Станислав Стратиев , роден като Станко Стратиев Миладинов ,[ 2] [ 3] [ 4] е български сатирик , писател и драматург .
Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г. През 1964 – 1968 г. е редактор във в. „Народна младеж “, а през 1968 – 1975 г. работи във в. „Стършел “. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме “. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел “, „Пулс“, „Стандарт “, „24 часа “ и на списанията „Родна реч “, „Пламък “, „Септември “, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.
През 90-те години има своя постоянна колонка във в. „Стандарт“.[ 5]
Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.[ 6] [ 7] [ 8]
„Самотните вятърни мелници“ (1969)
„Троянски кон“ (1971)
„Дива патица между дърветата“ (1972)
„Пътешествие без куфар“ (1972)
„Пеещият кораб“ (1973)
„Пейзаж с куче“ (1977)
„Подробности от пейзажа“ (1978)
„Капитаните от Бискайския залив (1982) (включва „Самотните вятърни мелници“ и „Пътешествие без куфар“)
„Живот в небето“ (1983)
„Българският модел“ (1991)
„Последно кино“ (1991)
„Упражнения по другост“ (1993)
„Стоян“ (1995)
„Лице от Греко“ (1997)
„Мотиви за кларинет“ (1997)
„Вавилонска хроника“ (2000)
„Избрано 1. Белетристика“ (2002)[ 9]
„Избрано 2. Драматургия“ (2003)
„Избрано 1. Белетристика“. Второ издание (2009)
„Избрано 2. Драматургия“. Второ допълнено издание (2009)
„Стратиев и Сатирата“ (2011)
„Българско зелено. Текстове 1964 – 2000“ (2011)[ 10]
„Римска баня “ (1974) Премиера в Сатиричен театър – февруари 1974 г. Постановка – Нейчо Попов
„Сако от велур“ (1976) Премиера в Сатиричен театър – декември 1976 г. Постановка – Младен Киселов
„Рейс “ (1980) Премиера в Сатиричен театър – март 1980 г. Постановка – Младен Киселов
„Рагаца“ (1982) Премиера в Централен куклен театър – януари 1982 г. Постановка – Яна Цанкова
„Не падай духом“ (1982) Премиера в Младежки театър – май 1982 г. Постановка – Николай Поляков
„Максималистът“ (1984) Премиера в Сатиричен театър – май 1984 г. Постановка – Крикор Азарян и Маргарита Младенова
„Животът, макар и кратък“ (1986) Премиера в Сатиричен театър – октомври 1986 г. Постановка – Здравко Митков
„Подробности от пейзажа“ (1987) Премиера в Театър „Българската армия“ – март 1987 г. Постановка – Пламен Марков
„Балкански синдром“ (1987) Премиера в Сатиричен театър – октомври 1987 г. Постановка – Иван Добчев
„Мамут “ (1990) Премиера в Сатиричен театър – октомври 1990 г. Постановка – Пламен Марков
„От другата страна“ (1993) Премиера в Сатиричен театър – януари 1993 г. Постановка – Пламен Марков
„Зимните навици на зайците“ (1996) Премиера в Сатиричен театър – октомври 1996 г. Постановка – Пламен Марков
„Празни стаи“ (1999) Премиера в Театър „София“ – април 1999 г. Постановка – Здравко Митков
„Мотиви за кларинет“ (2001) Премиера в Сатиричен театър – април 2001 г. Постановка – Иван Урумов
1978 г. – Награда „Чудомир“.
1983 г. – Награда на Съюза на българските писатели за книгата „Живот в небето“.
1984 г. – Награда „София“ за литература и театър за пиесата „Римска баня“.
1984 г. – Втора награда от VII Национален преглед на българската драма и театър.
1986 г. – Димитровска награда
1989 г. – Трета награда на VIII Национален преглед на българската драма и театър.
1990 г. – Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция за пиесата „Животът, макар и кратък“.
1992 г. – Награда „Чудомир “.
1993 г. – Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата – Габрово.
1993 г. – Втора награда в световния конкурс на Би Би Си за пиесата „От другата страна“.
1993 г. – Награда „Аскеер“ на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“.
1995 г. – Награда „Златен ланец “ в литературния конкурс на в. „Труд“.[ 11]
↑ В памет на Станислав Стратиев , сайт на издателство „Жанет - 45“.
↑ https://archives.bnr.bg/stanislav-stratiev/
↑ Колектив 2008 , с. 359.
↑ Мичева-Пейчева 2005 , с. 241.
↑ Станислав Стратиев – певецът на абсурда , в. „Стандарт“, бр. 4904, 1 септември 2006 г.
↑ Рачева, Лилия. Уточнение // Литературен вестник . 3-9 февруари 2021. с. 2.
↑ Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература при БАН // Посетен на 2021-02-06.
↑ Национален календар на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе // Посетен на 2021-03-24.
↑ Станислав Стратиев. „Избрано“ на сайта на издателство „Труд“ .
↑ Станислав Стратиев. „Българско зелено. Текстове 1964 – 2000“ на сайта на издателска къща „Жанет 45“ .
↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
Колектив. Енциклопедия герои на световната литература. Труд, 2008. ISBN 9789545288142 . с. 368. (на български)
Мичева-Пейчева, Калина. Биографии на български писатели. Дамян Яков, 2005. ISBN 9789545272967 . с. 256. (на български)
Уикицитат
Постановки
За него
Николай Кирилов, „Станислав Стратиев“ , Речник на българската литература след Освобождението , Институт за литература на БАН
Слова български – Станислав Стратиев , VBox7, качено на 20 юли 2009
Георги Марков , „За дивите пчели и… питомните хора“ , Портал за култура, изкуство и общество
Никола Вандов , Георги Дюлгеров , Пламен Марков , Георги Данаилов , Вели Чаушев , In memoriam , в. „Култура“, бр. 38, 29 септември 2000 г.
Виолета Дечева , „Роденият на 9 септември“ , в. „Култура“, бр. 31 (2690), 15 септември 2006 г.
Стоимен Стоилов , Едно кратко приятелство , в. „Стандарт“, бр. 4904, 1 септември 2006 г.
В близък план: Станислав Стратиев , сценарист и режисьор Димитър Шарков , БНТ, 3 декември 2018
„Сърцето на динята“ („БНТ представя: Станислав Стратиев“) , сценарист и режисьор Олег Ковачев , БНТ, 7 септември 2021
Нормативен контрол