръдия (по 110 изстрела на оръдие) е съставвн от фугасните снаряди „образец 1907 г.“ от два типа: с челен и дънен взриватели.

Противоминната артилерия на „Рюрик“ се състои от 20 120-мм/50 оръдия система „Викерса“ на централен щок.

Също така крайцерът носи четири 47-мм салютни оръдия. По-късно те са поставени по едно върху покривите на 8" кули, за да може да изпълняват две функции: на салютни и практически оръдия.

Брониране

Основната конструктивна подводна защита на „Рюрик“ е трюмна подводна преграда, простираща се по цялата дължина на цитаделата на крайцера. Нейната дебелина съставлява 38 мм, направена е от стомана с повишена якост.

Силова установка

Крайцерът има две 4-цилиндрови машини с тройно разширение, всяка от които привежда в действие свой вал, които имат обща мощност от 19 700 индикаторни конски сили и са разчетени за максимална скорост от 21 възела. Машините се захранват с пара от 28 водотръбни котли „Белвил“. Най-високата скорост достигната по време на ходовите изпитания се равнява на 21,43 възела при 142,6 об/мин и мощност 20 580 к.с. Пълният запас гориво е: 2000 т въглища и 200 т нефт, който е достатъчен за далечина на плаване от 6100 морски мили на ход 10 възела (19 км/ч)^[1]. Котлите са поместени по четири в ред в четири напречни котелни отделения (по осем в трите първи и четири в кърмовото), димът от които се извежда в три комина.

История на службата

Броненосният крайцер „Рюрик“

„Рюрик“ е флагмански кораб на Балтийския флот, под командването на вицеадмирал Есен. От самото начало на Първата световна война взема активно участие в бойните действия в Балтийско море. Води артилерийска престрелка с немските кораби, поставя минни заграждения. На 20 ноември 1916 г., близо до остров Готланд, се натъква на мина, като на собствен ход достига Кронщат, където се ремонтира 2 месеца. Участва в знаменития Леден поход на Балтийския флот. След Октомврийската революция оръдията му са свалени, а самият кораб е предаден за скрап.

Командири на кораба

• 1906 – капитан 1-ви ранг Николай Отович фон Есен, впоследствие адмирал на флота, а от началото на Първата световна война командващ Балтийския флот на Русия.
• 1906 – 1908 – капитан 1-ви ранг Константин Василиевич Стеценко, впоследствие адмирал на флота, началник на Морския генерален щаб от 1914 г.
• 1908 – 1910 – капитан 1-ви ранг Алексей Петрович Угрюмов, впоследствие вицеадмирал, а от 1 юни 1915 г. началник на Главно управление по корабостроене.
• 1910 – 1911 – капитан 1-ви ранг Иван Алексеевич Щоре.
• 1911 – 1914 – капитан 1-ви ранг Михаил Коронатович Бахирев, впоследствие вицеадмирал, един от най-заслужилите и популярни адмирали на руския императорски флот. Разстрелян на 16 януари 1920 г.
• 1914 – 1917 – капитан 1-ви ранг Александр Михайлович Пишнов.
• 1917 – 1918 – капитан 1-ви ранг Владимир Иванович Руднев.

Оценка на проекта

	„Цукуба“	„Минотавър“[2]	„Шарнхорст“[3]	„Рюрик II“[4]	„Тенеси“[5]	„Пиза“ [6]
Заложен	1905	1905	1905	1905	1903	1905
Влиза в строй	1907	1908	1907	1908	1906	1909
Размери, м (Д×Ш×Г)	137,1×23×8	158,2×22,7×7,91	144,6×21,6×8,17	161,2×22,86×7,92	153,8×22,2×7,62	140,5×21,0×7,1
Водоизместимост нормална	13 750 т	14 595 ts	11 616 т	15 170 т	14 500 ts	9 832 т
Пълна	15 400 т	16 085 ts	12 985 т	18 500 т	15 715 ts	10 600 т
Силова установка
Мощност номинална, к.с. (скорост, възела)	20 500 (20,5)	27 000 (23)	26 000 (22,5)	19 700 (21)	23 000 (22)	20 000 (23)
Максимална, к.с. (скорост, възела)	20 736 (20,5)		28 783 (23,5)	20 580 (21,43)	26 963 (22,2)	20 808 (23,47)
Далечина на плаване, мили (на ход, възела)		2920 (20,5) 8150 (10)	4800 (14) 5120 (12)	6100 (10)[1]	6500 (10)	2500 (12)
Брониране, мм
Борд	178	152	150	152	127	200
Палуба	76	38	60	38 + 25	76[Коментари 1]	50
Кули	178	203	170	203	229	180
Въоръжение	4×305-мм 12×152-мм	4×234-мм 10×190-мм	8×210-мм 6×150-мм	4×254-мм 8×203-мм	4×254-мм 16×152-мм	4×254-мм 8×190-мм

Коментари към таблицата

1. по скосовете 102 мм

По противоминна артилерия руският крайцер уверено оставя зад себе си всчики свои чуждестранни еднокласници.

Галерия

• 
  „Рюрик“, 1913 г.
• 
  Схема на въоръжението и бронята на крайцера.
• 
  „Рюрик“

Други кораби със същото име

• „Рюрик“ (фрегата)
• „Рюрик“

Източници

1. Dodson 2018, с. 235.
2. Феттер_Invincible 5, с. 2.
3. Gröner_1_1982 78 – 80, с. 2.
4. Феттер_Invincible 6, с. 2.
5. Феттер_Invincible 7, с. 2.
6. Conway_ATWFS_1906-1921 261, с. 2.

Литература

• Виноградов С.Е., Федечкин А.Д. Броненосный крейсер „Рюрик“. Флагман Балтийского флота. М, Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2010. ISBN 978-5-699-44352-9.
• Шеленков А. Последний „Рюрик“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра, 2003. с. 23 – 27.
• Феттер А.Ю. Линейные крейсера Британского королевского флота типа „Invincible“. – СПб.: Санкт-Петербургская секция любителей флота, 1996. – 41 с.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
• Aidan Dodson. Before the Battlecruiser: The Big Cruiser in the World's Navies, 1865 – 1910. Annapolis, Naval Institute Press, 2018. ISBN 978-1-68247-375-7.
• Документални кадри, вижда се кърмата на крайцера.

Външни препратки

• RIURIK armoured cruiser (1909) ((en))
• Тактико-технически данни ((ru)) Архив на оригинала от 2009-10-25 в Wayback Machine.
• „Рюрик I“, снимки, описание ((en))
• за типа кораби „Рюрик“ ((en)) Архив на оригинала от 2007-10-21 в Wayback Machine.
• за типа кораби „Рюрик“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Рюрик II (броненосен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рюрик (крейсер, 1906)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​