Фиджи (лек крайцер, 1939)

„Фиджи“
HMS Fiji (58)
Лекият крайцер „Фиджи“
Флаг Великобритания
Клас и типЛек крайцер от типа „Фиджи“
ПроизводителJohn Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания.
Служба
Поръчан20 декември 1937 г.
Заложен30 март 1938 г.
Спуснат на вода31 май 1939 г.
Влиза в строй5 май 1940 г.
ПотъналПотопен на 22 май 1941 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: 58
Водоизместимост8670 t (стандартна);
10 896 t (пълна)
Дължина169,3 m
Дължина между перпендикулярите
163,98 m
Ширина18,9 m
Височина9,1 m (по носа);
4,75 m (на мидъла);
5,36 m (на кърмата)
при нормална водоизместимост
Газене5,3 m;
6,04 m (при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 83 mm;
траверси: 51 mm;
палуба: 51 mm;
погреби: 83 mm;
кули: 51 mm;
барбети: 25+25 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност80 000 к.с. (58,8 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,25 възела
(59,7 km/h)
Далечина на
плаване		6520 морски мили при 13 възела ход;
Запас гориво: 1700 t
Екипаж733 души;
900 по време на война
Радиолокационни
станции (РЛС)		тип „279“;
тип „281“
Девиз„Rere raka na haloa ka doka na tui“ – „Страхувай се от Бог и почитай краля“.
Кръстен в чест на:Кралската колония на Британската империя Фиджи
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 102 mm;
2x4 40 mm;
2x4 12,7 mm картечници
Торпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА
Самолети1 катапулт;
2 хидроплана[~ 1]
„Фиджи“ в Общомедия

Фиджи (на английски: HMS Fiji (58), от на английски: Fiji – Фиджи) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Главен кораб на типа „Фиджи“ (Колъни[1] или Краун Колъни[2] – 1-ва серия първа серия).

Поръчан на 20 декември 1937 г. и е заложен в John Brown & Company в Клайдбанк на 30 март 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 31 май 1939 г., ставайки първият кораб носещ това име в британския флот. Влиза в строй на 5 май 1942 г.

Девизът на кораба е: „Rere raka na haloa ka doka na tui“ – „Страхувай се от Бог и почитай краля“.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 юни 1940 г. крайцерът се насочва за Източна Индия за завършване на изпитанията, със посещение на Мартиника. С края на изпитанията крайцерът се връща във Великобритания, където на 1 август 1940 г. е зачислен в състава на 18-та ескадра крайцери. Корабът е предназначен за патрулните операции при северозападните подходи и е включен в състава на групата, която трябва да осъществи десанта на британски войски във Вишисткия Дакар (Operation Menace).

Повреда от торпедо на U-32

[редактиране | редактиране на кода]

На 30 август излиза в рамките на тази операция в състава на Съединение „M“: линкорите HMS Barham и HMS Resolution, самолетоносача HMS Ark Royal и тежкият крайцер HMS Devonshire в съпровождение на разрушителите HMS Inglefield, HMS Eclipse, HMS Echo и HMS Escapade. На 31 август Съединението при северозападните подходи се среща с транспортите на борда на които се намират войските. А на 1 септември „Фиджи“, в 18.00 на позиция 58°10′ с. ш. 12°55′ з. д. / 58.166667° с. ш. 12.916667° з. д., е атакуван и повреден от немската подводница U-32. Крайцерът е изпратен в Клайд под ескорт на разрушителя HMS Antelope, влизайки на 4 септември за ремонт в Грийнок, който продължава до 31 януари 1941 г., когато крайцерът се връща в състава на Home Fleet.

През февруари и март крайцерът патрулира при северозападните подходи. На 26 март заедно с крайцера HMS Nigeria „Фиджи“ излиза в Датския пролив за прихващане на немските търговски рейдери.

На 28 март той излиза заедно с линкора HMS King George V и 2 крайцера в търсене на немския джобен линкор Admiral Scheer, който според съобщенията се е промъкнал в Атлантика. Търсенето е безуспешно.

На 30 март заедно с HMS Nigeria излиза за съединение с линейния крайцер HMS Hood, за прикритие на конвойните маршрути Великобритания – Гибралтар от атаките на немски кораби.

На 5 април крайцерът се присъединява в Бискайския залив към Съединение H: самолетоносача HMS Ark Royal, линейният крайцер HMS Renown, малко по-късно и крайцера HMS Sheffield, както и разрушителите на 8-ма флотилия в търсенето на немските линкори „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“.

На 24 април „Фиджи“ е в състава на ескорта на самолетоносача HMS Ark Royal, доставящ самолети за Малта (Operation Dunlop[3]).

На 6 май крайцера влиза в състава на силите (Съединение „F“), предназначени за усилване на Средиземноморския флот: линкора HMS Queen Elizabeth, крайцерите HMS Gloucester и HMS Naiad и отплава от Гибралтар (Operation Tiger). На 8 май Съединение преминава Сицилианските теснини, съпровождано от 6 разрушителя от типа „F“ от състава на Съединение „H“. На 9 май корабите на съединението се срещат с част от корабите на Средиземноморския флот и стават част от ескортните сили на конвоя Tiger. На 10 май корабите са подложени на въздушни атаки, а на 12 май пристигат в Александрия веднага влизайки състава на силите, осъществяващи поддръжка на защитниците на Крит.

На 13 май той се насочва, а на 15 май стоварва в Ираклио подразделения на Лейстерския полк, след което, съвместно с крайцера HMS Gloucester, и разрушителите HMS Havock и HMS Hotspur образува Съединение „B“. От 16 май Съединение „B“, съвместно с линкора HMS Queen Elizabeth съставлява прикритието на разрушителите, които изпълняват прихващането на съдовете на нахлуването на Оста.

На 21 май заедно с крайцера HMS Gloucester влиза в състава на Съединение „A1“, в което освен тях са и линкорите HMS Warspite и HMS Valiant. Това съединение изпълнява ролята на поддръжка на Съединение „C“: крайцерите HMS Naiad, HMS Perth, HMS Calcutta и HMS Carlisle, разрушителите HMS Kandahar, HMS Kingston и HMS Nubian, което е предназначено за атаки над съдовете за нахлуване в пролива Китера.

Гибел

[редактиране | редактиране на кода]

На 22 май двата крайцера на Съединение A1 съвместно с разрушителите HMS Greyhound и HMS Griffin се задържат с излизането от пролива Китера и попадат под масирани въздушни атаки. След една от тях в 13.51, HMS Greyhound е потопен и командващият съединението контраадмирал Кинг заповядва на разрушителите HMS Kandahar и HMS Kingston да спасят екипажа, а на двата крайцера, без да знае, че на крайцерите практически е свършил запасът от зенитни снаряди, да прикриват операцията по спасението. Корабите-спасители са подложение на мощни въздушни атаки, а в 14.56 Кинг узнава за свършилия им боезапас, и им заповядва да се оттеглят, като оставят на мястото своите лодки и салове и възможно най-скоро да се съединят с ес­кадрата. До този момент няма попадения в тях, но HMS Kingston е повреден от близките разриви.

В 15.30 HMS Gloucester и „Фиджи“ вече се виждат зад кър­мата на ескадрата, догонвайки я на висока скорост. Но след 20 минути HMS Gloucester получава няколко попадения (три или четири). Крайцерът спира, обхванат от бушуващи пожари, горната палуба е изкривена. Краят му е близо. „Фиджи“ хвърля своите спасителни салове, но, отчитайки интензивността на въздушните атаки, привършващите боеприпаси и гориво, неговият капитан е принуден заедно с разрушителите да се оттегли на юг. По време на отхода единичен Messerschmitt Bf 109[4] уцелва с бомба „Фиджи“, предизвиквайки намаляване на скоростта и крен. Последвалите атаки водят до още три попадения и в 20.15 крайцерът се преобръща и потъва в точка 34°35′ с. ш. 23°10′ и. д. / 34.583333° с. ш. 23.166667° и. д.. Незабавното спасяване на екипажа от разрушителите HMS Kandahar и HMS Kingston е невъзможно поради продължаващите се атаки и те се оттеглят, оставяйки спасателните си средства. След настъпване на тъмнината 523 души от 780 члена на екипажа на крайцера са извадени от водата.

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ US Office of Naval Intelligence, Index to Warships of the British Commonwealth (ONI-201), December 1944
  2. ↑ The Naval Review vol. 36, p. 65 (1948)
  3. ↑ Peter C. Smith. The Battle-Cruiser HMS Renown, 1916 – 48. Pen and Sword, 2008-10-30. ISBN 978-1-84468-720-6. с. 218. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-09-21. Посетен на 2022-10-27.
  4. ↑ Raven, pp. 120 – 121

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. Seaforth, 2010, 432 с. ISBN 1848320787.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Fiji (1939) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​