Стоян Стоянов (летец)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Стоянов.
Стоян Стоянов
български летец изтребител
Роден
Починал
13 март 1997 г. (84 г.)
Националност България
Учил вНационален военен университет
Майор Стоян Стоянов след последния му боен полет
Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен [1]

Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и въздушен ас от Втората световна война.

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва в Софийската духовна семинария, след това преминава към военна кариера и завършва Школата за запасни офицери като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н. В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.

През Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. завършва в Германия школата за летци изтребители във Вернойхен и курс за инструктори изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.

На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „Либърейтър“ и Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от английски: „Летяща крепост“) преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция Приливна вълна, чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. На този ден са отбелязани първите победи на българската военна авиация срещу група съюзнически самолети: четири свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Христо Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

След 9 септември 1944 г. Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.

След Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1945 г. Стоян Стоянов пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО. Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от Държавна сигурност (разработка „ФРИЦ“) до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от Държавна сигурност. Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София“ претърпява пет издания на български език и едно – на полски език между 1972 и 2018 г.[2] През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса.

Умира на 13 март 1997 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 1818К в Централния държавен архив. Той се състои от 378 архивни единици от периода 1943 – 1990 г.[3]

Архивът съдържа чернови на книгата „Ние бранихме тебе, София“, една от които Стоян Стоянов е озаглавил „Бой във висините“.[4]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Стоянов е пълен кавалер на командирския орден „За храброст“ и единствен в авиацията. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г. лично от цар Борис ІІІ, с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. От името на командващия Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг му е връчен орден Железен кръст 2-ра степен.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На генерал Стоян Стоянов е наречена улица в квартал „Дружба“ в София (Карта).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S.73-76.
  2. ↑ 1. Ние бранихме тебе, София : Спомени / Лит. обраб. [с предг.] Георги Пенчев; [С предг. от Захари Захариев] София : ДВИ, 1972, 195 с.; 25 см, 10 100 тир. 2. Ние бранихме тебе, София : Спомени / Стоян Стоянов; [С предг. от Захари Захариев] 2. доп. и осн. прераб. изд. София : Воен. изд., 1986, 287 с.; 20 см, 5240 тир. 3. Ние бранихме тебе, София : [Спомени] / Стоян Стоянов София : Военноизд. комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, 366 с.; 20 см, 3. прераб. и доп. изд. 4. Ние бранихме тебе, София / Стоян Стоянов София : Еър груп 2000, 2011 ([София] : [Алианс принт]) 255 с. : с ил., табл.; 22 см, 4. прераб. и доп. изд. 5. Ние бранихме тебе, София / Стоян Стоянов София : БИ 93, 2018 ([София] : Алианс принт), 464 с. : с портр.; 21 см. 6. Messerschmitty nad Sofią : wspomnienia bułgarskiego asa lotnictwa myśliwskiego / Stojan Stojanow; [tłum. z jęz. bułg. Ryszard Jędrusik] Gdańsk : Maszoperia Literacka, 2010, 277 с., [10] л. : с ил.; 23 см.
  3. ↑ Стоян Илиев Стоянов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 ноември 2020 г.
  4. ↑ Любомир Георгиев. Архивни свидетелства за историята на авиацията – „Бой във висините“ от ген. Стоян Стоянов – В: Архиви и история: взаимодействия, перспективи. София, 2020, с. 107 - 112

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“